26. БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕК ЗАВИСИ ОТ НЕГОВАТА БЛАГОДАРНОСТ ЗА МИНАЛОТО

Чуто през 1943 г.

Казано е: „Велик е Твореца и само нищожният ще Го види“, т.е. само нищожният може да види величието на Твореца. Буквите на думата „якар“ (скъп) са подобни на буквите на думата „якир“ (познат) и това говори, че доколкото една вещ е скъпа на човек, той оценява нейната значимост (величие). В крайна сметка, само до степента на нейната значимост за него той ú се възхищава, а възхищението го води към усещане в сърцето. И съгласно неговата оценка, доколкото той знае, разбира и осъзнава значимостта ú, дотолкова се ражда в него и радост.

И е възможно човек да знае своята нищожност и да разбира, че не е по-важен от всички негови връстници в обществото, но и да вижда, че в света има милиони, на които Твореца не е дал сили за духовна работа, даже в най-прост вид, даже без намерение „заради Твореца“, даже егоистично не е позволил да започнат пътуването към вечността.

А той се е удостоил с това, че Твореца му е дал желание и мисли поне понякога да бъде в духовна работа, дори и най-простата. И ако човек може да оцени такова отношение на Твореца към себе си, доколкото придава важност на духовната работа, в тази степен трябва да благодари и възхвалява Твореца. Защото истината е, че не сме в състояние да оценим важността на това, че понякога можем да изпълним Заповед (желание) на Твореца, даже без нужното намерение. В такъв случай той достига усещане за величие и радост в сърцето.

А в следствие на възхваляванията и благодарностите, които той отправя към Твореца, неговото усещане се разширява и той прониква във всеки детайл на духовната работа, постига на Кого той се явява роб, в следствие на което се издига към нови върхове.

И в това е смисълът на казаното: „Благодаря Ти за цялата Твоя милост към мен!“, т.е. за миналото. И незабавно с увереност продължава: „И за това, което в бъдеще Ти ще направиш за мен!“.