116. ЗАПОВЕДИТЕ НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ НАМЕРЕНИЕ
„Заповедите не се нуждаят от намерение“ и „няма възнаграждение за тяхното изпълнение в този свят“. Намерението - това е мисълта и вкусът в Заповедите. И това действително е възнаграждението. Защото ако човек опита вкуса на Заповедите и също разбере смисълът им, той вече не се нуждае от по-голямо възнаграждение. Затова ако Заповедите не се нуждаят от намерение, то разбира се, за тях няма възнаграждение в този свят, защото за човека няма смисъл и вкус в Заповедите.
Излиза, че ако човек се намира в такова положение, когато в него няма никакво намерение, то при това не получава никакво възнаграждение за Заповедите, защото възнаграждението за Заповедта е нейният разум и вкус. А ако това го няма, то разбира се, за него няма възнаграждение за Заповедта в този свят.