Световен конгрес по кабала - Обединяваме се в Лишма - 20-21 февруари 2025 г.

Международен конгрес «Кабала ле-Ам»

 Объединяваме се в Лишма - февруари 2025

Урок 2: Лишма - вяра в мъдрецита

1. Рабаш. Статия 4 (1989) "Какво е «потоп на водите» в работата"

Съществува понятие „над знанието“ и това е свойството, когато  той иска да върви със затворени очи. Това означава, че макар логиката и чувствата да не разбират онова, което ни казват мъдреците, но те приемат вярата в мъдреците и казват, че са длъжни да приемат вярата в мъдреците. Както е казано: „И повярваха те в Твореца и в Моше, Неговия раб“. А без вяра в духовното нищо не може да се постигне.

2. „Зоар за всички.“ Глава Шмот. Статия „И се възкачи нов цар“, п. 84

Ако не бяха мъдреците, хората нямаше да знаят какво е Тора и какви са заповедите на Господаря на света и нямаше да има разлика между духа на човека и духа на животното.

3. "Маор ва-Шемеш". Глава Шофтим
Степените на Тора лишма нямат предел и една от тях е, когато той става в полунощ и изпълнява стиха: „Ти, която живееш в градините! Другарите ще се вслушат в гласа ти; нека го чуя и аз!“ И той ще се съедини с душата на праведните, които са в Едемската градина, и ще се обедини с тях, за да се наслади на сладостта от изучаването на Тора, и ще свърже душата си „нефеш“ и духа си „руах“, и душата си „нешама“ с вътрешната част на буквите на Тора, свързвайки ги с Безкрайността и обединявайки Твореца и Неговата Шхина. Но дори и този път не може да бъде достигнат, преди човек да се е приобщил към праведните от поколението, упорито стоейки пред вратите им ден след ден. И покривайки се с праха на техните нозе истински и надявайки се на светлината в светлината на Тора и всичко, което не е постигнал в този низък свят, ще постигне накрая в Едемската градина. И това е пълното наслаждение на бъдещия свят: постигайки висшите светлини и наслаждавайки се на сиянието на Шхина.

4. Рабаш. Статия 1 (1990) „Какво означава: „Да бъдем глава, а не опашка“ в духовната работа“

Знанието и разумът са дадени на човека, за да разбира всичко според разума. А тук ни казват, че трябва да вървим, като приемаме вярата в мъдреците. И човекът иска да разбере този път. Но докато човекът все още е потопен в желанието да получава за себе си, той не може да знае кое е добро и кое е лошо. И човек трябва да приема всичко според това, което мъдреците са установили за нас, за да не попаднат прах и пепел в очите му и тогава да е невъзможно да върви напред. Но ако не критикуват думите на мъдреците и не искат да разбере думите им в рамките на знанието, тогава се удостояват със знанието на светостта.

А причината, поради която трябва да вървим над знанието, е че сме потънали в егоистично себелюбие. Затова с вяра над знанието се удостояваме с отдаващи келим. 

5. Баал Сулам. Шамати. 40. „Каква трябва да бъде степента на вярата в един учителя?“

Човек трябва да разчита на мнението на своя учител и да вярва на това, което учителят му казва. С други думи, той трябва да прави това, което учителят му казва да прави.

И макар да вижда много логически съображения и да вижда много теории, които не са съгласни с мнението на учителя му, той все пак трябва да се довери на мнението на учителя си.

6. Баал Сулам. Шамати. 105. „Незаконороденият мъдрец е за предпочитане пред невежия Първосвещеник".

Благодарение на сливането с мъдреците човек може да получи някаква опора.

Т.е. единствено мъдрецът е този, който може да му помогне, а не нещо друго. Дори и човек да е велик в Тора, той пак ще бъде наречен „невежа“, ако не се е удостоил да учи от устата на Твореца. Ето защо човек е длъжен да се смири пред мъдреца и да приеме върху себе си това, което мъдрецът му възлага, без никакви аргументи, а в свойството "над знанието".

7. Баал Сулам. Шамати. 187. „Разрешаването [на противоречие] с помощта на усилие“

Човек няма възможност да разреши [ противоречие] нито тук, нито там. Защото той не може да узнае желанието на Твореца и намерението на своя учител. Макар да е способен да извършва работа в саможертва, той не може да реши дали тази работа в саможертва е на мястото си или напротив - тази усилена работа ще противоречи на мнението на учителя му и на мнението на Твореца.

И за да разреши това [противоречие], той го разрешава чрез онова [действие], което добавя усилие. Тоест той трябва да действа в съгласие с учителя си. Защото от човека се изисква само усилие и нищо друго. В такъв случай той няма никаква възможност да се съмнява в делата си, в мислите си и в речите си. Защото той винаги трябва да умножава усилията си.

8. „Ноам Елимелех.“ Сборник на Розата

Праведникът, от цялата си праведност, предава добрите си желания и мисли на другите, за да могат и те да имат желание да се слеят с Твореца с цялото си сърце. А това, че той предава желанието си на другите, вече означава действие, защото желанието му у другите води до действие. И това е обяснението на фразата - „протяга ръце и дава желание на всичко живо“, защото праведният привлича доброто от световете към всички хора и затова действа по този начин - предава желанието си на другите. И излиза, че всички стават праведници благодарение на него и така могат да привлекат към себе си големи светлини - праведникът отваря ръцете на Твореца, за да даде на света. И по какъв начин той ги отваря? И обяснява израза - „и предава на всичко живо желание“ с това, че той предава на всички желанието за любов към Твореца.