109. ДВА ВИДА МЕСО
Чуто на 20-ти Хешван
Обикновено се различават два вида месо: месо на животно и месо на риба. В двата вида има признаци на нечистота, и Тора ни е дала тези признаци, за да знаем от какво да се отделяме и да не попадаме в нечистота.
В рибата признаците на чистота са наличие на перки и люспи. И ако човек вижда тези признаци, то вече знае как да се пази и да не попада в нечистите желания.
Перка (снапир) - от думата „сонепеор“ (уста ненавиждаща светлината). Малхут се нарича пе (уста). Цялата светлина (ор) в парцуфа идва от нея, защото тя означава вяра.
А когато човек усеща вярата като нищожна, подобна на прахта на земята - това е време, състояние, когато той явно знае, че трябва да поправи своите действия, да се издигне от състоянието Шхина в прахта.
А какво означава люспа (каскесет)? Когато човек преодолява състоянието снапир, т.е. състоянието, когато въобще не може да работи, то в него започват да проникват мисли пречки (кушия) за Висшето управление, които се наричат каш (слама, от думата кушия - трудни въпроси). И тогава той пада от работата за Твореца. Но после започва да прилага усилия във вяра над знанието и при него идва поредната пречка - мисъл за неправилното управление на света от Твореца.
Тоест, получава се, че в него вече има два каш (два вида зърна), от което и се образува думата „чешуя“ (каскесет: буквите шинсин са взаимозаменяеми). И всеки път, когато човек преодолява поредните лоши мисли за управлението на Твореца с вяра над знанието, той се издига, а после се спуска. И тогава човек вижда, че не е в състояние да преодолее множеството пречки, и няма друг изход от неговото състояние, освен само да завика към Твореца, за което е казано: „И заплакали синовете на Израел от тази работа, и Твореца ги чул и ги извел от Египет“, т.е. спасил ги от всички страдания.
Мъдреците са казали, какво казва Твореца: „Не мога Аз да бъда заедно със себелюбците“, защото те са противоположни по свойства един на друг. Тъй като в човека има два вида тела: вътрешно и външно.
Във вътрешното тяло се облича духовното наслаждение, т.е. вярата и отдаването, наречени моха (разум) и либа (сърце).
Във външното тяло се облича материалното наслаждение, наречено знание и получаване.
По средата, между вътрешното и външното тяло, има средно тяло, което няма свое име, но ако човек прави добри дела, т.е. действия за отдаване, то неговото средно тяло се прилепя към вътрешното. А ако човек прави недобри действия, т.е. действия за получаване, то неговото средно тяло се прилепя към външното. Така средното тяло получава жизнена сила - или духовна от отдаване, или материална от получаване.
И тъй като вътрешното и външното тяло са противоположни по свойства, ако средното тяло е прикрепено към вътрешното, то това става причина за смъртта на външното тяло. И обратно, ако средното тяло е прикрепено към външното, това става причина за смъртта на вътрешното тяло. Тъй като цялата свобода на избора на човек е само в това, къде да включи средното тяло: да продължи неговото сливане със светостта или обратното.