125. НАСЛАЖДАВАЩИЯТ СЕ ОТ СЪБОТАТА
Чуто на 8-ми Сиван (15 юни 1949 г.) в Йерусалим
Всеки, който се наслаждава в Събота, получава в свое владение безграничен дял, както е казано: „Ще се наслаждаваш от Твореца и Аз ще те извися на висотата на земята и ще те изхранва наследеното от Яков, отеца твой“ (Исай). Но не така, като Авраам, за когото е написано: „Стани и премини през цялата твоя земя“. И не като Ицхак, за когото е написано: „За теб и твоето потомство ще дам цялата тази земя“. А като Яков, за когото е написано: „и ще се разпространиш на запад и на изток, на север и на юг“.
И казаното не става ясно, ако го разбираш буквално, защото нима целият свят няма да бъде даден на всеки човек от Исраел, т.е. безграничен дял?
И започваме с изказванията на мъдреците: „В бъдеще Твореца ще изведе слънцето от неговата обител и ще се помрачи неговото сияние. И ще направи то съд над грешниците, а праведниците ще се изцелят благодарение на него, съгласно казаното: „И ще дойде този ден, пламтящ като пещ, и ще станат всички надменни и всички творящи престъпления като слама, и този бъдещ ден ще ги изгори, както е казал Твореца Всесилен, че не ще им остави ни корени, ни клони“ (Пророк Малахи) - ни корени в този свят, ни клони в бъдещия свят.
Праведниците се изцеляват от него, както е казано: „И ще сияе за вас, боящи се от името Мое, слънцето на спасението и изцелението - в крилата негови“, а освен това и ще „изтънеят“ благодарение на него (Авода Зара 3, 2).
И трябва да разберем тази загадка, зададена от мъдреците: какво е това слънце и неговата обител и откъде възниква тази противоположност? Какво е това „корен в този свят и клон в бъдещия свят“? И защо е казано: „а освен това и ще изтънеят благодарение на него“. Защо не се казва просто: „изцеляват се и ще изтънеят благодарение на него“? Защо е казано: „и освен това“?
И това се изяснява от словата на мъдреците: „Исраел брои по луната, а другите народи - по слънцето“. Работата е там, че светлината на слънцето символизира най-ясното знание, както се казва: „ясно като ден“, т.е. като светлината на слънцето. А народите на света не получили Тора и Заповедите, както е написано, че Твореца се върнал, обикаляйки всички народи, защото те не пожелали да се насладят на светлината на Тора, означаваща светлината на луната, отразяваща светлината на Твореца - светлината на слънцето, т.е. всеобхватната светлина. И заедно с това в тях има стремеж и желание да изследват Твореца и да познаят самия Него.
Докато Исраел брои по луната, означаваща Тора и Заповедите, в които се облича светлината на Твореца. И затова Тора - това е обител на Твореца. И в книгата Зоар е казано: „Тора и Твореца - едно цяло“. Тоест, светлината на Твореца се облича в Тора и Заповедите, и Той и неговата обител съставляват единно цяло. И затова Исраел брои по луната, допълвайки себе си с Тора и Заповедите, и благодарение на това се удостоява също с Твореца. Докато другите народи не съблюдават Тора и Заповедите, т.е. не съхраняват обителта на Твореца, и затова те нямат дори светлината на слънцето.
И в това е смисълът на думите: „В бъдеще Твореца ще изведе слънцето от неговата обител“. И е казано, че има силна необходимост от разкриване на Твореца сред хората, тъй като Твореца жадува и се стреми към това. И в това е скрита същността на шестия ден на творението, т.е. работата в Тора и Заповедите, защото „Всичко, което е сътворил Твореца - е сътворил Той за почитателя Свой“. И дори делничната работа - това също е работа за Твореца, както е написано: „Не за пустота е сътворил Той земята, а за да я насели“ и затова тя се нарича обител.
А Съботата - това е светлината на слънцето, ден за почивка и за вечен живот. Както е казано, че Твореца е приготвил света на два етапа:
1) Когато се разкрива Неговото Божествено присъствие (Шхина), благодарение на Тора и Заповедите в течение на шестте работни дни.
2) Когато се разкрива Неговото присъствие в този свят без Тора и Заповедите.
И това е тайната „беитоахишена“ (в своето време - и ускорява времето). Удостоил се е - „ускорява времето“, т.е. стига до това разкриване по пътя на Тора и Заповедите. Не се е удостоил - ще стигне „в своето време“, защото развитието на творенията под гнета на безмерни страдания в крайна сметка достига своя край и довежда човечеството до избавление. Докато не се възцари Твореца и Неговото Божествено присъствие в хората. И това се нарича „в своето време“, т.е. в резултат на естествения ход на развитие.