56. ТОРА СЕ НАРИЧА „ПОКАЗВАЩА“
Чуто в 1-вия ден от седмицата Бешалах (2 февруари 1941 г.)
Тора се нарича „показваща“, от думата „хвърлям надолу“ (Шмот 19:13), защото във времето, когато човек се занимава с Тора, в степента на неговите усилия в Тора, в същата степен той усеща отделяне.
Тоест разкриват му истината - показват му степента на неговата вяра, която се явява цялата основа на истината. И в степента на неговата вяра и именно на нея се строи цялата основа на съществуването му в Тора и Заповедите. Тъй като тогава пред очите му се разкрива, че цялата негова основа се строи само на възпитанието, което е получил, защото полученото възпитание му е достатъчно за изпълняването на Тора и Заповедите с всичките им точности и изисквания. А всичко, което произлиза от възпитанието, се нарича „вяра вътре в знанието“.
Въпреки че това е противоположно на разбирането: защото разумът задължава да очакваме, че колкото повече човек полага усилия в Тора, толкова той трябва да усеща своето приближаване към Твореца. Но както е казано по-горе, Тора винаги му показва все повече истината.
Ако човек търси правдата, то Тора го приближава към истината и му показва степента на неговата вяра в Твореца. И това се прави, за да може човек да проси милост и да се моли на Твореца действително да го приближи към Себе си, когато би се удостоил с истинска вяра в Твореца. И тогава ще може да благодари и да възпява Твореца за това, че Той го е приближил към Себе си.
Но ако човек не вижда степента на своето отделяне от Твореца и му се струва, че върви напред, неговите усилия и надежди са безпочвени и са построени на крехка основа, и той няма усещане за необходимост от молитва към Твореца да го приближи към Себе си. Получава се, че няма възможност да положи усилия, за да получи пълна вяра, защото човек влага усилия само в това, което му липсва.
Ето защо, докато е недостоен да види истината, то напротив: колкото повече добавя в изучаването на Тора и Заповедите, толкова усеща себе си все по-съвършен и не вижда никакъв недостатък в себе си. И затова той няма основание да прилага усилия и да се моли на Твореца, за да се удостои напълно с истинска вяра, защото само този, който усеща в себе си пороци и недостатъци, търси поправяне. Но ако се занимава с Тора и Заповедите правилно, то Тора му показва истината, защото в Тора има чудесно свойство (сгула) да показва истинското състояние на човека и величината на неговата вяра. (За което е казано: „Когато узнае той, че е съгрешил...“)
А когато човек се занимава с Тора и Тора му показва неговото истинско състояние, т.е. неговата откъснатост от духовното, и вижда колко низко творение е той, по-лош човек от когото няма на цялата земя, то нечистата сила му се явява с друга жалба, убеждавайки го, че в действителност неговото тяло (желание) е отвратително и че на света няма по-ниско от него, за да доведе човека до депресия и разочарование.
А всичко това е, защото нечистата сила се бои, да не би той да приеме близко в сърцето видяното състояние и да пожелае да го поправи. Затова нечистата сила (егоистичната сила на човека) е съгласна с това, че човек казва, че е нищожен и ужасен в своите качества, и му дава да разбере, че ако се е родил с по-добри качества и големи способности, то, разбира се, би съумял да победи грешника в себе си, да го поправи и така да се слее с Твореца.
На тези доводи на нечистата сила човек трябва да възрази, че точно това е казано и в Талмуда, в Масехет Таанит, където се говори за това, как раби Елазар, син на раби Шимон бар Йохай, се връщал от оградения дом на своя рав („дом“ - кли, „рав“ - от думата „голям“, т.е. намиращ се след достигане на голямо духовно състояние). Пътувал той, седейки на магарето (магаре - хамор, от думата хомер - материя. „Пътува, седейки на магаре“ означава да достигне до поправяне на целия свой егоистичен материал, управлявайки го с намерение заради Твореца). Пътувал той покрай брега на реката (река - течение на светлината на мъдростта. Бряг, „сафа“ - от думата „край, граница“. Тоест раби Елазар е достигнал предела на мъдростта). Пребивал той в голяма радост. Неговото мнение за себе си било грубо, защото е учил много Тора. Срещнал го един човек, много грозен (т.е. видял своите истински свойства). Казал му: „Мир на теб, раве!“. Раби Елазар не отговорил на неговото приветствие, а казал: „Колко е ужасен този човек в своята грозота! Нима всички във вашия град са така грозни, както си ти?“ Този човек му отговорил: „Не знам. Но се обърни към Сътворилия ме. Кажи Му колко ужасно кли (съсъд) е създал Той“. Видял раби Елазар, че е съгрешил и слязъл от магарето...“
И от казаното разбери, че тъй като той е учил много Тора, се е удостоил да види правдата: какво е истинското разстояние между него и Твореца - степента на своята близост към Него и отделението. Затова е казано, че неговото мнение за себе си е било грубо, защото видял цялата своя гордост, целия свой егоизъм. И затова се е удостоил да види истината: че той в действителност е най-ужасният човек в света в своята егоистична грозота. С какво той е достигнал до това? С това, че е учил много Тора!
Но как може той да се слее с Твореца, ако е толкова ужасен (егоистичен), т.е. абсолютно противоположен на Твореца? Затова попитал, всички ли са такива, като него? Или само той е такъв урод, абсолютен егоист?
Отговорът бил: „Не знам“. Тоест те не знаят, защото не чувстват. А защо не чувстват? Защото не виждат истината, тъй като недостатъчно са учили Тора, за да им разкрие тя истината.
Ето защо Илия му отговорил: „Обърни се към Сътворилия ме“. Тъй като човек видял, че не е по силите му да се повдигне от своето състояние, разкрил му се пророк Илия и му казал: „Обърни се към Сътворилия ме“. Защото ако Твореца е създал в теб целия този ужасен егоизъм, Той знае точно как с тези келим да се достигне съвършената цел. Затова не се безпокой, върви напред и ще преуспееш!