47. ТАМ, КЪДЕТО НАМИРАШ НЕГОВОТО ВЕЛИЧИЕ
„Там, където намериш Неговото величие,
там ще намериш Неговото смирение“ (Мегила)
Ако човек постоянно се намира в истинско сливане с Твореца, то вижда, че Твореца снишава Себе си до своето творение, т.е. пребивава във всички нисши места с него. И човек не знае какво да прави?
Затова е казано: „Твореца е седнал толкова високо, че да вижда на небето и на земята“, т.е. човек вижда величието на Твореца, а после вижда „падението“ на небето до нивото на земята.
В такъв случай, на човек може да се даде само един съвет: да мисли, че ако това желание изхожда от Твореца, то няма нищо по-висше от това, както е казано: „От отпадъците да вдигнеш нисшия“.
Преди всичко, човек трябва да види: има ли у него усещане за недостиг? А ако няма, то е длъжен да се моли: защо аз не усещам недостиг? Тъй като неусещането на недостиг е от недостиг на осъзнаване. Ето защо, извършвайки всяка Заповед, е длъжен да се моли: защо аз не чувствам, че моето изпълнение е несъвършено, и моят егоизъм скрива истината от мен? Защото ако той види, че пребивава в такава низост, то, разбира се, не би искал да остане в такова състояние. А през цялото време би прилагал старания в работата, докато не се върне към Твореца, както е казано „Всевишният умъртвява и възкресява, спуска в преизподнята и издига“.
Когато Твореца желае грешникът да се разкае и да се върне към Него, Той го спуска в бездната на такова унижение, докато самият той не поиска да престане да бъде грешник. А после той трябва да проси и моли Твореца да му разкрие истината, давайки му повече от светлината на Тора.