Йехуда Лейб Алеви Ашлаг (Баал Сулам)

Писмо 1
1922 г.

На моя приятел... да живее дълго и щастливо

Днес на обяд получих твоето писмо, датирано на осмия ден от първия месец, и думите ти към мен в раздразнение, подобно на беден човек – което е приета молитва, както е написано в книгата Зоар.

Аз вече те порицах в моите предишни писма за това, че преди да ме упрекваш за липса на писма, трябва да оправдаеш собствената си леност. Виж: от седмия ден на месец шват до осми нисан, тоест повече от два месеца, ти не ми написа нищо. А аз през това време ти написах 4 писма: 22 шват, десети адар, в новолунието на нисан и на осмия нисан.

И ако тази дажба все още не задоволява лъва, това е, както е казано: „Защото високият е пазен от по-висшия, а над тях са най-висшите“. А в отговор на въпроса, който той настоятелно задава, ще отговоря, че всички вярват в частното управление, без изобщо да са свързани с него. 

И причината е, че как е възможно да се приписва чужда и нечиста мисъл... на Твореца, който е абсолюта на доброто и творящ добро... но само на истинските работници на Твореца първо се разкрива знанието за частното управление, че Той е този, който е подредил всички причини, предшестващи това, и добрите, и лошите заедно и тогава те се съединяват с частното управление, защото всеки, който е съединен с чистия, е чист.

А след като Управляващият се обедини със своето управление, разликата между злото и доброто става абсолютно неразличима, „и всички те са обичани, и всички те са избрани”, защото всички те са носители на съсъда на Твореца, готови за великолепието на разкриването на единството на Твореца, и това се познава в усещането, и в този смисъл в края на краищата у тях се появява знанието, че всички действия и мисли, както добри, така и лоши, са носители на съсъда на Твореца, и Той ги е подготвил, и от устата Му са излезли, и това ще стане ясно пред погледа на всеки в Окончателното Поправяне. 

Но засега продължава дългото и страшно изгнание, и основното зло е, че когато човек вижда разкриването на някакво неподобаващо действие, той пада от своето ниво (и попада в известната лъжа и забравя, че е като брадва в ръката на дървосекача). Защото мисли, че той самият извършва това деяние и забравя за Причинителя на всички причини, и че всичко е от Него, и че няма никой друг, който да действа в света, освен Него. 

И така се учи – въпреки че в началото той се е придържал към нея (т.е.на степента) в свойството знание, в нужния момент той все пак няма да има власт над своето знание и няма да може да съедини всичко с Причиняващия в такова единство, което да наклони чашата на заслугите. И това е целият отговор на твоето писмо.

Отдавна ти разказах без заобикалки (иврит: „паним бе-паним“) вярната притча за тези две знания, и едното сочи към другото. И все пак засега надделява и господства силата на скриването. Както са казали мъдреците за онези двама шегаджии, които се явили пред ребе и веселили всеки, който бил тъжен. 

Притчата за царя, който толкова обикнал своя роб, че пожела да го възвеличи и да го издигне над всички министри, защото разпознал в сърцето му вярната и неразрушима любов. 

Но не е в традициите на царството да издигаш човек до най-високите върхове изведнъж и без очевидна причина. А традициите на царството са да разкриеш причината пред погледа на всеки с дълбока мъдрост (хохма).

Какво направил той? Поставил роба като пазач пред вратите във външните покои и заповядал на един министър, изкусен в клоунското изкуство, да се облече и да се престори на бунтовник срещу царството, и да започне война, за да превземе [царския] дом в час, когато войската не е готова. 

Министърът изпълнил заповедта на царя и с изкусност, и голяма мъдрост изобразил, че воюва за превземането на царския дворец. А робът-пазач, рискувайки живота си, спасил царя и се бил срещу този министър с удивителна смелост и огромна преданост, така че пред погледа на всеки се разкрила неговата сърдечна любов към царя.

А министърът свалил своя костюм и настъпило голямо веселие (защото робът-пазач се сражавал с голяма храброст {гвура} и твърдост на духа, а сега разбрал, че това е било илюзия, а не реалност). А най-много се смели, когато министърът разказвал за дълбочината на изобразяване на жестокостта и големия страх, който е разигравал пред роба. И всяка подробност в тази страшна война предизвиквала веселие и голяма радост.

Но все пак робът е роб! И не е обучен. И как може да бъде издигнат над всички министри и служители на царя?

Замислил се царят в душата си и казал на същия министър, че трябва да се предреши на разбойник и убиец и да води срещу него мнима война. Защото царят знаел, че във втората война (на роба) ще му се открие чудна мъдрост {хохма}, така че да бъде достоен да застане начело на всички министри.

Затова той назначил роба за пазител на царската съкровищница, а министърът се преоблякал като злодей и убиец и отишъл да ограби съкровищата на царя. 

