86. И ПОСТРОИЛИ БЕДНИ ГРАДОВЕ
Чуто от моя баща и учител на 3-ти Шеват (31 януари 1941 г.)
В глава „Изход“ се казва, че евреите построили в Египет бедни градове за фараона - Питом и Рамзес. Но защо на друго място е казано, че това били великолепни градове? Тъй като „бедност“ означава нищета и мизерия, а също така и опасност (беден и опасност са съзвучни думи).
И освен това е непонятно, когато праотец Авраам питал Твореца: „Къде е увереността, че моите потомци ще унаследят великата земя?“ (Глава „Лех Леха“). И какво му отговорил Твореца? Казал Той на Авраам: „Знай, че потомците ти ще бъдат в изгнание - ще страдат в робство и ще са подложени на унижения 400 години“.
И как да се разбира това, защото Авраам искал увереност за бъдещето на своите деца, а Твореца не му обещал нищо за тях освен изгнание? Обаче Авраам като че ли се успокоил от такъв отговор.
А виждаме, че когато Авраам спорил с Твореца за жителите на Содом, този спор продължил дълго и всеки път той възразявал: „А може би...“. Тук, когато Твореца казал, че неговите потомци ще бъдат в изгнание, той тутакси се удовлетворил от отговора и нямал никакви възражения, а приел това като обещание за наследяване на земята.
Трябва да разберем този отговор, а също и защо е казано, че Фараонът приближил евреите до Твореца. Как е възможно завършеният грешник, Фараонът, да е пожелал да сближи евреите с Твореца?
Казано е от мъдреците, че в бъдеще, в края на поправянето на цялото творение, Твореца ще доведе злото начало в човека (ецер ра) и ще го заколи пред очите на праведниците и грешниците. На праведниците злото начало в човек изглежда голямо и силно, като велика планина, а на грешниците - като тънка нишка. И едните плачат, и другите плачат. Праведниците възкликват: „Как успяхме да покорим такава висока планина!“, а грешниците възкликват: „Как не можахме да преодолеем такава тънка нишка?!“ (Трактат Сука 52).
И казаното извиква солидни въпроси:
1. Ако вече е заколено злото начало на човека, откъде още съществуват грешници?
2. Защо плачат праведниците, нали точно обратното, трябва да се радват?
3. Как може едновременно да съществуват две такива противоположни мнения за злото начало в човека - от огромна планина до тънка нишка, ако става въпрос за състоянието на пълно поправяне на злото начало в човека, когато истината ще стане ясна на всеки?
В Талмуда е казано, че злото начало в човек отначало представлява тънка паяжина нишка, а после е като дебело колело. Както е казано: „Горко вам, които влачите грях на въжетата на лъжата и вината - като на колесата на талига“.
Необходимо е да се знае, че духовната работа, дадена ни от Твореца, е построена на принципа на вярата над знанието. И това не е защото не сме способни на повече и сме принудени да приемаме всичко на вяра. Макар този принцип да е унизителен и нереален за нас и човек да се надява, че някога ще може да се освободи от вярата над знанието.
В действителност това е много висока и важна духовна степен, безкрайно възвишена. Тя ни се струва низка само по силата на нашия егоизъм. Егоистичното желание се състои от „глава“ и „тяло“. „Главата“ - това е знанието, а „тялото“ - това е получаването. Затова всичко, което противоречи на знанието, се усеща от нас като низше и животинско.
Оттук е разбираем въпросът на Авраам към Твореца: „Къде е увереността, че моите потомци ще открият Святата земя (т.е. ще влязат в духовния свят)?“. Как те ще могат да приемат вярата, ако това е против знанието им? И кой има сили да върви против (над) знанието? И как тогава ще получат светлината на вярата, която зависи само от достигането на духовно съвършенство?
