103. БЛАГОРАЗПОЛОЖЕНО СЪРЦЕ
Чуто вечерта на Събота, Берешит (октомври 1942 г.)
Казано е: „От всяко благоразположено сърце вземете приношение за Мен“ (Шмот, Трума), а „самият предмет на приношението произлиза от светостта“. Оттук е видно, че човек, с помощта на светостта, поправяйки себе си, достига до „приношение“, използвайки от своя егоизъм с намерение „заради Твореца“ (до свойството на Святата Шхина, което се нарича „приношение за Мен“). И ако достигне до това, че може да благоразположи цялото си сърце към това, жертвайки го напълно, се удостоява да направи „приношение“ - напълно да се слее с Твореца (със Святата Шхина).
Казано е също: „В деня на сватбата, в деня на неговото веселие“. Хатуна (сватба) - от думата нахут (смирен). Ако човек приема върху себе си работа за Твореца дори в най-принизен вид и заедно с това изпълнява тази работа с веселие, защото тя е важна в неговите очи, той се нарича хатан (жених) за Шхина. Където думата хатан произлиза от думата смирен, т.е. съгласен e да работи във всякакви скромни обстоятелства, тъй като е важна работата, а не как тя изглежда в неговите още непоправени очи.