Филм "Ари" - Великият кабалист - Академия по кабала Бней Барух

Филм "Ари" - Великият кабалист

July 19

01:59 PM

РЕЗЮМЕ ОБРАТНА ВРЪЗКА Транскрипция ХРОНОЛОГИЯ ИЗТЕГЛЯНЕ

Галилея. Нейната аура на мир и спокойствие остава непроменена дори след хиляди години. Далеч от градския шум, нейните ветрове прочистват ума. Тук можете да почивате на тревата, да мечтаете под чистото синьо небе, да наблюдавате как елени пият вода от горски поток. Преди разрушаването на Първия храм, Галилея беше най-гъсто населеното място на земята. Къщите там бяха плътно сгушени една до друга. Дори в такова близко съжителство, съседите живееха в мир и хармония. След като Първият храм падна, Галилея стана пустош. Въпреки че хората можеха да продължат да живеят както преди, те започнаха да изоставят домовете си. Беше сякаш нещо в мястото започна да ги безпокои, сякаш невидима вътрешна сила ги отблъскваше. И тогава изведнъж, петнадесет века по-късно, хората започнаха да се завръщат на това място. Възстановяването на Галилея беше в ход. И гордо издигайки се над целия регион, град Цфат стана неговата столица. Изучаването на Кабала процъфтяваше там и отново се превърна в духовен център. Повечето хора смятат, че центърът на света е мястото, където властват парите, политическата и военната власт. Така изглежда за нас, защото днес егоизмът държи човечеството здраво в своя контрол. Но в онези дни хората разбираха, че центърът на света е там, където доминират духовните ценности, че те държат света заедно. Ако не беше светлината и хората, които я привличат тук, светът щеше да престане да съществува. Един от най-великите кабалисти, живеещи в Цфат през 16-ти век, беше равин Моше Кордоверо, Рамак. Той преподаваше от гледна точка на светлината, защото така я преживяваше. Което означава, че докато достигаше духовния свят, той просто описваше това, което усещаше от него. Само най-чистите души можеха да получат и да бъдат вдъхновени от Кабалата на Рамак. В този момент времето на такива чисти души вече беше отминало и нов етап в човешкото развитие беше настъпил. По-груби, егоистични души слязоха в нашия свят и те се нуждаеха от практичен, реалистичен метод. Това е методът, който Ари ни донесе: полагане на основите за корекцията на целия свят. Един ден Ари ми разказа за своето детство. Той е роден в Йерусалим през 1534 година. Когато бил на осем, баща му починал, умирайки с израз на абсолютен мир на лицето си, защото знаел кой ще го наследи. Скоро след смъртта на баща му, майка му му разказва за сън, който баща му имал. "Приближи ме човек, облечен изцяло в бяло. Не мога да си спомня лицето му, но той ми каза, че ще имам син, който ще се казва Исаак, и че нашият син ще освободи народа на Израел от властта на нечистите сили. Че заради него, вратите на Кабала ще се отворят за целия свят." След смъртта на баща му, времената станали много трудни за семейството и майка му била принудена да се премести от Йерусалим, вземайки Ари в Египет. Един ден, докато бил в средата на молитва, Ари забелязва старец, който влиза в стаята, сяда до прозореца, отваря и се потапя в четене на том, който не прилича на молитвеник. Никога преди не бил виждал тази книга или този човек и изучавал внимателно лицето на стареца. "Исаак," старецът изведнъж заговорил, без да движи устните си. "Трябва да започнеш да изучаваш най-вътрешната част на Библията. Трябва да изучиш Кабала." След тази среща Ари се заключва в къщата си и се потапя в Зоар час след час, ден след ден, никога не излизайки. Светът сякаш изчезва. Всичко, което остава, е търсенето на това, което наистина се крие зад думите му. Какво е земята? Кой е раби Шимон? Пещера. Раби Хия. Река. Небето. В следите на всяка дума беше огромно постижение на себе си и на висшето управление. Години минават и както при всеки човек, естествените отговорности на живота трябва да бъдат изпълнени. В момент на разочарование Ари се доверява на своя тъст: "Има твърде много неща, които ме спират да се съсредоточа върху изучаването, и толкова много, което все още трябва да направя. Мисълта ме ужасява, че няма да мога да свърша всичко. Всички тайни на Кабала." Вземайки думите му присърце, тъстът му построява къща на брега на Нил, с десет слуги, които да се грижат за всяка нужда на Ари. Така той можел да посвети всеки момент и мисъл на изучаването на кабала. В постоянно съзерцание, стъпало по стъпало, дълбоки мистерии се разкривали, докато се изкачвал към великата тайна на вселената, трансформирайки себе си и света. Студена зима пада върху Египет. Бурни бури разкъсват сгради, докато реката се издига. Тя погребва близките села под потоп от вода и кал. Обградена от всички страни от водата, къщата му стои чудодейно недокосната. Когато Ари и слугите му успяват да се качат на лодка и да стигнат безопасно до брега, веднага отива в храма, за да благодари на Създателя, че е спасил живота му. Когато завърши молитвата си, почувства ръка на рамото си. Обърна се и там стоял старецът. Същият старец, който преди години го бил насочил към