И на това Твореца му отговорил: „Знай, че потомците твои ще бъдат в изгнание“. Тоест, Твореца обяснява на Авраам, че Той вече отрано е приготвил нечистата сила, подлото и зло начало в човека, Фараона - Царя Египетски. Думата „фараон“ (паро) се състои от същите букви, както и „гърло“ (ореф), а Египет (мицраим) може да се прочете като „мецерям“ (морски провлак). Както пише Ари в книгата „Вратата на намерението“ в главата за празника Песах, че „фараонът“ се прилепва към човека, към неговото „гърло“, и всмуква в себе си цялото благо, което се дава свише към човека, с това, че му задава въпросa: „Кой е този Творец, че съм длъжен да слушам неговия глас?“. Човек чува този въпрос в себе си като свой. И веднага щом го чуе в себе си, незабавно се оказва във властта на Фараона, злото, егоистично начало на човека - за което е казано: „Не се прекланяйте на чужди богове“. Но само с едно такова обръщение, с един такъв въпрос, ние веднага престъпваме забраната „Не се прекланяйте...“.
Егоистичните желания на човек, наречени Фараон, желаят да всмукват светлината от желанието за отдаване и затова е казано, че Фараонът приближава синовете на Израел към Твореца. Но как е възможно нечистите сили да помагат човек да получи светостта - нали те трябва да отделят човека от Твореца?
И в книгата Зоар се обяснява, че именно така се твори скрито престъпление като удар на змия, която веднага скрива глава в своето тяло. Тъй като това тайно престъпление, в което е заключена силата на змията, хапеща хората и носеща смърт в света, все още остава с пълна сила и е невъзможно да се предотврати. Това е като змия, която ухапва човека, и незабавно скрива своята глава в тялото си - и тогава да я убиеш е невъзможно.
В Зоар е написано още, че понякога змията извива глава и удря със своята опашка. Тоест, тя позволява на човек да приеме върху себе си бремето на вярата, което се нарича вяра над знанието, и това означава „извива глава“. Но при това „удря с опашка“. „Опашка“ означава „край“. Тоест, тя извива глава само за да получи после всичко заради свое наслаждение.
Отначало тя дава на човек разрешение да приеме върху себе си вярата, но само за да вземе после всичко в своята власт. Защото клипа знае, че няма друг начин да получи светлина, освен само за сметка на светостта.
В това и се заключава смисълът на казаното, че Фараонът е приближил синовете на Израел (желаещите духовно извисяване) към Твореца, за да вземе после всичко от тях в свое владение. И за това Ари пише, че Фараонът прихваща цялата Висша светлина, идваща към низшите, и взема всичко за собствено наслаждение.
И в този смисъл са думите: „И построили бедни градове“, които били бедни именно за Исраел. Защото колкото и те да полагали усилия в изгнанието, Фараонът взимал всичко за себе си. И народът на Израел оставал беден.
И има втори смисъл на думата „беден“ - от думата „опасност“, защото са усетили голяма опасност, че могат да останат в такова състояние за цял живот. Но за Фараона работата на Израел била плодотворна, както е казано, че градовете Питом и Рамзес били красиви и великолепни. Затова е казано, че те построили бедни градове - за Исраел, а за фараона - прекрасни градове Питом и Рамзес, защото всичко, заработено от Израел, падало в нечистите сили, в клипот, и Исраел не виждали нищо добро от своята работа.
И когато синовете на Израел увеличавали своите усилия в светостта, във вярата и отдаването, в тях се появявало, като следствие на техните усилия, духовното. Но в момента, в който падали до знание и получаване, веднага попадали във властта на нечистите желания на Фараона. И тогава те стигнали до окончателното решение, че робството трябва да бъде само във вид на вяра над знанието и отдаване.
Но видели, че нямат сили самостоятелно да излязат от властта на Фараона. Затова е казано: „И завикали синовете на Израел от тази работа“, тъй като се уплашили, че могат да останат в изгнание завинаги. И тогава „Чут бил техният глас от Твореца“ и затова се удостоили да излязат от изгнанието.
Но преди да са видели, че се намират във властта на клипот, нечистите желания, и преди да им станало болно и страшно, че могат да останат там завинаги, те нямали нужда да се обръщат към Твореца, за да им помогне да излязат от егоизма. Тъй като не усещали вредата, която им носят тези егоистични желания, пречещи им да се слеят с Твореца. А иначе, за човек е по-важна работата заради „знание и получаване“, докато работата във формата на „вяра и отдаване“ му се струва низка и неуважавана. И затова предпочита „знание и получаване“, на които земният разум задължава човека.
