15. КАКВО ОЗНАЧАВА „ДРУГИ БОГОВЕ“ В РАБОТАТА
Чуто на 24-ти Ав (3 август 1945 г.)
Написано е: „Не си създавай други богове пред Моя лик“, и Зоар пояснява, че са нужни „камъни за нейното претегляне“. И пита: „Как с помощта на камъните да претегля работата, чрез която узнавам своето състояние по пътя на Твореца?“. И отговоря: известно е, че когато човек започва да работи повече, отколкото е свикнал, тялото започва да рита и с всички сили се противопоставя на тази работа, защото отдаването за тялото е робство и тежко бреме, и то не може да понесе тази работа. А противодействието на тялото в човека се изразява с появата на странични мисли и той започва да си задава известния въпрос: „Кой и какво?“ (Кой е този ваш Творец? Какво ви дава тази работа?). И по повод на тези въпроси човек казва, че всички тези въпроси, разбира се, му ги изпраща ситра ахра (нечистите сили), за да му попречи в работата.
Ако човек казва, че те идват от нечистите сили, то нарушава написаното: „Не си създавай други богове пред Моя лик“.
А смисълът е в това, че човек трябва да вярва, че въпросите идват от святата Шхина, защото „няма никой освен Него“. И святата Шхина разкрива на човека неговото истинско положение, показва му дали върви по пътя на Твореца с помощта на тези въпроси, наречени странични мисли. И така, с помощта на тези странични мисли, тя вижда как той отговаря на въпросите, считани за странични мисли. И човек трябва да знае всичко това и да разбира своето истинско състояние в работата, за да знае какво да прави.
И това прилича на историята, как един приятел поискал да узнае колко го обича другарят му. Разбира се, че лице в лице другарят от срам ще се скрие, затова човекът изпратил някой, който да злослови за него пред другаря му, и тогава той можел да види реакцията на приятеля си, когато е далеч от него. И тогава човекът можел да разбере истината, до каква степен го обича другарят му.
А смисълът е в това, че когато святата Шхина показва на човека лицето си, т.е. Твореца дава на човек живот и радост, в това състояние човек се стеснява да каже какво мисли по повод на това, да работи за отдаване и нищо да не получава за себе си. Докато когато не е пред нейното лице, когато животът и радостта охладнеят, което означава „не пред нейното лице“, тогава човек може да види своето истинско положение от гледна точка на отдаването. И ако човек вярва, че „няма никой освен Него“, както е написано, и че всички странични мисли са му изпратени от Твореца, и че само Той действа, тогава, разбира се, вече ще знае какво да прави и как да отговори на тези трудни въпроси. И това изглежда така, като че ли тя му изпраща послание, за да се види той как злослови за нея, за своето Царство Небесно. Така това може да се обясни.
И човек може да разбере, че всичко излиза от Твореца, защото е известно, че тези странични мисли, които притискат тялото му, не идват във време, когато той не се занимава с работата. Тези притискащи мисли, които идват при него в толкова ясно усещане, че просто се роят в мозъка му, се появяват веднага след необичайно голям напредък в Тора и работата.
И това се нарича „камъни за нейното претегляне“. Тоест, тези камъни падат в неговия мозък, когато той иска да разбере отговорите на тези въпроси, защото сега има намерение да претегли и оцени целта на своята работа: а действително ли си заслужава да работи за отдаване, отдавайки душата си и самия себе си така, че единственото му желание да бъде само надеждата, че дори и да придобие нещо в този свят, то да е само с цел работа, за да достави удоволствие на Твореца, а не за нещо материално.
И тогава започва остър спор, когато той вижда, че ту едната страна натежава, ту другата (буквално: „и тук лице, и там“). И за това предупреждава казаното: „Не си създавай други богове пред Моя лик“, за да не се каже, че други богове са ви дали камъни да претеглите с тяхната помощ вашата работа, а „пред Моя лик“, т.е. човек е длъжен да знае, че това е „Моят лик“. И това е, за да види човек истинската форма на основата и фундамента, върху която се гради зданието на неговата работа.
И основната тежест, която е в работата, възниква от това, че тези две твърдения си противоречат едно на друго.
1. От една страна, човек е длъжен да се старае цялата негова работа да е насочена към достигане на сливане с Твореца, всяко негово желание да бъде само да достави удоволствие на Твореца, и да не получава нищо за собствена полза.
2. От друга страна, виждаме, че това не е основната цел, защото Целта на творението се заключва не в това, творението да отдава на Твореца, доколкото Той не изпитва никакъв недостиг и не се нуждае от това, творението да му дава каквото и да е. Напротив, Целта на творението е определена от желанието на Твореца да наслади творението, така че творението да получи от Твореца наслаждение и благо.
И тези две твърдения си противоречат едно на друго, далеч са едно от друго, както двата полюса са далеч един от друг, защото, от една страна, човек трябва да отдава, а от друга страна - да получава. С други думи, от гледна точка на поправянето на творението, трябва да се достигне сливане, което определя равенство на свойствата, тоест всички негови действия да са заради отдаване. След това може да се изпълни Целта на творението - то да получава от Твореца наслаждение и благо.
Ето защо, когато човек възпита в себе си навика да върви по пътя на отдаването, разбира се, у него няма келим за получаване. А когато върви по пътя на получаването - у него няма келим за отдаване. Обаче, с помощта на „камъни за нейното претегляне“, той намира и тези, и онези келим заедно. Тъй като след уговорките, които възникват в него по време на работата, след като е преодолял своя егоизъм и е приел властта на Твореца над себе си, достигнал е отдаване и в сърцето, и в ума си, сега, когато се приготвя да приеме висшия свят, в него вече има твърда основа за това, че всичко трябва да бъде само заради отдаване. Ето защо, дори ако получи някакъв проблясък, то го получава заради отдаването.
И това е, защото основата на неговата работа е построена изключително на отдаването, и това се нарича получаване заради отдаване.