Филм „Мелодии на висшите светове“ - Част 1 - Академия по кабала Бней Барух

Филм „Мелодии на висшите светове“ - Част 1

March 07

02:20 PM

В този филм, кабалистът рав Михаел Лайтман разкрива духовното значение зад всяка мелодия, създадена от Баал Сулам и РАБАШ. Всяка мелодия отразява вътрешно издигане на душата, а рав Лайтман отваря прозорец към емоциите и намеренията зад тях.

РЕЗЮМЕ ОБРАТНА ВРЪЗКА Транскрипция ХРОНОЛОГИЯ ИЗТЕГЛЯНЕ

Прието е, че... Когато кабалист започне да възприема горния свят, той навлиза в различно измерение. Целият свят се разкрива пред него. Това е нещо, което не съществува в този свят. Той възприема напълно различна картина: сили, които привеждат нашия свят в действие, и души, които не са свързани с тела. Миналото, настоящето и бъдещето стоят пред него в настоящето. Той преживява всичко това. Живее изпълнен с вечната, съвършена усещане. Чувства, че обхваща цялата вселена. Това дълбоко емоционално преживяване е невъзможно да се изрази с думи. В книгите на кабалистите те само ни съветват как да постигнем такова впечатление, такова усещане и откриването на тази реалност. Трудно е за кабалист да ни предаде какво чувства, с какво се сблъсква, какво се разкрива пред него, какъв е скритият свят. От всички средства, които имаме в нашия свят, за да изразим идея или да предадем картина на хора, които не изпитват духовност, има само едно средство, което по някакъв начин изразява впечатленията и удоволствието на човек, пред когото се разкрива горният свят: звук. И затова кабалистите, заедно с това, че пишат статии и много труден материал, също пишат песни и мелодии. Това е още един начин да изразят усещанията на кабалиста по по-кратък и директен начин от сърце на сърце, чрез звуци, без думи. Така че тези звуци да влязат в нашето сърце и да ни променят по някакъв начин, някак си настройвайки ни към възприемането на горния свят. Във всеки от нас има душа. Душата на кабалиста прилича на музикален инструмент, който вече свири правилно и усеща правилно, подобно на цигулката или арфата на цар Давид. Това е вътрешната същност на душата на кабалиста, вътре в която той усеща реалността по определен начин и може да я изрази чрез звуци. Затова цар Давид е могъл да напише книга с псалми, която е напълно съставена от впечатленията на горния свят. Имаме огромен дар от последния велик кабалист на нашето поколение, Рав Йехуда Халеви Ашлаг, Баал ХаСулам. Чрез слушането на тези мелодии, ние се приближаваме до истинското усещане за горната реалност, духовността. Чрез слушането им, човек постепенно се приближава, сякаш навлиза в горния свят. Въпреки това, за всеки човек, независимо колко знае и колко дълго изучава кабала, звуците са най-краткото, най-директното и най-простото средство за изпитване на нещо от духовното. В горния свят кабалистът усеща състояния, които са по-добри или по-лоши, отрицателни и положителни сили. Той съществува между тях, управлява ги, докато те го управляват. Това наистина е подобно на това, което усещаме в този свят. Кабалистът изразява всички тези състояния чрез мелодии. Затова има привидно тъжни мелодии и по-радостни. Но в действителност, така ги чуваме ние. Кабалист, който слуша тази мелодия и усеща картините, които тя събужда, чувства само вълнение. Тези звуци може да изглеждат тъжни. Мелодията може да е тъжна, но в действителност не е. Тя е пълна с вълнение и звучи тъжно само за нашето ухо. Звучи ни сякаш човекът, който я е написал, му липсва нещо. И това е така, защото в нашия свят използваме букви, ноти, липсва изпълнение, калим, а не светлината, която ги изпълва. Ние усещаме само калим и не светлината. Независимо от това, когато човек слуша тази музика, той бавно се приближава до състоянието, в което тези калим се изпълват със светлина. Тогава той ще почувства същото вътрешно преживяване, което чувства кабалистът. Желая на всички вас да станете достойни да почувствате тези обширни пространства, усещанията на целия горен свят, Създателя, горната светлина, която изпълва душата, нашата колективна същност. Баал ХаСулам мислеше за нас. Той искаше да се приближим до това състояние, затова ни остави своите мелодии. Нека ги слушаме и размишляваме върху тези мелодии като средство за навлизане в горния свят. בני איחלה. אלו שהם בנים של איחלה означава синовете на царския дворец, тези, които желаят да достигнат до двореца на царя. Дворецът на царя е Бина, свойството на отдаването, силата на Създателя, духовното. Синовете са тези, които копнеят да приличат на царя в своите свойства, да станат като него. Като синове, те копнеят да разберат царя и чрез разбирането си да се приближат до него и да го почувстват. За това са готови да преминат през цялата система на корекции, да се променят от началото до края, от природата, в която са създадени, до природата на царя. Това е за какво става дума в тази песен. Когато достигнем такова състояние и станем בני איחלה, това се нарича окончателната корекция. Затова пеем тази песен по време на Минха, вечерната молитва, в събота. Събота символизира възхода, по време на който целият свят се издига напълно към горния свят, и тогава всички влизаме в двореца на царя. Тези, които преминават през