Урок 3: какво ни пречи да се обединим истински
Статия към урока: Рабаш, статия 9 (1984) Човек да продаде покрива на своя дом >>
Избрани откъси от първоизточниците като подготовка към Урок 3
1. Баал Сулам. Шамати. 172. "Препятствия и пречки"
Всички препятствия и пречки, които се виждат и разкриват пред очите ни, не са нищо повече от знаци за приближаване към Твореца, говорещи за това, че Твореца желае да ни приближи към Себе си. И всички тези препятствия ни водят само към сближаване, иначе не би съществувал никакъв начин да се приближим към Него. Защото от страна на природата нищо не може да ни отдели от огромната висота на Твореца, освен този материал, който е заложен в нас при създаването. И само като започне да се приближава към Твореца, човек може да оцени тази пропаст, която ги разделя. А всяко преодоляно препятствие съкращава този път.
Тъй като ако човек привикне да върви отделно, даже когато отново и отново чувства, как той е далече от Твореца, това никак не може да попречи на неговото движение, защото отрано му е известно, че той върви отдалеч. И действително, разстоянието между него и Твореца е огромно. И макар всеки път да чувства, че отдалечаването е още повече, отколкото той е мислил - това не го спира.
2. Антология на раби Нахман. Последно издание, статия 48
Когато човек навлезе в духовната работа, обикновено му се дава усещането за отдалечаване и му се струва, че отгоре го отблъскват и не му позволяват да пристъпи към работата на Твореца. Но всъщност, цялото отдалечаване е единствено приближаване.
И е необходимо много голямо укрепване, за да не падне духом, когато вижда, че минават много дни и години, през които той полага огромни усилия в духовната работа, а все още е много далече от нея и дори не е започнал да влиза във вратите на светостта… И му се струва, че Твореца изобщо не го забелязва и съвсем не желае неговата работа. Защото той вижда, че всеки път вика, моли и умолява Твореца да му помогне в работата, но въпреки всичко той все още е много далече от нея. Затова му се струва, че Твореца изобщо не го поглежда и не му обръща внимание, сякаш Твореца не го иска.
Излиза, че е необходима голяма устойчивост, за да може човек да се укрепи по този път и да не придава значение на всички тези състояния, защото в действителност всяко отдалечаване е само форма на приближаване. И всички праведници са преминали през тези състояния.
3. Баал Сулам. Шамати. 15. "Какво означава «други богове» в работата"
А противодействието на тялото в човека се изразява с появата на странични мисли и той започва да си задава известния въпрос: „Кой и какво?“ (Кой е този ваш Творец? Какво ви дава тази работа?). И по повод на тези въпроси човек казва, че всички тези въпроси, разбира се, му ги изпраща ситра ахра (нечистите сили), за да му попречи в работата.
Ако човек казва, че те идват от нечистите сили, то нарушава написаното: „Не си създавай други богове пред Моя лик“.
А смисълът е в това, че човек трябва да вярва, че въпросите идват от святата Шхина, защото „няма никой освен Него“. И святата Шхина разкрива на човека неговото истинско положение, показва му дали върви по пътя на Твореца с помощта на тези въпроси, наречени странични мисли. И така, с помощта на тези странични мисли, тя вижда как той отговаря на въпросите, считани за странични мисли. И човек трябва да знае всичко това и да разбира своето истинско състояние в работата, за да знае какво да прави.
4. Рабаш. Статия 29 (1986) „Лишма и ло-лишма“
Когато човек вижда, че е далече от духовното, той се замисля: „Какво в действителност се изисква от мен? Каква работа ми е възложена? Каква е целта до която трябва да достигна?“ Той вижда, че изобщо няма сили за работа, усеща себе си в състояние „между небето и земята.“
И тогава може да се укрепи единствено чрез това, че само Твореца може да му помогне, иначе от своя страна е напълно изгубен. За това е казано: „Надяващите се на Твореца ще обновят силите си.“ „Надяващите се на Твореца“ са хора, които са достигнали до разкриването, че няма никой друг на света, способен всеки път да им помага да получват нови сили за работа.
Следователно това състояние на падение е всъщност подем. С други думи, когато преминават през него, то им дава възможност да се издигнат на по-високо стъпало, защото няма светлина без кли.
