35. ЗА ЖИЗНЕНАТА СИЛА НА СВЯТОСТТА
Чуто през 1945 г. в Йерусалим
Казано е: „Ето морето велико и обширно, а в него земноводни, които нямат чет - животинки малки и големи“ (Псалм 104:25).
Обяснение:
Ето морето - означава море на нечистите желания (ситра ахра).
Велико и обширно - тоест то се разкрива пред всеки и крещи: „Дай! Дай!“ (Гавгав!), което означава огромни келим, жадуващи да получат.
В него земноводните - означава, че там има Висша светлина, по която човек стъпва и тъпче с краката си.
Които нямат чет - животинки малки и големи: тоест всички жизнени сили, каквато има човек, големи или малки, са заключени в това море.
А всичко е, защото има правило: „От небесата дават дарове, а не вземат“ (всичко, което дават от небесата, не се приема обратно горе, а остава долу). Ето защо, ако човек е предизвикал възбуждане свише, а после го е провалил - то вече остава долу, но не в човека, а попада в морето на нечистите желания.
Тоест, ако човек е притеглил някаква светлина, но не е в състояние да я удържи постоянно, защото неговите келим (желания) още не са достатъчно чисти и не са поправени дотолкова, че да съответстват на светлината и да получават светлина с намерение да отдават, подобно на светлината, излизаща от Даващия - тогава тази светлина трябва да изчезне от него.
И тогава той попада в нечистите желания. И така няколко пъти - човек получава светлина, а после я губи. Благодарение на това се събира светлина в морето на нечистите желания (ситра ахра), докато не се напълни до определена степен. Тоест, след като човек в пълна степен е положил усилията, на които е способен, тогава ситра ахра му дава обратно всичко, което е взела в свое владение. В това е и тайнството на казаното: „и ще ги погълне силата - и ще ги изригне обратно“ (Йов).
Излиза, че всичко, получено от нечистите желания в тяхно владение, е било само в качеството на вноска, т.е. във времето, когато те са имали власт над човека. А цялата тяхна власт е предназначена само за това, да даде възможност на човек да изяви своите егоистични желания и да ги внесе в Святостта. Това значи, че ако нечистите желания не биха властвали над човек, той би се удовлетворил с малко, и тогава би останал разделен с Твореца във всички свои желания.
Така човек никога не би могъл да събере келим, отнасящи се към корена на неговата душа, да ги внесе в Святостта и да привлече предназначената за него светлина. Затова поправянето се състои в това, че всеки път, когато той привлича някаква светлина, а после пада, е длъжен още веднъж да започне отново, т.е. да започне нови изяснения. А това, което е имал в миналото, пада в нечистите желания и се пази в тяхно владение в качеството на вноска. А после човек получава от ситра ахра всичко, което тя е отнела от него през цялото това време.
Но следва да се знае, че ако човек би бил достатъчно силен да удържи дори най-малкото светене, но постоянно - той би се считал вече съвършен човек, т.е. с това светене той би могъл да върви напред. Затова, ако той е загубил светенето, трябва да съжалява за това.
И това прилича на човек, който засажда семе в земята, за да израсне голямо дърво от него, но веднага изважда това семе от земята. И ако е така - то каква е ползата от неговата работа, от това, че е садил семето в земята? И още може да се каже, че той не просто е извадил семето от земята и го е погубил - а че е извадил от земята цяло дърво със съзряващи плодове и ги е погубил. Работата е там, че ако той не би изгубил това неголямо светене, от него би израснала голяма светлина. Получава се, че е загубил не малко светене, а е загубена огромна светлина.
И следва да се знае общото правило: човек не може да живее без жизнена сила и наслаждения, което следва от корена на творението, т.е. Неговото желание е да наслади творенията. Ето защо никое създание не може да съществува без жизнена сила и наслаждение. И затова всяко творение е принудено да отиде и да търси място, откъдето може да получи удоволствие и наслаждение.
И може да получи наслаждение от три времена: от миналото, от настоящето и от бъдещето, но основно ние получаваме наслаждение в настоящето. И макар да виждаме, че човек може да получи удоволствие също от миналото и от бъдещето - все пак това се дължи на факта, че миналото и бъдещето му светят в настоящето.
Затова, ако човек не е намерил усещане на наслаждение в настоящето, то той получава жизнена сила от миналото. Той може да разказва на другите за това, как му е било хубаво в миналото, и от това да получава сили за живот в настоящото време. Или си представя себе си и се надява, че в бъдеще ще му е добре. Но усещаното наслаждение от миналото и от бъдещето се оценява в зависимост от това, колко те светят на човек в настоящето. И знай, че това правило се отнася както за материалните наслаждения, така и за духовните.
