Среща на групата - След урок 27 - Основи на кабалистичната група

Кабалистите винаги са учили в групи. Това е много древна традиция, а не нещо ново.

И подобно на всичко в кабала, трябва да разберем вътрешния смисъл на понятията, които използваме. Точно както трябваше да изясним определенията за „Светлина“, „съсъд“ и много други уникални понятия в кабала, така трябва да изясним и понятието „група“.

Кабалистичната група не е просто група от хора, които се събират заедно, за да правят нещо. Разбира се, това включва да бъдем заедно, но трябва да разберем нейната духовна цел.

Каква е духовната полза от събирането ни заедно?

Какво печелим от това?

И как можем да измерим нашия напредък в използването на този специален инструмент, наречен кабалистична среда или кабалистична група?

Вече засегнахме тази тема, когато изучавахме статията „Свобода на волята“. Там научихме, че за да създадем истинска промяна и да повлияем на бъдещото си „аз“, тоест на това, което искаме да бъдем, трябва да изградим подходящата среда.

Кабалистите обясняват, че тази среда се основава на три основни елемента: Тази концепция за „другари“ също е нещо, което трябва да изясним и проучим. В кабала познатите думи често придобиват по-дълбоко и по-точно значение.

Книгите, които кабалистите са ни оставили.
Рав, което означава кабалист, който е постигнал духовното и може да обясни написаното в книгите.
Другарите.

Така че днес ще продължим да четем статията и ще се опитаме да изясним тези концепции по-подробно. Ще обсъдим също какво е групата, кои са другарите и как кабалистичната среда помага на човек да напредне духовно.

Статия на Рабаш 1

Събрали сме се тук, за да положим основите на изграждането на група за всички тези, които желаят да следват пътя и метода на Баал Сулам, това е пътя как да се издигнем до нивото човек и да не останем в нивото на животно, както са казали мъдреците (Йевамот, 61 стр, 1 ред) за стиха „вие, овце Мои, паство Мое, Вие се наричате човек, а идолопоклонниците не се наричат човек”, това е от статия на Рашби.
За да разберем нивото човек, ще цитираме казаното от мъдреците (Брахот, 6 стр, 2 ред) за стиха (Еклесиаст, 12): „Нека чуем заключението на всичко: имай трепет пред Твореца и Неговите заповеди спазвай, защото в това е целият човек”. И Гмара пита: „Какво означава: „В това е целият човек?” Раби Елеазар казва, „Твореца казва: „Целият свят е сътворен само заради това””, което означава, че целият свят е създаден заради трепета пред Твореца.
И трябва да разберем какво е „трепет пред Твореца”, което означава, че това е причината, поради която светът е бил създаден. От всичко казано от мъдреците знаем, че причината за сътворението е (желанието) да даде добро на Своите творения. С други думи, Твореца пожелал да наслади творенията Си, за да се чувстват щастливи в света. Именно тук мъдреците казват за стиха „в това е целият човек”, че причината за сътворяването е „трепета пред Твореца”.
Но според това, което се обяснява в книгата „Даряване на Тора“, пише там, че причината, поради която творенията не получават добро и наслаждение, въпреки че това е причината за сътворението, е разликата в свойствата между Твореца и творенията. Твореца е този, който дава, а творенията са тези, които получават. Но съществува правило, според което клоните са подобни на корена, от който са произлезли клоните.
Тъй като получаването не е присъщо на нашия корен, тоест Твореца, Да пази Господ, не изпитва недостатък, за да има нужда да получава нещо и да запълва Своя недостатък. Затова, когато човек трябва да получава, той се чувства неприятно. За това всеки човек се срамува да яде хляб по милост.
И за да се поправи това, е трябвало да бъде създаден светът. Свят (олам) означава скриване (хеелем), така че доброто и насладата трябва да са скрити. Заради какво? Отговорът е: заради трепета. С други думи, за да може човек да изпитва трепет от използването на своите съсъди (кли) за получаване, наречени „егоистична любов”.
Това означава, че човек трябва да се въздържа от получаване на наслажденията, за които желае и трябва да има силата да преодолява страстта към това, за което копнее.
Вместо това, човек трябва да получава наслаждения, които носят удоволствие на Твореца. Което означава, че творението иска да отдава на Твореца. И в него ще има трепет от Твореца, тоест от това да получава за себе си. Тъй като получаването на наслаждение, което човек получава само за собствена полза, го откъсва от сливането с Твореца.
От друга страна, когато човек изпълнява някоя от заповедите на Твореца, той трябва да се стреми заповедта да му донесе чисти мисли, че иска да отдава на Твореца като спазва тази заповед. Както са казали мъдреците: „Раби Ханания Бен Акашия казал: „Пожелал Твореца да пречисти Исраел и затова им е умножил Тора и заповеди.””
Затова сме се събрали тук, да основем група, така че всеки от нас да може да следва духа на „отдаване на Твореца”. И за да постигнем отдаване на Твореца, трябва да започнем първо с отдаване на човека. И това се нарича „любов към ближния.”
А любовта към ближния е възможна само чрез самоотмяна. Затова, от една страна, човек трябва да принизява себе си, а от друга страна да се гордеем, че Твореца ни е дал възможност да влезем в група, в която всеки от нас има само една цел – „присъствието на Твореца (шхина) да пребивава между нас”.
И въпреки че все още не сме постигнали тази цел, ние имаме желанието да постигнем тази цел. И това също трябва да бъде важно за нас, въпреки че все още сме в началото на пътя. Но ние се надяваме да постигнем тази висша цел.

