Урок 6: Сключване на съюз в десетката
Статия към урока: РАБАШ, статия 31, 1987. какво е сключване на съюз в духовната работа >>
Избрани откъси от първоизточниците като подготовка към Урок 6
1. Рабаш. Статия 3 (1987) „Целият Исраел има дял в бъдещия свят”
„Ако и двамата разбират, че си струва да се обичат, защо е необходимо да се сключва съюз? Как ще помогне това, че извършваме действие, сякаш подписваме договор? И какво ни дава то?“ И отговорът е: „Има се предвид, че съюзът е необходим, защото може да се случи нещо, което да ги раздели. Затова те сключват съюз сега. Тъй като в настоящия момент, когато разбират, че между тях има любов и взаимно подобие, те решават, че този съюз трябва да се спазва. И дори ако по-късно се появят обстоятелства, които водят към разделение, връзката, която изграждат сега, да бъде вечна.“
Оттук следва, че когато по-късно се появят неща, които би трябвало да ги разделят, трябва да кажат, че всеки е нужно да върви над знанието, казвайки, че не се концентрират на това, което виждат и усещат в рамките на знанието, а вървят над знанието. Само по този начин съюзът може да се спазва и между тях да не настъпи разделение.
2. Рабаш. Статия 9 (1984) "Човек винаги трябва да продава гредите на своя дом"
Ако и двамата се обичат, тогава те, без съмнение, правят добро един на друг, но е ясно, че когато между тях няма любов, и по някаква причина любовта е отслабнала, те, без съмнение, не правят добро един на друг. В такъв случай каква е ползата от сключването на съюз между тях?
И обяснението се състои в това, че съюзът, който сключват, не се сключва за сега, тъй като сега, когато любовта между тях се усеща, няма необходимост от сключването на съюз. А съюзът бил сключен с първоначалното намерение за бъдещето. Тоест така, че след известно време, когато е възможно, те да не усещат любов така, както сега, те ще запазят същите отношения помежду си, както преди. И затова бил сключен съюз.
А що се отнася до нашите проблеми въпреки, че сега те не усещат любов, каквато е била по време на основаването на групата, все пак всеки трябва да преодолее знанията си и да върви над знанието. И благодарение на това всичко ще се поправи. И всеки ще съди другаря според заслугите му.
3. Баал Сулам. Шамати. 76. "Към всяко жертвоприношение добави сол"
Когато двама души вършат добри дела един на друг, няма съмнение, че по времето, когато любовта действа между тях, не се изисква сключването на съюз. Но в същото време виждаме, че именно когато любовта действа, е прието да се сключва съюз. И той [т.е. Баал Сулам] е казал, че съюзът се сключва за времето, което ще настъпи по-късно.
Това означава, че сега те сключват договор [за това], ако някога настъпи състояние, когато всеки от тях ще мисли, че сърцето на всеки не е близо до другия, но ако има договор, то този договор ги задължава да помнят за съюза, който са сключили помежду си, за да продължат дори и в това състояние старата любов.
И в това е смисълът на думите: "към всяка твоя жертва жертвай ‘такрив’ сол", т.е. че цялото приближаване 'креву́т' в работата за Твореца трябва да се постига с помощта на "съюза на солта".
4. Рабаш. 738. „Съюз на солта”
Понятието съюз противоречи на разума. Защото когато единият вземе добри неща от другия, те трябва да сключат съюз.
Сключването на съюза е необходимо, именно когато всеки има претенции и изисквания към другия и тогава може да настъпи състояние на гняв и раздор. В такъв момент съюзът, който са сключили, ги задължава да удържат любовта и единството между тях. Защото съществува правило, че винаги, когато единият изпитва желание и стремеж да навреди на другия, съветът е да си спомнят съюза, който са сключили помежду си.
И това ги задължава да поддържат любовта и мира. И в това е смисълът на думите: „С всяка жертва жертвай „такри́в” сол”, т.е. всяко приближаване „креву́т” в работата трябва да бъде посредством съюза на солта, което е цялата основа.
5. Рабаш. 471. „Всички вие стоите днес - 2”
Когато човек изпитва любов към Твореца, той разбира в този момент, че си струва да остави другите видове любов заради любовта към Твореца. Но впоследствие, когато пробуждането го напуска и той вече не изпитва любов към Твореца, той иска да се върне към другите видове любов, за които вече е решил, че си струва да отхвърли.
