32. СЪДБАТА - ТОВА Е ЖЕЛАНИЕ СВИШЕ
Чуто в 4-тия ден на Трума (10 февруари 1943 г.)
Казано е: „Съдбата - това е желание (възбуждане) свише“, т.е. нисшият по никакъв начин не е в състояние да окаже някакво влияние на това. Затова в „Мегилат Естер“ за Пурим е казано: „Хвърлил жребий (пур)“, т.е. определил съдбата, когато Аман обвинява евреите в това, че не изпълняват законите на Царя.
Смисълът на казаното е в това, че в началото духовното робство у работещия над себе си започва в „ло лишма“, заради себе си. Затова възникват обвинения: защо им се дава Тора и е позволено после да поправят своите намерения и да достигнат „лишма“, заради Твореца - действително ли те са достойни да получават светлина и висши постижения?
Появява се обвинител и обвинява: „Защо им се дават тези висши постижения, над които те не са работили, нямали са намерение да ги достигнат, не са си ги поставяли за цел, а всичките им мисли и цели са били само заради себе си, което се нарича „ло лишма“?
Затова е казано: „Грешникът се готви, а праведникът получава“. Тъй като в началото човек работи като грешник, „ло лишма“, заради себе си, а после се удостоява с „лишма“ и цялата негова работа и усилия влизат в святостта, за отдаване, което и се нарича „а праведникът получава“.
Затова има сходство между празниците Пурим и Йом Кипурим (кипурим, където ки е подобен, т.е. „подобен на Пурим“). Пурим произлиза от желание свише, а Йом Кипурим идва от желание от долу, от творението, в следствие на неговите разкаяния и поправяния. Но също, в това има и желание (възбуждане) свише, съдба, където „един жребий - за Твореца, и един - за нечистата сила“. Но избира Твореца.