110. ПОЛЕ, БЛАГОСЛОВЕНО ОТ ТВОРЕЦА
Чуто през 1943 г.
В Берешит е казано: „Поле, благословено от Твореца“. Шхина се нарича поле. Понякога полето (саде) става лъжа (шекер). Буквата хей се състои от две букви: буквата вав и буквата далет. Буквата вав вътре в буквата хей обозначава душата, а буквата далет обозначава Шхина. И когато душата на човек се облича в Шхина, се получава буквата хей. Но ако човек желае към вярата да прибави знание и получаване, с това той продължава буквата вав надолу, т.е. към нечистите сили, и от буквата хей се получава буквата куф, а буквата далет става буквата рейш.
Поради това, че буквата далет, означаваща свойството дал (беден), не е доволна от вярата, а желае да добави, това свойство се превръща от далет в рейш, както се казва: „А този, даже царувайки, е роден беден“ (Коелет). И думата дал (беден) става думата раш (нисш, беден), защото внася в себе си лошото око - както в разума, така и в сърцето, за което е казано: „И я ядат дивите глигани“ (Псалм 80). И това око е „зависимо“, защото се връща към разделение, когато нечистата сила стане ангел на светостта.
И в това е смисълът на казаното: „Благословен е Твореца завинаги!“, защото човек стига до състояние, когато цялата жизнена сила излиза от него, но той всеки път се укрепя, и тогава се удостоява да стане като „Поле, благословено от Твореца“. И лошото око се превръща в добро.
И затова окото се нарича зависимо, защото пребивава в съмнение - да бъде добро или лошо. И затова се връща към разделение, за което е казано: „Единият е достоен за другия“, както е казано: „Не е имало по-голяма радост от деня, когато Твореца създал небето и земята“.
И затова, в резултат, ще се осъществи казаното: „Ще бъде Твореца един и името Негово единно“, в което се заключва замисълът на творението. И всичко ще стане като едно цяло в своето поправено крайно състояние, защото в Твореца минало, настояще и бъдеще са съединени заедно и са равни. Затова Твореца гледа окончателния вид на творението, как то изглежда в края на своето поправяне, когато в него са включени всички души в света на Безкрайността в своето съвършенство, и там няма никакъв недостатък.
Но творението все още усеща отсъствие на съвършенство, и му се струва, че е необходимо да добави още и да поправи в себе си това, което му е възложено, което се нарича: „Това, което е създал Твореца за изпълнение“. Тоест, всички недостатъци и гняв (както е казано: „В злобния човек няма нищо освен гняв“) са истинската форма на проявление на егоизма, и всички поправяния са насочени само към това, да го обърнат в отдаване. И в това е цялата работа на човек.
Тъй като преди сътворението на света всичко е било в Единния Творец, както е казано: „Той и името Негово са единни“. Тоест, макар името Негово да излиза от Него и да се разкрива навън, и вече да се нарича Негово име, те са единни. И в това е смисълът на думите: „Единият е достоен за другия“.