Кабала. "Поздрави, старче," казва Ари. "Колко време мина, откакто те видях за последен път? Къде беше?" "Бях от другата страна на Червено море," отговори той и добави, "Слушай съвета ми. Трябва да спреш да работиш сам. Вземи семейството си и отиди в град Цфат. Очакват те там." И с това старецът се обръща към вратата и изчезва в тъмната улица. Тогава и Ари сякаш изчезва и години наред никой не знае къде се намира. После изведнъж, на 35-годишна възраст, той се появява отново в Цфат, майстор кабалист, който достигнал всички 125 стъпала на духовната стълба. Беше готов да преподава. Тук той съзерцава и върви по тези улици. На 35 години му остават само шест месеца живот. Но в тези кратки месеци той постави света на нов курс и създаде духовна революция. Не с банери и плакати, дори без да моли някого да се присъедини към него. Хората просто инстинктивно усещат, че велик духовен човек най-накрая е дошъл в този град, това място на Кабала, и се стичат към него. Така за първи път срещнах Ари. Докато говорех с него, имах усещането, че той вече знае всичко, което ще го попитам. Разбрах кой седи пред мен и си обещах никога да не забравя. След тази среща се почувствах изключително разтърсен, дори уплашен. Не можех да напусна стаята си два дни и продължавах да моля Създателя да ми даде силата да стана като Ари и никога да не спирам по пътя си към него. Когато човек изучава метода на Ари, той научава, че горният духовен свят почива на един закон: законът на абсолютната любов. Какво още печели човек от този метод? Човек започва да разбира, че докато остава в своя егоизъм, не може да познае този горен свят. Горният свят ще остане скрит от него, заедно с цялото щастие, което го очаква. И тогава човек започва да разбира, че неговият собствен егоизъм е неговият главен и единствен враг, който поглъща всички плодове на труда му. Само той е това, което му пречи да се наслаждава на настоящия и бъдещия си живот. И той не е единственият, който страда от своя егоизъм. Той причинява болка на целия свят. Ари създаде метод, който позволява на човек да надмине своя егоизъм, без да го потиска или унищожава, а да го надмине, да се издигне над него. Нарича се методът на екраните и дава на човек шанс да намери това, което е търсил през цялата история на човечеството: свобода, надежда, мир и любов. Ари разкри не само метода, но и как да го представи на всеки човек, така че и той да може да се издигне до духовния свят и да достигне блаженството, което очаква всички там. Равин Исаак обичаше да казва: "Представи си, че стоиш до извор и умираш от жажда. Потапяш кана във водата, чакаш да се напълни, започваш да пиеш, само за да откриеш колко е мътна. Но изворната вода винаги е чиста. Твоята кана е мръсна и тя е причината за болката. Ако каната ти е нечиста, няма значение колко чиста е изворната вода. В мръсен съд чистата вода не вкусва чисто. Вкусва като съда. Ще боли само. Ако обаче я почистиш, като я измиеш добре, тогава изворната вода става източник на удоволствие за теб. Това е единственият начин. Само когато пречистиш вътрешния си съд от егоизма, който е засаден в теб, ще можеш да вкусиш всички големи наслади, които Създателят е приготвил за теб, голямата светлина, която винаги те обгръща и осветява. Когато се настроиш да разкриеш тази светлина, ще започнеш да копнееш за нея. Само тогава ще можеш да пречистиш вътрешния си съд." Ари често ни казваше: "Добре е, че не разбирате. Умът ви е само огледало на вашия егоизъм, инструмент в неговите ръце, постоянна мисъл за това как да грабнете повече за себе си. Можете да дойдете при Създателя само ако имате гореща страст към Него. Няма да разберете нищо, докато не го постигнете. Виждам тези, които събират знания. Гледам ги и мълча. Те няма да спечелят нищо. Докато не започнете да се стремите към Създателя с цялото си сърце, Той няма да отговори на вашите молби. Ако не премахнете тази външна обвивка и не започнете да се стремите към вътрешното си желание, няма да разберете нищо от ученията на Ари." Постепенно тези, които не можеха да понесат новия метод, напуснаха и се формира нов кръг от ученици на Ари. Наричахме се синовете на Ари. Опитвахме се колкото можем повече да се обединим помежду си в нашето желание за Създателя. Разбирахме, че това е ключът. Хаим Витал не напускаше Ари нито за секунда. След всеки урок го придружаваше до дома му, винаги отдясно на Ари. Заедно вървяха по улиците на Цфат. Зад разлятата супа, дъжда, който те хваща в гората, паяка, който се крие в ъгъла на къщата ти, стареца, който изведнъж се появява до теб и отваря книгата на Кабала, зад всичко това стои Създателят. Така те кани да дойдеш при Него. Моля те, опитай се да го разбереш. Отиди при Него. Няма никой друг освен Него. И всичко, което виждаш около теб, е Той, Неговите действия, Неговата светлина, която изпълва всичко. Така светлината те призовава да се пречистиш. И колкото по-чисти ставаме, толкова по-близо се приближаваме до Създателя и получаването на безкрайното удоволствие, което Той е