Урок № 24
Част 1: Ключовата роля на ежедневната рутина в постигането на целта Част 2: Понятия в структурата на световете
Част 1: Ключовата роля на ежедневната рутина в постигането на целта (избрани откъси и видео клипове)
Част 2: Концепции в структурата на световете: Баал аСулам, Предговор към Мъдростта на Кабала, т.5-6
1. Рабаш, Статия № 12 (1988), "Какви са Тората и Работата по Пътя на Твореца?"
Човек трябва да положи големи усилия, преди да започне да учи, така че ученето му да даде плодове и добри резултати, тоест така че ученето да му донесе светлината на Тората, чрез която ще бъде възможно той да се поправи.
2. Ликутей Халакот, Хошен Мишпат, Закон 3:30
Същността на работата на Твореца е в аспекта на волята, и всеки според това доколко се приспособява да укрепва своето желание, копнежи и стремежи към Твореца в по-висока степен, се доближава до Твореца и Неговите Тора и Мицвот.
3. Рабаш, Статия № 875, "Трите Линии – 4"
Преди човек да бъде възнаграден с излизане от любов към себе си и да върши всичко с цел да отдава, наречено Лишма, дори ако учи всички тези неща такива, каквито са, те са само имена без никакво разяснение, което означава, че няма постижение в тези неща, които учи, тъй като няма знания за материала на висшите корени, наречени „свещени имена“ или Сфирот и Парцуфим.
Ние можем да учим висшата материя, наречена „мъдростта на Кабала“, само по пътя на {Сгула}, тъй като тя може да донесе на човек желание и копнеж да се прилепи към Твореца заради {Kедуша} нещата, които говорят за свещените имена.
4. Баал аСулам, "Въведение към Изучаването на Десетте Сфирот", Писмо 155.
Когато човек се занимава с тази мъдрост, споменавайки имената на светлините и съдовете, свързани с неговата душа, те веднага го осветяват в определена степен. Въпреки това, те го осветяват без да се облекат във вътрешността на неговата душа, заради липсата на съдове, способни да ги приемат. Все пак, осветлението, което получава от време на време по време на заниманието, привлича върху него благодат отгоре и му придава изобилие от святост и чистота, което го доближава значително до достигането на неговата цялост.
Въведение в науката кабала (Птиха). т5-6
5) Както беше казано по-горе, творението се развива съгласно четирите стадия, бхинот, които са закодирани в името АВА”Я и се наричат хохма, бина, тиферет и малхут. Бхина алеф (1), която се нарича „хохма”, съдържа в себе си и светлината и съсъда, състоящ се от желание за получаване. Този съсъд съдържа в себе си цялата светлина, която се нарича ор хохма (светлината на мъдростта) или ор хая (светлината на живота). Защото цялата светлина на живота се намира вътре в творението.
При това, бхина алеф все още се смята за светлина, а съсъдът заключен в нея, още почти не се проявява, той се намира в нея потенциално. Той все още е много тясно преплетен и свързан със светлината, самоанулирайки се по отношение на нея. След нея (бхина алеф), идва бхина бет (2), която възниква в резултат на това, че хохма в края на своето развитие поискала да придобие сходство със свойствата на светлината, намираща се вътре в нея. Пробудило се желанието да отдава на Твореца.
Тъй като природата на светлината е чистото желание за отдаване, в отговор на възникването на това желание, което се пробудило в бхина бет, от Твореца дошла нова, качествено различна светлина, която се нарича ор хасадим (светлина на милосърдието). Затова бхина алеф почти се е избавила от ор хохма, която и е давал Творецът. Ор хохма може да се намира само вътре в подходящия съсъд, т.е. в желанието за получаване. И така, и светлината и съсъдът в бхина бет напълно се отличават от тези, които са били в бхина алеф. Защото съсъдът в бхина бет се явява желание за отдаване, а светлината е ор хасадим. Ор хасадим е удоволствието от сходството с Твореца.
Желанието за отдаване води до сходство със свойствата на Твореца, а сходството на свойствата в духовните светове води към сливане. След това идва бхина гимел. След като светлината вътре в творението се смалила до нивото на ор хасадим, при практическо пълно отсъствие на ор хохма, а както е известно, именно ор хохма се явява основата на жизнената сила в творението, бхина бет е почувствала нейния недостатък. В края на своето развитие тя притеглила определена порция светлина ор хохма, за да може да започне да свети вътре в ор хасадим.
Затова бхина бет отново пробудила вътре в себе си определена порция желание за получаване, която сформирала новия съсъд, наричащ се „бхина гимел” или „тиферет”. А светлината, която се намира в съсъда се нарича „ор хасадим със светене ор хохма”, защото главната част в тази светлина се явя-ва ор хасадим, а малката част – ор хохма. След това идва бхина далет. Защото съсъдът на бхина гимел в края на своето развитие, също поискал да притегли към себе си ор хохма, но вече в цялата пълнота, в същия този размер, който е бил при бхина алеф.
Получава се, че отново пробудилото се желание води до това, че в бхина далет се появява: страстното желание за получаване, което е било и при бхина алеф; към което се добавя, че творението, след като вече веднъж е изгонило светлината от себе си, сега знае колко е лошо отсъствието на светлината хохма и затова желае тази светлината много повече, отколкото в стадия бхина алеф.
И така, разпространението на светлината, а след това нейното изгонване създава съсъда. Получава се, че ако сега съсъдът отново приеме светлина, той ще бъде първичен по отношение на нея, ще предшества светлината. Затова бхина далет се явява окончателния стадий на създаването на съсъда, който се нарича „малхут”.
6) Споменатите четири стадия съответстват на десетте сфирот, на които се дели всяко творение. Тези четири бхинот съответстват на четирите свята АБЕ”А, включващи в себе си цялото мироздание, всеки детайл, който съществува в реалността. Бхина алеф се нарича хохма или света Ацилут. Бхина бет се нарича бина или света Брия. Бхина гимел се нарича тиферет или света Ецира. Бхина далет се нарича малхут или света Асия.
Сега ще изясним природата на тези четири бхинот, съществуващи във всяка душа. Всяка душа (нешама) излиза от света на Безкрайността и се спуска в света Ацилут, придобивайки свойствата на бхина алеф. В света Ацилут тя все още не се нарича „нешама”, защото това име показва определена отделеност от Твореца, в резултат на което тя излиза от нивото на Безкрайността, отсъствието на граници, пълното сливане с Твореца, и придобива известна „самостоятелност”. Но засега тя не се явява сформиран, завършен съсъд и затова все още нищо не я отделя от Същността на Твореца.
Както вече знаем, намирайки се в бхина алеф, съсъдът още не се явява такъв, защото на този стадий той напълно се самоанулира по отношение на светлината. Затова се казва, че в света Ацилут всичко се явява все още напълно Божествено – „Той е един и Неговото Име е единно”. И даже душите на други, различни от човека същества, които преминават през този свят, са сляти с Твореца.