Затова Твореца подготвил изгнание за синовете на Израел, за да почувстват, че не напредват към Твореца и цялата им работа се поглъща от нечистите желания (клипот), наречени „Египет“. И тогава видели, че няма друг път, освен да приемат върху себе си низка и неуважавана в очите им работа във „вяра над знанието“ и стремеж към отдаване. А иначе ще останат във властта на нечистите сили.
Получава се, че са приели вярата, тъй като видяли, че няма друг път и само затова се съгласили на тази унизителна работа. И това се нарича работа, зависеща от резултата. Защото приели тази работа само за да не попаднат във властта на нечистите сили. Но ако изчезне тази причина, то би изчезнала, разбира се, и потребността от работата. Тоест, ако изчезне егоизмът, който постоянно доставя нечисти мисли, от които те падат във властта на нечистите сили, нарушавайки забраната да се кланят на чужди богове, не би имало необходимост от тази унизителна за тях работа.
Оттук ще разберем казаното от мъдреците: „Егоизмът, злото начало на човек, отначало е подобно на тънка паяжина, а в края става като колесата на талига“.
Известно е, че да се прегреши може:
по принуда,
по грешка,
от зла умисъл.
Егоистичното желание за получаване на наслаждение изначално се намира в човек и затова се определя като принуждение, защото не е по силите на човек да го анулира. И затова се счита не за престъпен грях (хет), а за неволно прегрешение (авон), защото човек по неволя е принуден да изпълнява указанията на това желание в себе си. Както е написано: „Горко вам, които неволно влачите грях на въжетата на лъжата...“.
Невъзможно е да отблъсне от себе си това желание или да го възненавиди, защото човек не го усеща като престъпление. Но от това неголямо прегрешение после расте престъпен грях, като на колесата на талига. И от това егоистично желание после се раждат клипот - цяла система от нечисти светове, подобна и паралелна на чистата система (както е казано: „Едното срещу другото е създал Твореца“), откъдето и произлиза злото начало в човек. Тоест, всичко това се ражда от желания, подобни на тънка нишка.
И тъй като вече се е разкрило, че това е грях, става ясно колко необходимо е да се пазят и от най-тънката нишка егоизъм. И тогава те разбират, че ако желаят да влязат в духовното, няма друг път, освен да приемат върху себе си унижаващата работа във вярата и отдаването. А иначе виждат, че ще останат под властта на Фараона, Царят Египетски.
Получава се, че в изгнанието има полза, защото в него те усетили, че егоистичното желание се явява грях. И затова решили, че няма друг път, освен да положат всички усилия, за да достигнат желание за отдаване. Затова на въпроса на Авраам, как може да бъде уверен, че неговите потомци ще унаследят святата земя, Твореца отговорил: „Знай, че твоите потомци ще бъдат в изгнание... ще страдат и ще са подложени на унижение“. Понеже именно в изгнанието ще им се разкрие, че даже тънка нишка егоизъм - това вече е грях, и тогава ще приемат върху себе си истинската работа, за да се отделят от греха.
Затова казал раби Йехуда, че в бъдеще „Ще изчезне смъртта навеки“. Тъй като Твореца ще унищожи злото начало и от него ще остане не повече от дебелината на косъм, което не се усеща като грях (тъй като тънкият косъм е незабележим за окото). Но независимо от това ще останат грешници и праведници, и тогава всички ще искат да се слеят с Твореца. Но грешниците още не са поправили нечистото желание с дебелината на косъм, останало в тях от времето, когато се е усещало цялото зло начало в човек, и затова имало възможност да го почувстват като грях.
И сега, когато злото начало е останало само колкото дебелината на косъм, грешниците нямат причина да поправят това егоистично желание на алтруистично, защото нечистото желание с дебелината на косъм не се усеща като нечисто. Но все пак не могат да се слеят с Твореца заради различните им свойства, защото е казано: „Не мога Аз да се намирам заедно с егоистите“. Поправянето на грешниците е в това, да бъдат прах под нозете на праведните: тъй като злото начало е анулирано, праведниците нямат причина да вървят с „вяра над знанието“.
И ако няма причина, то кой може да ги принуди? И сега праведниците виждат, че грешниците са останали с егоизъм с дебелината на косъм и не са го поправили, докато още е съществувало злото начало в човека, и още е било възможно да го поправят, тъй като цялото зло желание е било разкрито и грехът се усещал. А сега грехът не се усеща, ставайки незабележим, като косъм.