Тогава човек трябва да спазва съюза и да постъпва по същия начин, както когато е изпитвал любов към Твореца, въпреки че сега няма никакво усещане. И тук работата трябва да се извършва принудително, за да се подчини на съюза, който е сключил по-рано.
6. Рабаш. Статия 9 (1984) „Човек винаги трябва да продава гредите на своя дом”
Ако това общество е основано от определени хора в момента, в който те са се събрали, със сигурност е имало някой, който е искал да основе точно тази група, [и] той без съмнение е проверил тези хора, дали са подходящи за това. Т.е. дали във всеки от тях има искра на любов към ближния. Но искрата не може да запали светлината на любовта, за да свети на всеки отделен човек. Затова тогава те са се съгласили, че благодарение на обединението им, всички искри заедно ще създадат един голям пламък.
Затова и сега, след като той ги е наблюдавал, той трябва да преодолее [себе си] и да каже, че както всички са били тогава, в момента, когато е било основано това общество, на едно мнение – че трябва да се върви по пътя на любовта към ближния – така е и сега. И в този момент, когато всеки ще съди всеки според заслугите му, отново ще пламнат всички искри и отново ще има един голям пламък.
7. Рабаш. Писмо 5
Трябва да умножавате любовта между приятелите. И не е възможно да се стигне до постоянна любов, освен чрез сливане. С други думи, за да се обедините и двамата в силна връзка. А това може да се случи само, ако се опитате да свалите обличането, в която се съдържа вътрешната душа, а това обличане се нарича любов към себе си. И само това обличане разделя двете точки.
В същото време, когато вървят по прекия път, то от двете точки, считани за „две линии, които се отричат една друга“, стигат до средната линия, която включва и двете линии заедно. И когато почувствате, че се намирате в състояние на война, всеки ще знае и ще чувства, че се нуждае от помощта на другаря, и без него собствената му сила отслабва. Тогава, ако разберете, че трябва да спасите живота си, всеки естествено забравя, че има тяло, за което трябва да се грижи, и двамата се обединяват в едно мнение как и с какво да победят врага.
8. Рабаш. Статия 34 (1989) „Какво е мир в духовната работа”
Казано е: „Както преимуществото на светлината от тъмнината”. Тоест невъзможно е да се получи светлина, ако няма недостиг и нужда от светлина.
Ето защо, когато човек вижда, как свойствата на народите на света в него се противопоставят на Твореца и човек не може да понася ненавистника на Израел в себе си, - тогава той завижда на Твореца и не обръща внимание на никакви падения, които има, и прави всичко, което може, и призовава Твореца да му помогне, за да може да победи грешниците, които са в него.
И благодарение на това, че той преодолява себе си и не бяга от бойното поле, Твореца му дава съюз. Тоест сключва с него съюз, за да има мир между него и Твореца, благодарение на това, че той получава дар от Твореца – келим за отдаване. И това се нарича сключване на съюз.
9. От устава на групата на Рамхал, Падуя, 1731 г.
Ето думите на съюза, които са приели членовете на групата, подписали се по-долу, че ще ги изпълняват в името на единството на Твореца и Неговата Шхина, защото всички те са станали като един човек за изпълнението на тази работа, работата на Твореца така, че всеки от тях да се счита като всички по отношение на цялата тази работа. И ето какво са приели върху себе си.
Да не бъде това учение с цел получаване на възнаграждение от която и да е страна, очакване на отплата и от която и да е страна на мисълта, и страшно е да се помисли, друго отношение, а само за поправяне на светата Шхина и за поправяне на целия Исраел, народа на Твореца – за да достави наслаждение на своя Създател. И няма да получат възнаграждение за това, освен че ще имат честта да извършат още поправяния, такива и други, и за единението на Твореца и Неговата Шхина, и за поправянето на целия Израел.
За да не се счита това учение от никого от другарите като лично поправяне – дори като изкупление на греховете, а само за да има той съвършено намерение за поправяне на светата Шхина и за поправяне на целия Израел.
10. Зоар за всички. Ахарей Мот. Статия „Ето колко е хубаво и колко е приятно”
А вие, другари, които сте тук, както сте били в благосклонна любов досега, така и отсега нататък няма да се разделите един с друг, докато Твореца не се възрадва заедно с вас и не провъзгласи мир над вас, и благодарение на вас ще настъпи мир в света. Това е смисълът на изречението: „Заради братята ми и ближните ми моля за мир Теб“.