своята индивидуална корекция, които изучават кабала, усещат три възхода в събота. Първият възход вечерта, при настъпването на събота; вторият, на следващия ден, сутринта на събота; и третият, най-големият възход по време на Минха, в края на деня, когато съботата свършва. И тогава, по време на това най-високо състояние, пеем песента בני איחלה. Текстът на тази песен е съставен от свещения Ари, а мелодията от Баал ХаСулам. Поради тази причина, поради обединението на Ари и Баал ХаСулам в едно произведение, влизайки в тази песен, наистина достигаме най-високия възход, който кабалист може да изпита преди общата окончателна корекция, където целият свят се издига до този дворец. Така че това е много възвишена песен, като химн на възхода. Това състояние, засега, се постига само от тези, които изучават кабала, а по-късно очакваме цялото човечество да го постигне. Kilatza Nafshi са думи от Псалмите. Това са думите, които цар Давид използва, за да изрази състоянието си, което е почувствал, когато се е издигнал в своето постижение до състоянието на пълна корекция на цялата си душа. Тогава той се обърнал към горната сила, Създателя, с тези думи, които означават: "Благодаря ти, че спаси душата ми." Мелодията на тази песен е съставена от моя учител, последния велик кабалист на нашето поколение, Раби Барух Шалом Халеви Ашлаг, Рабаш. Той ми изпя тази песен повече от веднъж. Може би тази мелодия ни се струва тъжна, но в действителност не е тъжна. Тя е нежна и изразява усещането на човек, който навлиза в свойството на Бина, отдаването, свойствата на Създателя, където няма викове и всичко почива в мир. Рабаш изразява навлизането в това състояние чрез тази мелодия, когато несъмнено вижда, че всички негови калим, цялата му душа, всички негови желания се подчиняват на тази горна сила и започват да управляват в нея. Това е кратка песен. Тя пее за спокоен мир, за човек, който навлиза в горната сила и остава там в състояние на абсолютен покой, мирът на световете. Chazal Seder Pesach изразява състоянието на човек в началото на неговия път. Той е пълен с енергия. Готов е за своето пътуване и знае, че процесът на корекция е пред него, докато не се коригира, за да получи светлината, Тората. Но при Изхода от Египет, издигайки се над своята природа, той вече вижда пълна гаранция, че с помощта отгоре има силата и е способен да го направи, и че всичко това е подготвено за него след тези 49 врати на корекции, така наречения Лаг Баомер, 33-ия ден на Омера, в средата и всички дни на Омера, за да дойде до приемането на Тората. Tzedik Ketamar Ephrach. По същество, във всяка песен има две състояния. Едното е състоянието на същността, душата, върху която човек е работил, коригирал, и след това е постигнал удоволствие и вълнение, и сега пее от това удоволствие. Затова в Tzedik Ketamar Ephrach има усещане за предишното състояние, когато човек е липсвал изпълнение, страдал и търсил, и че е достигнал състоянието, в което знае, че така е трябвало да бъде. Защото праведният човек в крайна сметка идва да оправдае целия процес, през който е преминал. Така, възторгът, който идва от преди да бъде в най-отдалечената противоположност на усещането за себе си много далеч от Създателя, и сега той влиза в двореца на царя и горния свят, избухва от него в настоящото му състояние под формата на мелодия, и мелодията идва от вътрешното усещане, което го изпълва. Това усещане обхваща две противоположни състояния. В предишното му, най-отдалечено състояние, което изглежда безнадеждно далеч от горното, и в настоящото състояние, когато е достигнал прилепване с него. По същество, тази песен е специална, защото човек е благодарен, но не заради себе си. По-скоро човек е благодарен за това, че може да бъде праведен, което означава, че може да оправдае Създателя във всичко, което му се е случило по пътя. Той сега вижда причинно-следствената връзка и неизбежността на всички състояния, през които е преминал. Той разбира, че всички те са били подредени за него отгоре, за да може да достигне това възвишено състояние. Lagid Baboker Hasdecha изразява състояния, които преживяваме в нашия свят. Когато заспиваме, в същност губим съзнание, откъсваме се от света, от живота. Влизаме в състояние, в което сме откъснати от живота, и оставаме само с така нареченото Kisted Dechayuta, ниво на минимален живот, когато в същност не сме сигурни дали ще се събудим след сън или не. Защо тогава се събуждаме? Изведнъж получаваме някакво пробуждане отвътре, и тогава се събуждаме и отново продължаваме живота си на нов ден. Но това състояние, в което се откъсваме от реалността и влизаме в сънища, е много специално. То е подобно на състояния, които съществуват и в духовното, и това е така, защото всичко, което съществува в материалното, е резултат от духовното. И затова в духовното също има състояния, наречени ден, вечер и утро, само че в духовното всички те се случват, защото човек сам създава ден, нощ и всички времена. Той сам се поставя през тези състояния. Ако не се премине през тези състояния, ако не се подтикне, не напредне, тогава времето не минава, защото в духовното няма време. Има само действия, причина и следствие. Така че докато