Завистта в Кабалата

„Завистта“, „страстта“ и „честта“ извеждат човека от този свят (Авот, глава 4:28).

Там се казва, че чрез завистта и уважението е възможно да се променят наклонностите към страстта до степента на растителното, където човек започва да работи за благото на другите с цел „Ло Лишма“ [не заради Нея]. По същия начин, чрез завистта, той може да премине на нивото на знанието, както казват нашите мъдреци: „Завистта на мъдреците увеличава знанието.“

И по същия начин чрез „Ло Лишма“ те могат също да преминат от нивото на живото към нивото на говорещото. Но как „Ло Лишма“ помага, ако човек няма истинска насоченост към нивото, в което навлиза? Нашите мъдреци казват за това, по отношение на Тората: „Светлината в нея го преобразува.“ Оказва се, че чрез „Ло Лишма“ стигаме до „Лишма“ [заради Нея]. Ето защо са казали:

„Човек трябва винаги да учи „Ло Лишма“, тъй като от „Ло Лишма“ стигаме до „Лишма“.“"

РАБАШ, Статия № 4 (1990), „Какво означава, че поколенията на праведните са добри дела, в работата“

Имаме само един съвет, а именно да се стремим да постигнем величието на Създателя.

Тоест във всяко наше занимание с Торa и мицвот [светлината и коригирането на желанията] искаме нашата награда да бъде усещането за величието на Създателя. Всички молитви, които отправяме, трябва да бъдат за „издигане на Шхина от праха“, тъй като Създателят е скрит от нас поради настъпилото съкращение и ние не сме в състояние да оценим Неговата значимост и величие. Ето защо се молим на Твореца да премахне Своето скриване от нас и да издигне значението на Торa [силата на поправката]. По тази причина човек трябва да се стреми да не забравя целта, докато изучава Торa, и винаги да държи пред очите си, че това, което иска да получи от изучаването, е изучаването да му вдъхне величието и значението на Твореца. По същия начин, когато изпълнява заповедите, той не трябва да забравя намерението: че чрез изпълнението на заповедите, чрез тази сгула, Твореца ще премахне от него скриването, което се намира върху духовния свят, и вместо това той ще постигне усещането за величието на Твореца. По този начин той ще заслужи близост до Създателя, ще постигне величието на Твореца, така че да може да Му достави радост от важността на Твореца – това ще бъде неговата награда и той няма да има желание за никаква друга награда за труда си.

Рабаш – Лишма и Ло Лишма

От урок на Рав:

Всичко зависи от важността. И ето какъв е проблемът: как да постигнем важност? Колко време губим през деня за всякакви глупости? Как така не можем да се стремим във всеки момент, да останем фокусирани върху намерението? Защото само чрез копнежа си можем да привлечем поправящата светлина. А ако „не съм се трудил, не съм намерил“. Тогава как можем да се задължим да се трудим? За важни неща, за работа, за всякакви дела хората са готови да тичат всеки ден – виждам хора, които тичат, бързат, тревожат се. А какво ни липсва? Значимост. Рабаш винаги казваше, че не можеш да си купиш такова лекарство от аптеката, някакво хапче, което поглъщаш и изведнъж това става важно за теб. Това е проблемът. Тогава как се прави? Има само едно нещо: влиянието на обкръжението.

Затова, както е написано: „Или групата, или смърт.“ Или наистина организираме силно общество, което дава вдъхновение на човека, така че той да започне, чрез завист, страст и чест, да завижда на другите, да види колко по-силни са те от него, колко са специални – това го провокира, събужда го и тогава той се мотивира. А ако не, тогава няма шанс. В крайна сметка всичко зависи от обкръжението, както пише Баал Сулам: след като човек влезе в дадено обкръжение, той се подчинява на тях и всичко зависи от него. Обкръжението може да го издигне или да го свали. Според силата на духа, която обкръжението притежава по отношение на целта, така ще напредва човекът – нито повече, нито по-малко. При условие, че той не ги омаловажава и се стреми да бъде свързан с тях. Но той трябва да инвестира в обкръжението, а обкръжението, от своя страна, трябва да инвестира в него, във всеки един от нас.

По този начин трябва винаги да бъдем загрижени и внимателни, постоянно да проверяваме и преценяваме дали всеки се намира в състояние на важност. Да предположим, че в момента учим на урока, а някои от нашите приятели работят в новото здание. Трябва да се грижим за тези приятели. Много ме тревожат онези, които работят там цели дни без почивка и не посещават уроците. Това не е добре. Трябва да се погрижим дори човекът, който е най-необходим там, също да идва на урока, като се редува между тук и там. Има такива хора, особено професионалисти, които са там и не идват на урока, сякаш не могат. Това е възможно – човек трябва да посещава урока поне два пъти седмично, за да поддържа чувството за важност в себе си. В противен случай ще се провали. Винаги трябва да е така: „Тора е нещо добро заедно със светските занимания“ – и едното, и другото. Надявам се, че след няколко седмици това ще приключи.

„Нашите мъдреци са казали: „Завистта сред мъдреците увеличава мъдростта.“ Тоест, когато всички приятели погледнат групата и видят, че тя е на високо ниво, както в мисленето, така и в действията, тогава по природа всеки е принуден да издигне собственото си ниво по-високо от това, което притежава по природа.

Това означава, че дори ако по рождение той не желае големи удоволствия и няма силна склонност към стремеж към почит, въпреки това чрез завистта той може да придобие допълнителни сили, които не притежава по природа – онези, с които е роден. По-скоро степента на завистта в него поражда нови сили, които съществуват в групата. Чрез тях той придобива тези нови качества — сили, които не се срещат у него от родителите, които са го създали. По този начин той вече притежава нови качества, които групата е породила в него.

Оттук следва, че човек притежава качества, наследени от родителите му, и качества, които е придобил от групата. Това е ново придобиване. И то му се дава единствено благодарение на връзката с групата и чрез завистта, която изпитва към приятелите си, когато вижда, че те притежават по-красиви качества от него. Това му дава стимул да придобие от тях техните добри качества, които те притежават, а той не, и им завижда.

По този начин той придобива нови качества от групата, които приема за себе си, благодарение на това, че вижда, че те са на по-високо ниво от него, и им завижда. Това е причината, поради която сега той може да стане по-велик, отколкото ако нямаше група, защото чрез групата той придобива нови сили“.

(Рабаш, Статия 21, „Относно това, което е над разума“, 1986 г.)

„Избави ни от завистта един към друг и нека в сърцата ни не се прокрадне завист към другите, нито нашата завист към тях. Напротив, нека сърцата ни виждат добродетелите на нашите приятели, а не техните недостатъци, и нека си говорим един с друг по начин, който е подобаващ и достоен пред Теб, и нека в никого не възникне омраза към друг. Укрепи връзките ни на любов към Теб, тъй като Ти знаеш, че всичко ще бъде за Твоето съвършено удоволствие, и това е нашето основно намерение. А ако нямаме мъдростта да насочим сърцата си към Теб, Ти ще ни научиш, за да можем истински да познаем целта на Твоята добра воля.“

Ноам Елимелех – Молитва преди молитвата

Дискусия:

Как можем да избегнем отрицателната завист?

Как можем да засилим положителната завист?

Въпроси и отговори