Дискусия:

Кои термини или понятия Ви затрудняват или се нуждаят от обяснение?

1. Степента „човек”

Първото понятие, което се появява, е „степента човек”.

В кабала думата „човек” идва от еврейската дума „Адам”. Думата Адам е свързана с израза „Едаме леЕлион”, което означава „Ще бъда подобен на Висшия”.

Това означава, че истинската степен на човека не е просто човешко същество във физическия смисъл. Това е човек, който иска да стане подобен на Твореца.

Това е онова, към което се стремим: нашето основно желание да бъде да приличаме на Твореца, да придобием Неговото качество на отдаване и любов.

Така, когато кабала говори за „човек”, тя има предвид духовна степен. Това е степента на този, който иска да се издигне над желанието да получава за себе си и да стане подобен на твореца.

2. Степента „животно”

Статията също говори за степента „животно”.

Тук не се имат предвид животните в нашия свят. В кабала "животно" също е духовно понятие.

Разликата между „животно” и „човек” може да се разбере по прост начин.

Животното ходи на четири крака. Главата и тялото му са на едно ниво. Това е състояние, при което умът, мислите и разчетите са на същото ниво като тялото, т.е. като желанието за получаване.

С други думи, няма разчет над егоистичното желание.

Но при степента човек главата е над тялото. Това означава, че мислите, разчетите и намеренията на човека са над желанието за получаване.

Значи „животно” е живот според естественото егоистично желание, а „човек” е опит да се изгради намерение над това желание.

Затова кабала използва понятията „човек” и „животно”. Те не се отнасят за физически хора или физически животни, а за вътрешни духовни състояния.

3. Страх от Твореца

Друго понятие, което трябва да изясним, е „страх”.

Често чуваме израза „страх от Бога” или „страх от Създателя”. Но в кабала това не значи, че се страхуваме от Твореца, все едно може да ни се случи нещо лошо.

Това не е обикновен страх.

В този свят страхът ни обикновено е свързан с получаване. Страхуваме се, че няма да получим нещо. Страхуваме се, че ще ни липсва нещо. Страхуваме се, че ще загубим нещо, ще ни липсва нещо или няма да получим това, което искаме.

Но страхът от Твореца е различен.

Страхът от Твореца означава, че човек започва да се безпокои: „Давам ли? Отдавам ли? Действам ли с правилното намерение?”

Вместо да се безпокои само за „Дали ще получа”, човек започва да се безпокои за „Дали отдавам”.

Това се нарича трепет пред Твореца.

Не е страх от наказание. Това е трепетът, че няма да можеш да отдаваш, да обичаш, да се приближиш до качеството на Твореца.

