Урок 5: Молитва от десетката
Статия към урока: РАБАШ, статия 15, 1986, Молитва на многото >
Избрани откъси от първоизточниците като подготовка към Урок 5
1. Рабаш. Статия 17, част 2 (1984) „Ред на събранието на групата”
Преди всичко, когато се събират, трябва да се възхваляват другарите, [да изтъкват] важността на всеки от другарите. И дотолкова, доколкото той оценява величието на групата, дотолкова може да я уважава. А след това трябва да се моли. Т.е. всеки трябва да провери себе си, колко полага усилия за групата. И тогава, когато видят, че нямат сили да направят нищо за групата, има място за молитва, за да им помогне Твореца, и да им даде сила и желание да се занимават с любов към ближния.
2. Раби Нахман от Бреслав. "Сборник от закони"
Дом на молитвата се нарича домът на събранието, където всички души се събират благодарение на молитвата, когато се молят там. Защото молитвата е свойство на душата (нефеш). И затова основната молитва е в дома на събранието и в обществото. Защото главното в издигането на душата и нейното съвършенство е, когато всички души се включат една в друга и станат едно цяло, защото тогава те се издигат в светостта, защото светостта е една. И затова молитвата, т.е. свойството на душата, зависи главно от обединението на душите. Ето защо преди молитвата трябва да приемете изпълнението на изпълнителната заповед "обичай ближния като себе си", защото думите на молитвата могат да бъдат изречени само благодарение на мира, когато се обединим с всички души Исраел. И затова основната молитва е в обществото, а не в самота, за да не бъде всеки сам за себе си, което е противоположното на светостта. Само трябва да обединим заедно светото общество и ще станат едно цяло. И това е молитвата в обществото, именно в дома на събранието, където душите се събират, и обединяват, и в това е съвършенството на молитвата.
3. "Врата на кръговратите". Предговор, стр. 38
Моят учител предупреди мен и всички мои другари, с които бяхме в една група, да приемем изпълнението на заповедта "обичай ближния като себе си" и всеки взе решение (в сърцето си) да обича всеки от Исраел като своя душа. И благодарение на това молитвата му ще се издигне заедно с цялото общество на Исраел, и ще може да се издигне, и да направи поправяне горе. А относно любовта на нашите другари, всеки от тях трябва да се включи, сякаш е един орган с тези другари. И моят учител ме предупреди, да бъда много внимателен в това отношение.
4. Рав Менахем Мендел от Косово. "Любов към света"
Човек, който се моли за другаря, се превръща в канал на светлината, за да я предаде на другаря и благодарение на него светлината преминава, и той автоматично получава отговор първи. Оттук става ясно твърдението "благославящият се благославя", защото благославящият се превръща в канал на светлината и затова се благославя. [...]
Защото "браха", благословия – от думата "бриха", басейн, езерце, тоест това е като канал за благи въздействия. И именно ако благославящият и благославяният се обичат един друг, и между тях царят истинско единство и съвършенство, тогава те пробуждат висшия канал, за да могат да отдават чрез праведника, и това е пътят (ивр. а-швил).
5. Рабаш. Статия 15 (1986) "Молитвата на многото"
Нека разберем значението на молитвата на многото, както е казано: "Сред народа мой живея аз", за което Книгата Зоар казва: "и затова човек никога не трябва да се отделя от народа, защото милосърдието на Твореца винаги пребивава над целия народ заедно". И смисълът на това е, че ако човек поиска от Твореца да му даде отдаващи келим, както са казали нашите мъдреци: "както Той е милосърден, така и ти бъди милосърден", тогава човек трябва да се моли за цялото общество, защото тогава е ясно, че неговото намерение е, Твореца да му даде келим на чисто отдаване, както е казано по-горе: "защото милосърдието на Твореца винаги пребивава над целия народ заедно". Както е известно, "свише не дават половината", което означава, че когато свише дават благо надолу, то е предназначено за цялото общество.
6. Рабаш. Статия 15 (1986) "Молитвата на многото"
Съветът е да моли за цялото общество като цяло, т.е. за всичко, което той чувства, че не му достига и да поиска напълване, тоест той не трябва да казва, че е изключение от обществото. Тоест че му се полагат повече неща, отколкото има цялото общество. Но "сред народа мой живея аз". Тоест аз моля за цялото общество, защото искам да стигна до състояние, в което няма да се грижа за нищо за себе си, а [ще се грижа] само за да има наслаждение у Твореца.
7. Баал Сулам. "Не е време за събиране на стадото"
И това е смисълът на молитвата в обществото, защото един човек не може да напусне обществото, и да моли за себе си, дори за да достави наслаждение на своя Създател, а може само за цялото общество. [...] Защото излизащият от обществото, за да моли за своята частна душа, не създава, а напротив, води до унищожаване на душата си, както се казва: "Всеки горделивец..."
Защото е невъзможно да си представим някой, който е излязъл от обществото и не притежава гордост, и горко на онзи, който причинява унищожение на своята душа.
8. Рабаш. Статия 7 (1986) "Важността на молитвата на многото"
Молитвата на обществото се връща към Твореца и Твореца се украсява с тази молитва. Защото тя се издига по няколко начина. Защото един моли за милост “хасадим”, втори - за мъжество “гвурот”, трети - за милосърдие “рахамим”. И тя включва в себе си няколко страни, а именно: дясна, лява и средна... и понеже тя включва в себе си няколко вида и страни, тя се превръща във венец, и е положена на главата на праведника, който съживява световете, т.е. есод, който предава всички избавления на нуква, а от нея на цялото общество.
9. "Зоар за всички". "Предисловие към книгата Зоар". Статия "Тора и молитва"
Молитвата, която издигаме, е поправяне на светата Шхина, за да привлече към нея благо, което напълва всеки неин недостиг. Ето защо всички молби са в множествено число, като: "и ни дари с Твоето знание", "и ни върни, Отче наш, към Твоята Тора".
Понеже молитвата се издига за общността Исраел и всичко, което е в светата Шхина, е в целия Исраел и всичко, което не ѝ достига, не достига на целия Исраел. По този начин, когато се молим за целия Исраел, ние се молим за светата Шхина, защото това е едно и също. И затова преди молитвата трябва да видим недостигащото на Шхина, за да знаем, какво трябва да се поправи в нея, и с какво да я напълним.
10. Рабаш. Статия 7 (1986) "Важността на молитвата на многото"
Когато човек отиде да се пречисти, тоест иска Твореца да го приближи до Себе си и да му даде отдаващо кли, благодарение на което той ще се удостои със сливане, се оказва, че всичко, което той [иска], е висшето благо да се разкрие заради отдаване, т. е. той иска да му се дадат свише сили, за да има способността винаги да остава в светостта, която е състояние на сливане. Тогава молитвата му става корона, царска корона, защото тогава се признава значението и важността на Царя. И в това е смисълът на казаното в книгата Зоар, че молитвата "става венец и е положена на главата на праведника, който оживява световете", т. е. есод, предаващ цялото избавление на нуква, а от нея на цялото общество. Защото благодарение на молитвата, висшето благо се предава на нисшите и тогава се разкриват благото и наслаждението. Това се нарича венец, кралска корона, важност на Царя.