Урок 16

Подготовка за кабалистичния конгрес „Пробуждане отдолу“ – част 4

Избрани откъси от първоизточниците

РАБАШ, статия №24, „Основното, което не ни достига"

1. От „Учение за десетте сфирот“ (ТЕС), част 1, „Вътрешно съзерцание“, т. 8

„Цялата действителност е излъчена и сътворена с една-единствена мисъл. Тя е действащата сила, тя е самото действие и всъщност тя е желаната награда и същността на труда.“

2. РАБАШ, статия №29 (1986), „Лишма и ло лишма“

„Има само един път – да се стараем да постигнем величието на Твореца. Тоест във всичко, което правим в Тора и заповедите, желаем нашата награда да бъде усещането за величието на Твореца. И всички наши молитви трябва да бъдат насочени към това „да издигнем Шхина от прахта“, тъй като Твореца е скрит от нас поради извършения цимцум (съкращение) и ние не можем да оценим Неговата важност и величие.

Затова се молим на Твореца да премахне от нас Своето скриване и да издигне славата на Тора. Както казваме в молитвата „Шмоне Есре“ на Рош а-Шана: „И тъй, дай слава на Своя народ“. Тоест: „Дай на Своя народ да почувства славата на Твореца“, за да усети величието на Царя.“

3. РАБАШ, статия №17 (1986), „Редът на събранието – 2“

„Съгласно написаното: „В множеството на народа е величието на Царя“, излиза, че колкото по-многобройна е общността, толкова по-силно е нейното въздействие. С други думи, тя създава по-силна атмосфера на величието и важността на Твореца. Тогава тялото на всеки човек усеща, че всичко, което желае да направи заради светостта, тоест за да отдава на Твореца, е огромно щастие за него, защото се е удостоил да бъде сред хора, на които е дадена възможността да служат на Царя. И тогава всяко действие, дори и най-малкото, което извършва, го изпълва с радост и наслаждение, защото сега има с какво да служи на Царя.“

4. РАБАШ, статия №146, „Страдание и радост“

„Човек трябва да бъде благодарен на Твореца, че го е удостоил, като му е дал мисъл и желание дори за най-малкото нещо в кдуша (светостта). Защото той вижда, че не е по-достоен или по-важен от останалите хора, и въпреки това Твореца го е удостоил с това. Затова такова състояние го задължава да благодари на Твореца. Тоест именно сега е времето да възпява и възхвалява Твореца.“

5. Раби Калонимус Калман Шапира, „Бней Махшава Това“

„Мелодията е една от формите, чрез които се разкриват душата и нейните чувства. Те се разкриват в думите, с които човек споделя със своя приятел мислите си и чувствата си на скръб и радост, а още повече – в неговия глас. Както е казано в свещените книги като доказателство за това: когато скръбта на човека се усили, той вече не може да говори, а само вика и плаче с глас. Затова мелодията, независимо дали звучи радостно или тъжно, пробужда чувствата на човека, в които се разкриват искрите и органите на душата.“