човек не заспи в духовния смисъл, което означава да се откъсне от духовната реалност, и не се постави в сънливост, откъсване от духовното, Създателя, горните сили, човек извършва специални корекции, чрез които подготвя желанието да се издигне вътре в себе си. Ако човек се подготви правилно, горната светлина идва срещу тези желания и го събужда, точно както слънцето ни събужда сутрин. Въпреки това, без светлината, която идва отгоре, човек няма да може да се събуди. По същество, затова след като човек се събуди сутрин, което означава, че отново се е пробудил за духовното, това се нарича възход в духовното, той възхвалява горната сила, Създателя, който го е събудил и му е дал пробуждането за постигане на целта на творението, корекциите, възвишените, вечни, съвършени състояния. И тогава човек пее: "Прокламирай милостта си сутрин," защото това наистина е милост от висшия, който го събужда. Валсът е много специална мелодия. Тя е наистина класическа, с всички характеристики на валс, съответстващи на нашите традиции. Тази мелодия не принадлежи на Баал ХаСулам, въпреки че дойде при нас чрез него. Той я чу от своя равин, Адмор от Персов, който го обучаваше. Баал ХаСулам живееше във Варшава, както и неговите родители. Имаше малко село близо до Варшава, Персов, и в това село живееше равинът от Персов. Той беше кабалист, и когато Баал ХаСулам растеше, той ходеше да го посещава заедно с баща си. Бащата на Баал ХаСулам също учеше с равина от Персов. Постепенно, докато Баал ХаСулам растеше, равинът от Персов започна да го приближава към себе си. Чрез него Баал ХаСулам постигна разкриването на Създателя, духовното, и стана кабалист. След определен период от време Баал ХаСулам започна да открива, че е надминал своя учител. Баал ХаСулам тогава напусна и отиде в земята на Израел. Тази мелодия дойде от равина от Персов, предадена на Баал ХаСулам, от него на моя равин, и аз я чух от него. Kel Mister Terah е песен, която пеем към края на събота, в края на деня, когато вече се приближаваме към излизането, края на събота. Краят на събота е времето, когато божествената Шехина, светостта, която идва при човека по време на духовния възход, започва целенасочено да го напуска, оставяйки го в тъмнина, в липса на изпълнение, така че всичко, което е получил в събота, да служи като движеща енергия за самостоятелно постигане на това, което е получил като дар в събота. Събота се нарича дар. Дар е нещо, което не се дава на човека като награда, защото той не се е трудил за него. И така е съботата. Отгоре идва горната сила, наречена събота. Той преживява различни усещания, явления, които преминава, но все още не го заслужава според своите калим. Те му се дават като дар. На човек му се дава възход, разкриване, но след известно време това усещане започва да отслабва и да свършва. Тогава човек казва: "Kel Mister Terah, Създателят се крие. Ти, Създателю, си се разкрил пред мен в състояние на събота като дар, и сега отново се отдалечаваш от мен, обратно в скриване. Разбирам, че това е необходимо, за да мога да се приближа и да те разкрия дори в ниските дни," което означава по време на твоето скриване, в делнични дни, когато съм в състояние на делнични дни, отделен от светостта, но трябва да се уверя, че всички дни от седмицата се свързват с степента на събота. Тази песен изразява усещането на всички десет сфирот, Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гевура, Тиферет, Нецах, Ход, Йесод и Малхут, и това е защото човек е възприел свойствата на Създателя в тях, и сега, когато влиза в скриване и Създателят се отдалечава, той знае точно какво трябва да постигне сам. Това вече е записано в него като решимот, и той придоби силата за това от получаването на дара в събота, и сега през седмицата човек се издига до нивото на предишната събота, и по-късно, когато настъпи следващата събота, за него ще бъде още по-голям дар. Това продължава, докато всички тези съботи не се обединят в нивото на окончателната корекция. Най-важното в кабалистичната музика не са самите ноти, а всички тези фини нюанси, които съществуват между тях. Учим, че има таним, вкусове, никудот, точки под буквите, тегин, корони върху буквите, и отиот, буквите. Какво са буквите? Буквите са точно най-фините нюанси, които се образуват в края на цялото впечатление на кли от светлината. Те се наричат букви, впечатления на решимот, които напускат кли и отново влизат в него, когато светлината напуска кли. Това кратко впечатление вътре и извън напускащата светлина се нарича буква, което означава символ, най-голямата информативна част. Същото е и със звуците. Когато свирим тези звуци, тези мелодии, има голяма разлика между този, който знае, и този, който е невеж, между този, който свири правилно, и този, който свири красиво. И тя се крие в това колко много човек разбира къде са важните неща. Най-важното не се крие в звуците, а в най-малките символи, в това как започва и завършва звукът, не самият звук. За съжаление, не всеки е готов да изрази това. Имах прекрасен ученик. Той беше много близък до мен. Казваше се Витали. Той свиреше на цигулка. Така че той ми каза: "Готов съм да свиря само при условие, че държиш ръката ми."