Принцип №10

Трябва да развием чувство за взаимна отговорност (Арвут) към групата.

33. Баал Сулам, „Арвут [Поръчителство]“, точка 18

„Тана описа Арвут като двама души, които се намирали в лодка и единият от тях започнал да пробива дупка в лодката. Приятелят му казал: „Защо пробиваш?“ Той отговорил: „Защо те е грижа? Аз пробивам под себе си, а не под теб.“ Тогава другият отговорил: „Глупако! И двамата ще се удавим заедно в лодката!““

---

34. Баал Сулам, „Матан Тора [Даряването на Торa]“, точка 16

„Ако шестстотин хиляди души се откажат от работата си, да удовлетворят собствените си нужди, и не се тревожат за нищо друго, освен да стоят на стража, за да не липсва нищо на събратята им, и освен това се занимават с това с голяма любов, с цялото си сърце и душа, в пълния смисъл на заповедта „Обичай ближния си като себе си“, тогава няма никакво съмнение, че никой от народа няма да се налага да се тревожи за собственото си благосъстояние.

Поради това човек става напълно свободен от грижата за собственото си оцеляване и може лесно да спазва заповедта „Обичай ближния си като себе си“.“

---

 

 

(въз основа на урок на Рав Лайтман по темата „Арвут“ – от 2021 г.)

 

От връзката към взаимната гаранция

Имаме интеграция, връзка и различни признаци, че разбитите съсъди се приближават един към друг. Не говорим за хора, а за желания, които се усещат като разбити и отдалечени едно от друго, и които по някакъв начин започват да се сближават.

Сред тях има обща цел: да се достигне, доколкото е възможно, правилната форма на поправения съсъд, „да станат като един човек с едно сърце“ и да възстановят системата на Адам Ришон.

Връзката вече означава, че желанията са включени едно в друго. Взаимната гаранция обаче не е просто включване едно в друго. Тя означава готовност да заемеш мястото на другия, което е по-активно състояние от обединението.

При обединението аз мога да взема качествата на друг и да ги използвам, и често правим това дори егоистично. Взаимната гаранция обаче не може да остане егоистично действие. Тя ни задължава да действаме истински един за друг.

Следователно взаимната гаранция е действието, което допълва, запечатва и завършва нашите поправки.

Когато общото и частното станат равни

Постигането на пълна взаимна гаранция означава, че всеки е включен във всички останали. Всеки съдържа всички качества, желания, мисли и всичко останало, което Твореца е създал в съсъда на Адам Ришон.

Следователно всяка част съдържа всички останали части. В резултат на това всяка отделна част и цялостният съсъд могат да станат наистина идентични. Общото и частното стават равни.

Равенството между общото и частното е знак за съсъд, който е бил истински коригиран в духовна форма.

Отговорност пред Твореца

Трябва също да разберем, че взаимната гаранция произтича от усещането за нашата отговорност към Твореца.

Аз мога да бъда гарант за всеки един в целия съсъд на човечеството, в цялата душа. В рамките на този съсъд съм готов да заместя всеки и да нося истинска отговорност за всеки един пред Твореца.

Това означава, че съм отговорен за коригирането на цялата обща душа на Адам.

Поемане на ролите на другарите

В желанието си да достигна нивото на взаимната гаранция, Арвут, търся начини да заместя другарите си. Стремя се да поемам все повече и повече от техните роли, включително това, което те трябва да правят спрямо целия съсъд и спрямо Твореца.

Готов съм да поема тези роли. Това всъщност е, което взаимната гаранция ме задължава да направя.

Тук възниква въпросът: Как мога да ги заместя? Как мога да поема техните роли?

Въпреки това, в рамките на желанието ни да постигнем взаимна гаранция, всичко се разрешава и ние разбираме, че сме способни да го направим.

Първоначално, в съсъда, който Твореца е създал преди разбиването, ние сме били включени един в друг. Единствено разбиването е създало такива разстояния между нас, така че сега можем да разберем колко сме противоположни.