Нещастният пазител се борел с него с цялата си храброст и преданост, докато мярката не се  напълнила. Тогава министърът свалил одеждите си и в царския дворец настъпила голяма радост и голямо веселие, дори повече от преди. Защото умелите изобретения на министъра с всичките им подробности предизвикали голям смях, защото този път министърът трябвало да бъде по-изобретателен отпреди, тъй като вече било известено, че царят нямал злодеи в страната и че различните злодеи са само шегаджии, така че министърът [само] с помощта на големи хитрости се сдобил със силата да се преобрази като злодей. 

Така или иначе обаче, робът придобива "мъдрост" (хохма) - от знанието в края, и "любов" - от знанието в началото. И тогава той се възвисява завинаги.

И наистина са удивително зрелище всички тези войни в изгнание и всеки знае [скритото] добро вътре в тях, защото всички те са един вид театър и забавление, носещи само добро. Но все пак, няма как човек да облекчи за себе си тежестта на войната и ужаса. 

Разказах ти това подробно, без никакви заобикалки (паним бе-паним) и сега знаеш тази притча от едната страна, а с Божията помощ ще я разбереш и от другата страна. 

Но за главното, за което искаш да чуеш думите ми, не мога да ти отговоря нищо и за това също ти разказах притчата без никакви заобикалки, че "земното царство е подобно на небесното" и макар практическото управление да е дадено на министрите, но все пак всичко се случва по нареждане на царя и неговия подпис, но самият той не прави нищо, само разписва плана, който тези министри са изготвили, и ако открие някакъв недостатък в плана, не го поправя, а поставя на негово място друг министър, а първият се освобождава от длъжност.

По същия начин човекът е малък свят и се държи според буквите, които са отпечатани в него, защото царете управляват 70-те народа, които се намират в него, и това е смисълът на думите от книга Йецира: "Поставих да властва такава и такава буква". И всяка буква е като министър в своя час, който прави [планове], а Царят на света трябва да ги подпише и ако тази буква сгреши в някой план, тя веднага бива отстранена от поста си и Той поставя друга буква на нейно място. 

И както е казано: "Всяко поколение със своите съдии" - и в Окончателнато поправяне тази буква, наречена "Машиах", ще управлява, тя ще завърши и ще свърже всички поколения с венеца на славата (Атерет тиферет) в ръката на Твореца. И оттук разбери, как мога да се намесвам в делата на вашата страна, когато вече ... царе и съдии, и всеки трябва да разкрие всичко, което му е възложено да разкрие. А проходите на единството ... той не желае да поправя, а ще поправям аз (недоумявам!), все пак всичко ще се разкрие в тайната на гилгул (кръговрата на живота). 

И по тази причина много искам да чуя във всякакви подробности различните ти решения, защото във всяка подробност има дълбока мъдрост и ако чуя от теб за някакъв установен ред [на действие], бих могъл да ги напълня, радвайки сърцето ти.

И знай, че ми е много трудно да слушам думите ти, тъй като не си последоватен в термините и техните значения. Затова ще ти отворя вратата към значенията на имената. И според закона на названията, "както те постановяват за теб", измери ги за мен със съсъда на твоята мъдрост и така ще мога да разбера думите ти докрай. 

Искам да подредя наименованията според начина, по който съм ги разбрал от всички твои писма, така че те да бъдат трайно определени между нас и [да е възможно] да знам какво ще напишеш, без задълбочаване, подобно на етикет върху бутилка вино. 

И започваме от корена на всички корени - до края на всички краища като цяло са обозначени пет нива: йехида, хая, нешама, руах, нефеш. И всички те се обединяват заедно в поправения гуф. Така че йехида, хая и нешама се намират над времето. И макар че могат да бъдат открити дори в сърцевината на творението, но [само] като обкръжаващи [светлини, които светят] отдалеч, те няма да се намират в гуф, когато той бъде поправен, защото дори в скрития източник се различава коренът: рош, тох, соф - където рош е коренът [на светлината] йехида, а това е Безкрайността, защото там, дори на неговото мястото, не се разкрива светлината на Твореца и всичко угасва като свещ пред факел.

След това е коренът на тох, той е коренът на [светлината] хая и това е свойството на светлината на Безкрайността, т.е. разкриване на светлината на Твореца в съвършенство, и в категорията на времето тази светлина се постига само като присъстващата в него животворна сила. И е достатъчно за разбиращия. И затова се нарича корен [на светлината] на хая (живота). 