подготвил за нас. Няма стръкче трева, което да няма ангел, който стои над него и му казва: "Расти." Един ден, когато Ари и Хаим Витал вървяха, той започна да рецитира поема. Думите просто течаха от устните му сами като извор. Той ясно произнасяше всяка дума, всяка буква и всяка висша мисъл. Така се роди известната поема на Ари "Дървото на живота". "Виж, че преди да бъдат излъчени излъчванията и създадени съществата, горната проста светлина беше изпълнила цялото съществуване. И нямаше празно пространство, като празна атмосфера или кухина или яма, а всичко беше изпълнено с проста, безкрайна светлина. И нямаше такава част като глава или опашка. Но всичко беше просто, гладко, светлина, балансирана равномерно и еднакво. И се наричаше безкрайна светлина." Тази поема съдържа цялата мъдрост на Кабала. Хиляди докторски тези могат да бъдат написани за нея и все пак няма да разберем и частица от това, което тя крие. "Там, след ограничението, като се е образувал вакуум и пространство точно в средата на безкрайната светлина, се образува място, където могат да пребивават излъчените и създадените. Тогава, от безкрайната светлина, една единствена линия се спусна, спусната в това пространство. И чрез тази линия Той излъчи, създаде, формира и създаде всички светове." Предстои да видим в идните поколения колко много Ари е скрил в тази поема, за да можем да постигнем самата дълбочина на мъдростта на Кабала, слой по слой, и чрез реализирането й да достигнем най-високата точка на човешката същност. Осемнадесет месеца бяха минали, откакто Ари пристигна в Цфат. Той най-накрая почувства, че е завършил всичко, което му е дадено отгоре да направи, и сега беше време да напусне този свят. За кабалист от ранга на Ари, датата на смъртта ти не е тайна. В сянката на клоните на този велик дъб, той ми разказа за деня, в който душата му ще напусне този свят: 5-ти Ав, 15-ти юли, 1572 година. "След седем месеца ще бъдеш сам," каза той. "Трябва да продължиш по нашия път точно както те научих." Думите му ме пронизаха като пирони. Бях станал толкова привързан, толкова свикнал с присъствието на моя учител, че не можех да си представя ден без него. "Учителю," казах, "как мога да не виждам лицето ти или да чувам гласа ти повече и да живея? Как може да бъде, че напускаш, когато светът толкова много се нуждае от теб? Не искам душите ни да се разделят." Емоцията ме завладя. Избухнах в сълзи и се сринах на колене, молейки го да ме пощади и всички, които оставяше тук. Ари мълчеше, просто ме наблюдаваше, докато се борех да спра да плача. Тези празни минути ми се сториха като вечност. Трябва да съм бил лош учител, ако не успях да ти обясня истината. Не знаеш ли, че не ние решаваме колко дълго душата ни остава в тялото? Денят и времето са написани. Единствената ни цел е да използваме времето, което ни е дадено тук, правилно, което означава, че трябва да направим всичко възможно, за да се приближим до Създателя, да станем подобни на Него, да придобием Неговото възвишено свойство на отдаване. Ако по някакъв начин не успях да предам тази истина на теб, моя най-голям ученик, колко малко трябва да са получили другите. Няма от какво да се страхуваш в това, Хаим. Хаим Витал, знаеш, че радостта е това, което означава вяра. Знам, че си научил това, но сега трябва да го направиш реално. Трябва да приемаш всичко с радост. И ако го направиш, няма да има място за отчаяние, никакво. И ще видиш, че няма зло в този свят. В последните оставащи дни от живота си Ари започна да се оттегля от учениците си. Той взе решение, което те едва ли очакваха да чуят. Забрани им всички бъдещи изучавания на Кабала, всички освен Хаим Витал. Той направи това, защото знаеше, че Кабала може да бъде предадена на бъдещите поколения по най-точен и отговорен начин, само чрез него. Когато знаеше, че е в предсмъртна агония, великият Ари събра учениците си. Всички дойдоха, всички освен мен. В този ден трябваше да напусна града за кратка задача. И когато чух какво се е случило, не можех да разбера защо Създателят не ми позволи да чуя последните думи на моя любим учител, не ми позволи да се сбогувам. Дори сега мисля за този час, когато всичките ми приятели стояха около учителя, докато той напускаше този свят, а аз не бях сред тях. Казаха ми, че в последния си момент той вдигна глава и очите му претърсиха стаята и каза: "Но къде е Хаим Витал?" Казаха му, че съм напуснал града. Той въздъхна дълбоко и каза: "Жалко, че не е тук в този момент." Тогава му казаха: "Няма да го изоставя. Ако остане мой верен ученик, ще бъда с него." Тогава той каза на всички да напуснат и да прекратят изучаването на Кабала, казвайки им, че не вижда в нито един от своите ученици някой, който може да продължи неговия духовен път, освен мен. Докато се местеше от място на място, от Йерусалим чак до Дамаск, Хаим Витал не успя да намери нито един ученик, способен да научи метода на Ари. През дългия си живот беше видял много и преживял дори повече. Сам, без ученици, той почина и беше погребан в Дамаск.