А тъй като няма усещане за греха, няма и възможност да го поправят. Но също и няма възможност за сливане с Твореца, защото различието в свойствата остава. И цялото поправяне на грешниците се състои в това, че праведниците вървят по тях. Защото когато се вижда, че вече няма за какво да се боят от системата на нечистите сили и злото начало в човек е убито, то защо им е сега да работят с „вяра над знанието“? Но виждат, че грешниците не са в състояние да достигнат до сливане с Твореца, нямат причина за това, защото злото е станало неразличимо - но то пречи на сливането, внасяйки различие в свойствата.
И виждайки това, праведниците разбират колко е било хубаво, когато са имали причина да работят за отдаване, макар да им се е струвало, че работят за отдаване само защото съществува злото. А сега виждат, че пречещият им грях е бил за тяхно благо и в действителност, основният смисъл е в самата работа, а не в това, че са работили от страх да не попаднат във властта на нечистите желания. И като доказателство виждат, че грешниците, които не са поправили злото с дебелината на косъм, остават навън, защото сега нямат възможност да достигнат сливане с Твореца.
Получава се, че праведниците получават сили да вървят напред от грешниците, които стават прах под техните нозе и се движат благодарение на останалия в тях грях. И тогава се разкрива, че самата тази работа е важна, а не принудителна, както им се е струвало преди, когато присъствало в тях злото начало. И сега виждат, че и без злото начало си струва работата във вярата и отдаването.
И затова е казано: „И едните плачат, и другите плачат“. Известно е, че плачът - това е малко състояние, т.е. ВАК, и има разделяне между ГАР и ВАК, защото светлината на малкото състояние (ВАК) свети от миналото. Тоест те получават жизнени сили и светлина от преживяното в миналото, докато светлина ГАР свети в настоящето, извършвайки зивуг (сливане).
И затова плакали мъдреците, казвайки: „Как съумяхме да преодолеем такава висока планина“, защото сега те виждат какво е било преди унищожението на злото начало, когато неговата власт била огромна, както е казано: „Едното срещу другото е създал Твореца (светостта срещу нечистота)“. И Твореца проявил голямо милосърдие към тях, давайки им сили да победят във войната срещу егоистичното начало. А сега те се веселят и се радват на чудото, случило се с тях тогава, т.е. в миналото - което означава „светлина на малкото състояние“ (Мохин декатнут).
А грешниците плачат, защото сега нямат възможност да се слеят с Твореца, дори и да виждат, че тяхното зло начало е като тънък косъм. Но тъй като сега няма зло начало, то няма и начин да обърнат кли от получаване в отдаване. Виждат само, че са останали навън - и затова плачат.
А поправянето им е в това, да станат прах под нозете на праведните. Тъй като праведниците виждат, че дори и сега да няма зло начало, все пак грешниците не могат да се удостоят със сливане. И тогава праведниците казват: мислехме, че трябва да вървим по пътя на отдаването само заради злото начало, но сега виждаме, че това е истинското кли, и дори и да го нямаше злото начало, все пак този път е истината, и пътят на вярата е чудесен път.
И от това разбери защо след унищожението на злото начало остават грешници. И всичко е, защото е трябвало да станат прах под нозете на праведниците. А ако не бяха останали грешници, то кой би разкрил тази велика истина, че пътят на вярата не означава любов, зависима от възнаграждения! Тоест, не от страх от злото начало е нужно да вървим по пътя на вярата, а от любов, не зависеща от награди. И макар вече да няма зло начало - все пак само с вярата можем да се удостоим със сливане с Твореца.
Веднъж чух: защо ни е нужна именно вяра? Само заради живеещата в нас гордост, не даваща ни да приемем вярата. И въпреки че вярата - това е високо и прекрасно свойство, значимостта и висшето предназначение на което е недостъпно за разбиране от низшите, по силата на заключената в нас гордост, т.е. на егоистичните желания, ни се представя, че това е низко и животинско действие.
А друг път чух: когато виждаме, че не желаем да приемем вярата, ние падаме от нашата степен. И всеки път се издигаме и падаме, докато не решим в сърцето, че няма друго средство, освен да приемем вярата. И целият този път е бил само за да получим вяра. За което е написано: „И построили бедни (за Израел) градове на Фараона“.