5. Баал Сулам. Шамати. 1. "Няма никой освен Него"
Човек трябва да си представи, че в който и малък орган да е болката на човека, тя винаги основно се усеща от разума и сърцето, защото сърцето и разумът са същността на човека. И разбира се, усещането в отделния орган не може да се сравнява със силата на усещането в организма на човека като цяло, където най-вече се усеща болката.
Такава е и болката, която човек усеща, защото е отдалечен от Твореца, тъй като човекът е само отделен орган от святата Шхина, а святата Шхина е общност от душите на Исраел. И затова усещането на частната болка е несравнимо с усещането на общата болка, т.е. Шхина страда от това, че органите ú са отделени от нея и не може да ги прехранва.
(Трябва да напомним, какво са казали мъдреците за това: „Докато човек съжалява, какво говори Шхина? - „Позор за главата ми, позор за десницата ми.“„) И доколкото не отнася за своя сметка съжалението за отдалечеността, с това той се спасява от попадане във властта на желанието да получава за себе си, в свойства отделящи го от святостта.
6. Баал Сулам. Писмо 4
Нямаш недостиг от нищо, а [остава само] да излезеш в „полето, което Твореца е благословил“, да събереш всички онези отделени части, които са се откъснали от твоята душа, и да ги съединиш в едно тяло. И в това съвършено тяло Твореца ще помести своята Шхина завинаги, без прекъсване. И изворът на великолепната мъдрост - твуна и висшите реки на светлината ще бъдат като неизчерпаем източник.
7. Зоар за всички. Глава „Тецаве“. Статия „В пустинята, където видя“, т. 86
Няма друга светлина, освен тази, която се разкрива от тъмнината. Защото когато тази страна бъде покорена, Твореца се възвисява и Неговата слава нараства. И служенето на Твореца може да бъде само от тъмнината, а доброто – само от злото. И когато човек поеме по лош път и го напусне, тогава Твореца се възвисява в Своята слава. Затова съвършенството на всичко е доброто и злото заедно, за да се обърне после към добро. Няма благо, което да не произхожда от злото и именно в това благо се извисява славата на Твореца. Това е съвършеното служене.
8. Баал Сулам. "Предисловие към Учение за десетте сфирот (ТЭС), т. 133
И само героите сред тях, чиято степен на търпение устояла, победили онези пазачи и, отваряйки входа, се удостоили веднага да видят лика на царя, който назначил всеки на подходящата за него длъжност. И разбира се, от този момент нататък те нямали повече никаква работа с пазачите, които ги разсейвали и отклонявали, правейки тежък техния живот няколко дни или години, когато идвали до входа и отново си тръгвали. Защото се удостоили да работят и служат пред великолепието на светлината на лика на царя, вътре в неговия дворец.
9. Рабаш. Статия 9 (1984) "Човек да продаде покрива на своя дом”
Затова трябва да вярваме, че всичко, което Твореца ни дава, е само за доброто ни, макар че трябва да се молим във всички беди, които го застигат. И Твореца да отстрани от него тези беди. Но трябва да осъзнаваме, че молитвата ни е отделно, а отговорът на молитвата е отделно, т. е. ние сме направили това, което е трябвало да направим. Тогава Твореца прави това, което е добро за нас, както е казано в притчата: „Твореца ще направи това, което е за наше благо според неговото мнение.”
10. Рабаш. 337. „Щастлив е човекът“
„Щастлив е човекът, когото Ти измъчваш, Творецо.“ И възниква въпроса: нали целта на творението е “да наслади Своите създания“ – в такъв случай, това не противоречи ли на целта? Обяснението е следното: както е известно, всеки клон желае да се уподоби на своя корен, както е казано в „Предисловието към книгата Зоар“ – всички хора обичат покоя. Но това е подобно на човек, който държи тояга в ръката си и бие всички, за да ги накара да работят. Затова всеки човек е принуден да се откаже от покоя, за да се избави от страданията, причинени от ударите на тоягата.
А „тоягата“ са страданията, когато човек усеща, че нещо му липсва. Така, ако у човека има недостиг, например няма какво да яде, той е длъжен да положи усилия, за да успокои мъките на глада и т.н. И колкото по-голям е недостигът от нещо, толкова по-големи усилия трябва да положи, докато непременно не постигне това, към което се стреми.
Ето защо, когато Твореца му изпраща страдания, изразяващи се в усещането, че в него няма никаква духовност, тези страдания принуждават човека да полага големи усилия, докато неизбежно не постигне духовното, за което чувства, че му липсва.