Следва коренът на соф и той е корена на душите (нешамот), и той е абсолютно, както е бил в началото, свойство на Безкрайността. И тук висшата завеса се разстила и времето започва в свойството "шест хиляди години съществува света, и една в разруха", което се нарича: руах, нефеш и коренът им, свързан с нешама, но те също се разпространяват и надолу в свойството Тора, която е духът на живота (руах хаим). А заповедта е нефеш, а тази нефеш е постоянна, свойство на покоя (нефеш), и тя е силата, която обхваща и укрепва гуф в постоянно състояние чрез силата на женското начало (нуквут), заложено в тази нефеш. 

И това е този руах, който вдъхва духа на живота и светлината на Тора в образа на нуква. И още в корена се изяснява свойството "И вдъхнал в ноздрите му духа (руах) на живота, и човекът станал жив с нефеш". Това означава, че руах се издига в нешама и получава живот от нея в светлината на лика на Царя и донася тази светлина на нефеш и в този момент се нарича "нефеш хайя".

И това е редът във всички зивугим на седемте нукви на рош и в двете по-долу в нефеш. И това свойство: "Твореца настанява самотните в дом" - тоест в разкриването на женската сила, и благодарение на това "цялата слава на царската дъщеря е вътре". 

А основните поправяния и работа са в разкриването на силата на нешама, която в Зоар се нарича висш свят (́алма илаа). И това също се отнася до свойството на скрития източник, по отношение на корена на соф, както беше посочено по-горе. И всеки зивуг е разкриване на една светлина в реалността на висшия свят. И това се нарича: "За да бъдат нашите синове като млади растения, израснали в младостта си" - т.е. в свойството ибур във висшия свят, а с помощта на зивуг... за низшия... такова е било желанието, краят на началото, скритият източник, да допълни всички светила... продължение от книгата "Съкровищницата на знанието". Същността на ума е нефеш на човека и целия човек, защото човекът се определя изцяло от него (нефеш), а това, което излиза от него (от нефеш), са неговите одеяния и служители, някои от които са негови клони, а други се смятат чужди на него.

И въпреки че тази сила се съдържа в нефеш, човек така или иначе няма да я види и тя е скрита от очите на всяко живо същество. И не се учудвай на това, защото зрението е преобладаващата способност, най-важната от всички органи на усещането, но въпреки това, [макар че] те никога няма да се видят, със сигурност усещат своето съществуване - дотолкова, че зрението не би им добавило никакво знание. И затова нищо не е създадено напразно, защото те имат усещане и няма необходимост да се добавя към чувството на усещане.

По същия начин стоят нещата и по отношение на душевната сила, явяваща се същността на човека - на него не му е дадено никакво сетивно възприятие, защото той по един или друг начин се задоволява с усещането за своето съществуване. И нито един човек няма да се задоволи със собственото си съществуване и няма да се нуждае от свидетелството на сетивните си органи (а причината е, че няма усещане без движение, т.е. усещането понякога се прекъсва, а в Твореца - "Ацмуто" няма движение, затова то по-скоро прилича на абсолютно знание). И е голяма грешка да се сравнява образът на същността на разума с образа на постижението, което в някаква степен разчита на въображението. Защото това е абсолютна лъжа, тъй като това постижение е подобно на излизаща и действаща светлина, в продължението на чието действие се различава и усещането за светлината, докато тя не завърши действието си и светлината му не изчезне.

Оттук разбери, че постижението, усещано по време на неговото действие, е само негов малък и слаб клон (усещането на същността е свойство на знанието, тъй като силата на усещането е също чувство, в смисъл на практически изразяване, а усещането на същността не се нуждае от него) и няма нищо общо с неговата същност, нито по количество, нито по качество - подобно на камък, от ударите по който излитат искри светлина, възникващи от действието на общата съвкупност от сила, присъстваща в камъка, въпреки че в свойството на тази съвкупност от сила, съдържаща се в него, няма абсолютно никаква светлина. По същия начин същността на разума е общата сила в човека и се разкриват нейните разнообразни клони, както в случая със смелостта и силата, топлината и светлината, според практическите закони, които ги привеждат в действие.

И я наричаме с името "разумна душа (нефеш)" или "същност на разума", но това е така, защото разумът също се явява неин клон, най-важният в света, защото: "Човек го хвалят според мярката на  разума му". И тъй като никой не може да даде това, което не притежава, ние я определяме с името "разум". С други думи, във всеки случай не по-малко от усещания разум, тъй като той е неин клон и нейна част. И той управлява останалите нейни клони и ги поглъща, както свещта се поглъща от факела. И разумът не е обвързан с нито едно действие, въпреки че разнообразните действия се свързват и определят в разума и се оказва, че цялата реалност се явяват негови роби, както по отношение на подчинението, така и по отношение на усъваршенстването си, защото всичко непрекъснато намалява, а разумът като цяло непрекъснато се развива. Ето защо ние се занимаваме само с пътищата на разума и неговите стремежи. Това е всичко. 

Йехуда