Урок 18

Тема: Продължаваме конгреса в подем

Избрани откъси от първоизточниците

1. Баал Сулам. Шамати, 26. „Бъдещето на човека зависи и е свързано с благодарността за миналото“

В света има много хора, на които не е дадена силата да извършват работата в светостта дори в най-простия ѝ вид, дори без намерение и в ло лишма (не заради Нея), дори в ло лишма от ло лишма, дори в подготовката за подготовката за обличане в светостта. А той все пак се е удостоил, тоест дадени са му желание и мисъл поне понякога да извършва работата в светостта, макар и в най-простия възможен вид.

И ако може да оцени важността на това, то според степента на важността, която придава на работата в светостта, в същата степен трябва да въздава хвала и благодарност за това.

Защото истината е, че не сме в състояние да оценим важността на това, че понякога можем да изпълняваме заповедите на Твореца дори без никакво намерение. И тогава човек достига до усещане за величие и радост в сърцето.

А благодарение на хвалата и благодарността, които въздава за това, чувствата му се разширяват, той се въодушевява от всяка подробност в работата в светостта и осъзнава на Кого служи. И благодарение на това се издига все по-високо и по-високо.

И това е смисълът на написаното: „Благодаря Ти за милостта, която си сторил с мен“, тоест за миналото. И благодарение на това той веднага може уверено да каже, и казва: „И за това, което ще сториш с мен в бъдеще“.

2. РАБАШ. Статия 6 (1991). „Какво означават „пастирите на стадата на Авраам и пастирите на стадата на Лот“ в духовната работа“

При всяко ново начало човек трябва отново да започва с приемането на властта на Небесата. Не е достатъчно, че вчера е имал вяра в Твореца.

Затова всяко приемане на властта на Небесата се смята за ново качество. Тоест сега човек взема част от свободното пространство, което е било лишено от властта на Небесата, въвежда това празно място под властта на Небесата и го изпълва с нея.

Излиза, че сега той е изяснил нещо ново – нещо, което не е съществувало, преди да вземе празното място и да го изпълни с властта на Небесата.

И това се нарича, че е издигнал нова искра в светостта. Така чрез многобройните подеми той постоянно издига искри от свободното пространство към светостта.

Излиза, че от всяко падение човек достига до ново начало и издига нови искри.

3. РАБАШ. Статия 22 (1985). „Цялата Тора е едно свято име“

Всяко преодоляване в работата се нарича напредване в работата за Твореца, защото „монета по монета се събира голяма сума“. Тоест всички преодолявания се натрупват до определено количество, необходимо, за да се образува кли (съсъд) за получаване на висшето изобилие.

А преодоляването означава да се вземе част от получаващото кли и да се постави в отдаващите келим (съсъди). И това е подобно на екрана, който трябва да се постави върху авиют (дебелината на желанието).

Излиза, че ако човек няма желание за получаване, няма върху какво да постави екран. Затова, когато злото начало му носи чужди мисли, именно тогава е времето да вземе тези мисли и да ги издигне над знанието.

И това човек може да прави с всичко, към което се стреми душата му. И нека не казва, че сега е получил отблъскване от работата, а нека каже, че свише са му дали желания и мисли, за да има възможност да ги въведе в светостта.

4. РАБАШ. Статия 29 (1986). „Лишма и ло лишма“

„Падението, което е получил, е за негово добро. Тоест към него е проявено специално отношение – свалили са го от състоянието, в което е смятал, че притежава някаква цялостност. Това се е изразявало в готовността му да остане в това състояние през целия си живот.

Но сега, когато вижда, че е далеч от духовното, той започва да се замисля: „Какво всъщност се изисква от мен? Какво трябва да направя? Каква е целта, която трябва да постигна?“.

Той вижда, че няма сили да работи и се намира в състояние „между небето и земята“. Тогава единственото, което може да го укрепи, е осъзнаването, че само Творецът може да му помогне, а сам по себе си е обречен.

За това е казано (Исая 40:31): „А онези, които се уповават на Господа, ще обновят силите си“. Тоест онези хора, които се уповават на Твореца. Това означава, че те виждат, че няма никой друг в света, който всеки път да може да им помогне да възстановят силите си.

Излиза, че това падение всъщност е подем. Тоест падението, което усещат, им дава възможност да се издигнат на по-висока степен, защото „няма светлина без кли“.“

5. РАБАШ. Статия 18 (1986). „Кой е причината за молитвата“

Човек не бива да казва: „Ще чакам, докато Творецът ми даде пробуждане свише. Тогава ще имам възможност да извършвам работата в светостта“.

Защото Баал а-Сулам казва, че по отношение на бъдещето човек трябва да вярва във възнаграждението и наказанието. Тоест трябва да каже: „Ако не аз за себе си, кой ще бъде за мен? А когато съм само за себе си, какво съм аз? И ако не сега, кога?“.

В такъв случай не бива да чака нито миг повече. Човек трябва да каже: „Ако не сега, кога?“.

И не бива да чака по-подходящо време, като си мисли: „Тогава ще стана и ще започна да извършвам работата в светостта“.

А както са казали нашите мъдреци: „И не казвай: „Когато се освободя, ще уча“, защото може и да не се освободиш“.