Всички желания, места и разстояния, които се разкриват между нас, могат да бъдат напълнени именно с любов. Това се нарича „любовта покрива всички прегрешения“.

Тогава достигаме състояние, в което не само се заместваме един друг, но и придобиваме наистина мощен съсъд, 620 пъти по-голям, отколкото е бил преди разбиването.

Пълно коригиране на Адам Ришон

Пълното коригиране на съсъда на Адам Ришон е постигането на пълна взаимна гаранция.

В това състояние всяка част е отговорна за всички останали части и всеки е включен във всеки друг. Всяка част става част от всички останали части и чрез това постигаме съвършенството на съсъда.

Така стоят нещата в духовността: общото и частното са равни и няма разлика между тях.

Следователно взаимната гаранция може да съществува само след пълно включване. Единствено чрез това пълно включване се постига взаимната гаранция.

Примерът с двама души в лодка

Примерът, който ни се дава, е този с двама души в лодка.

Ще обсъдим защо е избрана именно тази форма. На пръв поглед тя изглежда доста ограничена, сякаш се отнася само до прегрешение, което един човек би могъл да извърши, и до нищо повече от това.

Ще видим.

Какво означава взаимната гаранция

 

Преди всичко трябва да разберем какво е взаимната гаранция.

Взаимната гаранция означава поемане на отговорност. Означава да си готов да заместиш всеки и да си способен да заемеш мястото на всеки един.

Това е като да си Кетер и Малхут за всичко, съдържащо се в общия съсъд. Тогава съм готов да заема мястото на всичките си съсъди.

Въпреки това знаем, че има големи и малки съсъди, ограничени съсъди и съсъди от най-различни видове. Няма един безкраен съсъд, а много разбити съсъди.

Какво тогава постигаме чрез взаимната гаранция?

Чрез взаимната гаранция всеки съсъд, колкото и малък, специфичен, уникален или незначителен да е, започва да съдържа всички съсъди в себе си чрез включване и взаимна гаранция.

Тогава той знае как да функционира вместо целия общ съсъд. Няма разлика между конкретния съсъд и общия съсъд.

Това е степента на постижението.

В духовния живот ще видим как тези неща се изпълняват. Взаимната гаранция е следователно закон, който съществува в духовността в своята пълна форма.

---

Дискусия

Как разбирате това състояние на Арвут?

 

---

Как можем да достигнем това състояние на „Арвут“, за да принудим Твореца да бъде с нас в „десетката“?

Правим това чрез молитвите си, защото сами по себе си сме неспособни да поправим каквото и да било.

Кога най-накрая виждаме, че се приближаваме към правилното поправяне? Това се случва, когато се отчаем от собствените си сили, от всички усилия, които сме положили, и от всички действия, които сме извършили. Виждаме, че нямаме никакъв шанс да успеем или да постигнем нещо сами.

Дори това осъзнаване в началото е егоистично, тъй като все пак произтича от нашето егоистично желание. Въпреки това започваме да разбираме, че нямаме никаква възможност да направим каквото и да било, освен ако Творецане го направи.

„Ако Твореца не съгради дом, напразно се трудят строителите му.“

Тогава стигаме до истинското искане.

Тогава става ясно, че Твореца е този, който ни поправя. Той ни свързва, осигурява ни необходимите условия и ни показва какво да правим и как да го правим. Той ни показва какво прави с нас, как променя всеки един от нас и как променя връзката между нас.

Можем наистина да усетим това. Усещаме как се променяме ден след ден, а понякога дори и по-бързо от това.

По този начин стигаме до усещането, че Твореца всъщност е гарантът.

В крайна сметка, откъде получаваме силата? Откъде получаваме разбирането какво да правим, как да се свържем или как мога да заема мястото на другаря?

Аз съм неспособен да направя нищо от това сам.

Оттук следва, че Твореца е гарантът.