И както виждаме, даже когато човек работи в материалното, той неизбежно съжалява по време на своята работа, че е принуден да заставя себе си да се труди, и единственото, което му дава сили да може да продължи да работи, е това, че в бъдещето му свети възнаграждението, което ще получи за работата. И тази надежда му свети в настоящето, затова той е в състояние да продължи да работи.
Ако той няма сили да си представи възнаграждението, очаквано в бъдещето, то извлича от бъдещето не това наслаждение, което би получил в отплата за своята работа, т.е. чака не възнаграждение, а това, което ще завърши неговите страдания от необходимостта да работи. И той се наслаждава вече сега, в настоящето, от това, което ще бъде в бъдещето. Тоест, бъдещето му свети в настоящето с това, че скоро работата ще свърши, свършва времето, в течение на което е нужно да работи, и той ще може да отдъхне.
Излиза, че все пак му свети наслаждение от почивката, която ще получи накрая, т.е. вижда изгода в това, че се избавя от страданията, които изпитва в настоящото време на работа, и това му дава сили, позволяващи му сега да работи. А ако човек не е в състояние да си представи, че скоро ще се освободи от страданието, което сега изпитва - той би изпаднал в отчаяние и в депресия до такава степен, че може да се лиши от живот.
И по повод на гореказаното мъдреците са казали: „Лишаващият себе си от живот няма част от бъдещия свят“, доколкото той не приема Висшето управление, отричайки, че Твореца управлява света като Добър и Творящ добро. Но човек трябва да вярва, че тези състояния идват при него, защото така свише искат да му донесат поправяне. Тоест, за да получи той решимот от тези състояния и да успее с особена сила да разкрие и разбере пътя на света. И тези състояния се наричат „обратна страна“, а когато той преодолее тези състояния, то се удостоява с лика на Твореца, т.е. светлината започва да свети вътре в тази обратна страна.
Има правило, че човек не може да живее, ако няма възможност да получава удоволствие и наслаждение. Излиза, че когато не е в състояние да получи от настоящето, той във всеки случай трябва да получи жизнена сила от миналото или от бъдещето. Тоест, тялото търси жизнена сила за себе си с всички средства, които са на негово разположение. И ако човек не е съгласен да получава жизнена сила от материални неща, то тялото няма изход и е принудено да се съгласи да получава жизнена сила от духовни неща, защото то няма никаква друга възможност. Така тялото трябва да се съгласи да получава удоволствие и наслаждение от отдаването, тъй като без жизнена сила е невъзможно да живее.
Съгласно това излиза, че когато човек е привикнал да изпълнява Тора и Заповедите ло лишма (заради себе си), т.е. да получава възнаграждение за своята работа, действително той има възможност да си представи, че после ще получи някаква отплата, и вече може да работи, отчитайки това, че после ще получи удоволствие и наслаждение.
От друга страна, ако човек работи не заради това, да получи награда, а иска да работи без всякаква отплата, то как може да си представи, че после отнякъде ще получи жизнена сила? Той не може да си представи никаква картина на бъдещето, защото няма на какво да се опре. Затова, когато той пребивава в ло лишма, няма необходимост да му дават жизнена сила свише, защото получава жизнена сила, представяйки си картината на бъдещето, а свише не дават излишно, а само необходимото.
Ето защо, ако човек желае да работи само в полза на Твореца и не е съгласен да приема жизнена сила в никакъв друг вид, тогава не остава друг изход и свише са длъжни да му дадат жизнена сила. Защото той не иска нищо освен сили, необходими за живот, за да съумее да продължи да живее. И тогава той получава живителна сила от зданието на Святата Шхина.
И за това са казали мъдреците: „Всеки, преживяващ страданията на обществото, се удостоява с утешение за цялото общество“. Общество се нарича Святата Шхина, тъй като общество означава събрание, т.е. Събрание на Израел, а Малхут - това е общността на всички души.
И човек не желае никакво възнаграждение за собствена полза, а иска да работи в полза на Твореца, което се нарича издигане на Шхина от прахта, за да не бъде тя така унижена, както във времето, когато не искат да работят в полза на Твореца. Но от всяко дело, което човек разчита да му донесе полза, той получава енергия за работа. А когато делото се отнася за полза на Твореца и човек не вижда, че ще получи някакво заплащане, тогава тялото се противи на тази работа, усещайки вкус на прах в нея.
И този човек действително иска да работи в полза на Твореца, само тялото се противи на това, затова той моли Твореца да му даде сили, така че все пак да съумее да работи и да вдигне Шхина от прахта. Така той се удостоява с лика на Твореца, който му се разкрива, и скриването изчезва от него.