4. Разлика във формата между Твореца и творението

Статията обяснява и разликата във формата между Твореца и творението.

Твореца е свойство на отдаване. Той отдава.

Творението, по природа, е желание да получава.

Това създава различие във формата между Твореца и творението. Твореца отдава, а творението получава.

Това различие във формата поражда срам. Учихме това, когато говорихме за структурата на световете.

Творението усеща, че е противоположно на Твореца. То получава, докато Твореца отдава. Това усещане за противоположност се нарича срам.

И от този срам започва целият процес на поправяне.

5. Значението на „свят” и скриване

Научихме също, че думата „свят” на иврит е „Олам”. Тя е свързана с думата „Еелем”, което означава скриване.

Това означава, че Твореца е скрит от нас.

Не виждаме ясно силата на отдаването. Не чувстваме естествено какво е да живееш с намерение за отдаване. Не виждаме веднага как можем да придобием това качество.

Но това скриване е създадено умишлено.

Защо?

За да можем свободно да придобием качеството на отдаване.

Ако Твореца беше напълно разкрит пред нас, нямаше да имаме истински избор. Щяхме да бъдем принудени от онова, което виждаме и усещаме.

Но тъй като Той е скрит, имаме възможност за свободен избор. Можем да изберем да изградим среда, да учим, да работим с другарите и постепенно да придобием желание да му се уподобим.

6. Значението на Мицвот

Статията после говори за понятието „мицвот”.

Обикновено думата мицвот се превежда като „заповеди”. Но в кабала трябва да разберем това по-дълбоко.

Мицва не е просто външна заповед или външно действие.

Тя е свързана със законите на Твореца.

И какъв е законът на Твореца?

Законът на Твореца е закона на отдаването.

Значи да изпълниш мицва означава да се приближиш до този закон. Това е поправяне на намерението ни, така че да е по-насочено към отдаване.

Външното действие не е основното. Основното е вътрешното намерение.

Мицва означава, че човек е способен в някаква степен, да следва намерение за отдаване.

7. Тора: Светлината, която поправя

За да се пречисти желанието за получаване и да достигнем желание за отдаване, кабала говори за „Тора и мицвот”.

Тора не е само книга. В дълбокия смисъл Тора е Светлината, която поправя.

Това означава, че чрез правилно изучаване, с правилно намерение, човек привлича сила, която го променя.

Тази сила не дава просто повече знание. Тя поправя сърцето. Променя намерението.

А мицвот са поправените действия на отдаване, които стават възможни като резултат от тази вътрешна корекция.

Тези действия са предимно действия на сърцето.

Те са промяна в намерението.

Когато намерението ни се промени от получаване за себе си към отдаване, започваме да приличаме на Твореца.

8. Къде практикуваме това поправяне?

Къде можем да практикуваме промяна в намерението си?

Основното място е групата.

Групата ни дава практическо място за работа. Тя ни дава възможност да изследваме своето намерение към другите.

Това се нарича работа в любов към другите.

Когато общувам с други хора, особено с приятелите в групата, мога да видя своето истинско намерение.

Мисля ли за тях?

Искам ли да им помогна да напредват?

Искам ли те да усещат текста по-дълбоко?

Искам ли те да се доближат до Твореца?

Или мисля само за себе си, за своето издигане, разбиране, усещане?

Тук започва работата.

9. Практическа работа в семинар

Конкретно, събираме се и четем статията.

Но докато четем, не се опитваме само да разберем думите интелектуално.

Проверяваме и намерението си.

Например:

Чета ли, за да помогна на приятелите ми да усетят текста?

Слушам ли, за да подкрепя връзката между нас?

Опитвам ли се да помогна групата да се приближи към Твореца?

Или се интересувам само от своя напредък?

Това са само прости примери, но показват началото на вътрешната работа.

Основното не е само това, което правим външно. Основното е намерението зад действието.

10. Въпрос за дискусия

Сега можем да си зададем:

Какво от статията все още изисква изясняване?

Кое понятие още не е ясно?

Какво трябва да обсъдим заедно, за да разберем по-добре работата в групата, ролята на приятелите и поправянето на нашето намерение?