18. В ТЪМНИНАТА ПЛАЧЕ ДУШАТА МИ - 1

Чуто през 1940 г. в Йерусалим

Когато на човек му се спуска духовно скриване и той влиза в такова състояние, че не усеща никакъв вкус от духовната работа, не е способен да си представи и да усети любов и трепет, и не е в състояние да направи нищо с намерение за отдаване - тогава няма друг избор, освен да плаче и вика към Твореца, за да се смили Той над него и да свали затъмнението от очите и сърцето му.

В духовната работа плачът е необичайно важно състояние. Казано е от мъдреците: „Всички врати към Твореца са затворени, освен вратата на сълзите“. И недоумява светът: „Ако вратата на сълзите е отворена, защо въобще са останалите врати?“.

Подобно на това, когато човек моли някого за нещо много важно за него, и вижда, че той остава непреклонен и е безполезно да продължава да моли, тогава бликват сълзи. Затова е казано: „Всички врати са затворени, освен вратата на сълзите“. Само когато всички врати са затворени, става ясно, че вратата на сълзите е отворена.

А докато не е ясно, че вратите на молитвите са затворени - не е видно, че вратата на сълзите е отворена, a това означава тя да е затворена, тъй като човек си мисли, че все още има някакъв изход от неговото състояние. И само когато се затворят всички останали врати, тогава се отворя вратата на сълзите.

Затова е казано „В тъмнината плаче душата ми“: когато човек достигне пълна духовна тъмнина, само тогава неговата душа започва да плаче, защото няма друг изход. Затова е казано: „Всичко, което е по силите ти да направиш, направи!“.