61. МНОГО Е ТРУДНО ОКОЛО ТВОРЕЦА
Чуто на 9-ти Нисан (18 април 1948 г.)
Казано е: „Много е бурно и трудно около Твореца“ (Псалм 50). И мъдреците обясняват, че тук се говори иносказателно, че „около Твореца има много коса“ (друг прочит на същите думи), защото Твореца е придирчив към праведниците по дебелината на косъма. И те самите питат: „Защо е така? С какво са заслужили праведниците такова наказание? Нали все пак са праведници!“
Работата е там, че всички ограничения в мирозданието, в световете, са само относно творенията, т.е. вследствие на това, че постигащите правят ограничение и съкращение на себе си, те по този начин остават долу. А Твореца се съгласява с всичко, което правят постигащите, и по този начин светлината слиза надолу. Затова нисшият със своите думи, мисли и действия предизвиква излъчване и изливане на светлина свише.
От това следва, че ако човек счита, че изключването за миг от мислите за сливане с Твореца е равносилно на най-голямото прегрешение, то Твореца свише също се съгласява с това, и действително се счита, че той сякаш е извършил най-големия грях. В крайна сметка излиза, че праведникът установява колко придирчиво Твореца ще се отнася към него по „дебелината на косъма“, и както нисшият го установява, така то се приема и от Твореца.
А ако човек не усеща най-малката забрана като най-строга, тогава и свише няма да предадат значение на случващите се с него дребни грехове и няма да ги разглеждат като големи прегрешения. Излиза, че към такъв човек Твореца се обръща като към малко дете, считайки, че в него и Заповедите са малки, а също и прегрешенията са малки - в крайна сметка и едните, и другите се мерят на една везна - и такъв човек се счита за малък.
Този, който е придирчив даже към своите най-малки действия и иска Твореца също да се отнася придирчиво към него „по дебелината на косъма“, той се счита за голям човек, в който както Заповедите са големи, така и прегрешенията са големи.
И в степента на наслаждението, усещано при изпълнение на Заповедите, в същата степен се усеща страдание, извършвайки прегрешение.
И историята разказва за това, как някога имало един човек в едно царство господарство. Той извършил нарушение пред Царя, за което бил осъден на двадесет години принудителна работа и на заточение в едно глухо място, далеч от неговата страна. И веднага привели присъдата в изпълнение и го отвели там, на край света.
И там той намерил хора, такива като него. Но го нападнала болестта на забравата, и напълно забравил, че има жена и деца, близки приятели и познати. И му се струвало, че в целия свят няма нищо повече, освен това забравено място и живеещите там хора, и че това е неговата родина.
Получава се, че цялата му представа за света е построена на неговите усещания, и той дори не може да си представи истинското състояние, а живее само с дадените му сега знания и усещания.
В тази далечна страна го обучили на законите, за да не ги наруши отново и за да може да се предпазва от всички престъпления и да знае как да поправи извършеното от него прегрешение, за да го освободят от тук. А изучавайки набора от законите на Царя, той установил, че съществува такъв закон, че ако човек извърши определено прегрешение, го изпращат в отдалечено място, отрязано от целия свят. И се ужасил от толкова тежкото наказание, възмущавайки се на жестокостта на съда.
Но не му дошло на ум, че той сам е престъпил закона на Царя, че е осъден от строгия съд и че присъдата вече е приведена в изпълнение. И тъй като страда от болестта на забравата, изобщо не усетил истинското си състояние.
И в това е смисълът на казаното, че „много е трудно около Твореца“ („около Твореца има много коса“), т.е. човек трябва да си дава душевен отчет на всяка своя стъпка, защото самият той е престъпил закона на Царя и затова са го изгонили от Висшия свят.
А от това, че сега извършва добри деяния (заради Твореца), паметта му започва да се възвръща, и той започва да усеща колко е далеч в действителност от своя истински свят. И така започва поправянето, докато не го изведат от изгнанието и не го върнат на мястото му. Тези усещания се появяват в човек именно в следствие на неговата работа, когато чувства, колко се е отделил от своя Източник и корен, докато не се удостои с пълно възвръщане към своя корен, т.е. съвършено и вечно сливане с Твореца.