92. СМИСЪЛЪТ НА КЪСМЕТА
Чуто на 7-ми Сиван (14 юни 1948 г.)
Късмет се нарича това, което е над разума. Тоест, макар че съгласно здравия разум и логика трябва да се случи едно развитие на събитията, знакът на късмета довежда до друг, много по-благоприятен изход. Разум се нарича причинноследствено, логическо мислене, когато е ясно, че определена причина предизвиква строго определено следствие. А над разума и логиката означава, че първопричината не е свързана със следствието. Такова събитие се нарича „над разума“ и ние го отнасяме към знак за късмет, тъй като то е предизвикано не по закономерна причина, а от късмет.
Цялото влияние и отдаване излизат от светлината Хохма. Когато свети Хохма, това се нарича лява линия и тъмнина, и в това време светлината се скрива и застива като „лед“. И би трябвало да получават от лявата линия, което се нарича „в степента на своите заслуги“. Тоест, заслугите на човек са причината за появяването на светлината Хохма, и заслугите и светлината са свързани като причина и следствие.
Но е казано, че „Синовете, животът и препитанието зависят не от заслугите на човек, а от късмета“, т.е. от средната линия, където светлината Хохма се съкращава до такава степен, че може да бъде получена с намерение „заради Твореца“. Съкращаването и зивуг в средната линия се нарича „масах дехирик“.
Получава се, че светлината Хохма свети не по своя сегашна причина, не за сметка на лявата линия, а обратно, в следствие на своето съкращаване, което се и случва „над разума“ (въпреки разума) и затова се нарича „късмет“.