Урок 1: Десетката като условие за сливане

Статия към урока: РАБАШ, статия 28, 1986 г., Няма общност по-малка от десет >>

Избрани откъси като подготовка към Урок 1

1. Рабаш. Статия 1, част 2 (1984) „Цел на групата – 2”

Необходимо е общество, в което всички ще формират голяма сила, така че да можем да работим заедно за отмяната на желанието за получаване, наричано „зло”, защото именно то пречи на постигането на целта, заради която е създаден човекът. 

Затова обществото трябва да се състои от индивиди, които са единодушни, че трябва да я постигнат. Тогава всички те създават една голяма сила, способна да се бори със себе си, защото всички са включени във всеки. Така всеки се опира на огромното желание за постигане на целта. 

За да се включат един в друг, всеки трябва да се отмени пред другите. Това се постига, като всеки вижда само достойнствата на приятеля си, а не неговите недостатъци. А този, който си мисли, че е поне малко по-високо от приятелите си, той вече, не може да се обедини с тях. 

2. „Маор ва-Шемеш“. Глава Екев

Известно е, че между десет човека пребивава Шхина, защото това е цяла степен, а цялата степен има глава (рош), ръце, крака и пети. Това е известно. Така че ако всеки се счита за „нищо“ в групата, той ще се смята за пета по отношение на нея, а те са главата и тялото, и висшите органи. И когато всеки приема себе си за такъв, те действат по начин, че Той да им отвори вратите на висшето изобилие и цялото благо в света. И най-важното се привлича от човека, който може да достигне до състояние на „нищо“ повече от всички – благодарение на него се привлича цялото благо.

3. Рабаш. Статия 30 (1988) „Какво да изискваме от събранието на другарите“

Другарите трябва основно да говорят помежду си за величието на Твореца. Защото според степента на величието на Твореца, която човек си представя, в същата степен той по естествен начин се отменя пред Твореца. [...]

И тогава като резултат, когато другарите говорят за величието на Твореца, в тях се пробужда желание да се отменят пред Твореца, защото започват да изпитват стремеж и силно желание да се съединят с Твореца. И трябва да се помни, че в зависимост от това, доколко другарите могат да оценят важността и величието на Твореца, те винаги трябва да вървят с вяра над знанието.

Тоест Творецa е по-висш, отколкото човек може да си представи в своя разум и е необходимо да се каже, че ние трябва да вярваме с вяра над знанието, че Той управлява света с помощта на добро управление. Ако човек вярва, че Творецa желае само добро на хората, той започва да обича Твореца, докато не достигне състоянието „обичай Твореца свой с цялото си сърце и душа“. Това човек трябва да получи от своите другари.

4. Рабаш. 251. „Относно миняна”

Нашите мъдреци са казали: „Вие се наричате човек, а не народите на света”, защото цялото им намерение е само да получават за себе си.

В това е смисълът на думите: „Когато Твореца идва в дома на събранието и не намира там десет“, т.е. да има някой, който да се моли за свойството „десет“, т.е. за Шхина, да се издигне тя от своето изгнание, защото когато се занимаваме с желанието за отдаване, ние издигаме Шхина от праха. Когато обаче всеки се тревожи за личните си нужди, "Твореца се гневи."

И той [т.е. раби Йоханан] привежда доказателство от стиха, в който е казано: „Защо дойдох Аз, а няма нито един човек?” – който да се грижи за потребностите, свързани със свойството „човек”, а [всеки] се интересува само от задоволяването на животинските потребностите. Вместо това човек трябва постоянно да си дава сметка за кого отделя времето си и заради кого се труди, защото не трябва да се грижи за нищо друго, освен за общата потребност.

5. Рабаш. Статия 28 (1986) „Няма събрание по-малко от десет“

Мъдреците са казали: „Във всеки десет пребивава Шхина”. Известно е, че Малхут се нарича „десета“. Ясно е също, че получаващият съсъд се нарича с името Малхут – десетата сфира, получаваща най-висшето изобилие. Тя се нарича „желание за получаване“ и всички творения произлизат само от нея. И затова няма събрание по-малко от десет: тъй като всички материални клони произлизат от висшите корени според принципа: „няма светлина, в която да няма десет сфирот“. Събранието в материалното не се смята за нещо важно, ако в него няма десет човека, като съответствие на духовните степени.

6. Рабаш. Статия 21 (1986) „По повод „над знанието”

С помощта на сливането с другарите човек може да получи нови свойства, които ще му позволят да се слее с Твореца. Но това е възможно само при условие, че той вижда достойнствата на своите другари. Тогава може да се каже, че се учи от техните действия, но ако вижда себе си по-способен от тях, тогава той вече не може да получи нищо от другарите си.

Затова [мъдреците] са казали, че когато злото начало се проявява и показва на човека низостта на другарите му, той трябва да върви над знанието. Но няма съмнение, че би било по-добре и по-успешно, ако той можеше да види в знанието, че другарите му стоят на по-високо стъпало от него. Оттук може да се разбере молитвата, която е съставил за нас раби Елимелех. В нея се казва: „Дай на нашето сърце способност всеки да вижда достойнствата на своите другари, а не техните недостатъци”.

7. „Маор ва-Шемеш”. Глава Ваехи

Най-важното в събранието е, всички да бъдат в единство и да молят заедно само за едно – да намерят Твореца, защото във всеки десет присъства Шхина. Разбира се, ако има повече от десет, тогава има по-голямо разкриване на Шхина. И нека всеки се обедини с другаря си и отиде при него, за да чуе нещо за работата на Твореца и как да намери Твореца, и да се отмени пред другаря си, а другарят пред него, и всички да направят същото. И, така или иначе, когато събранието се провежда с това намерение, независимо от всичко, още повече отколкото телето иска да яде, кравата иска да го нахрани. Във всеки случай Твореца се приближава към тях и пребивава с тях, и великото милосърдие и благодат, явни за всички, се спускат върху събранието на Исраел.

8. Рабаш. Писмо 40

Благодарение на триенето на сърцата, дори и да са сърца на герои, всеки излъчва топлина от стените на своето сърце, а топлината създава искри на любов, докато от тях не се образува дреха на любовта. Тогава и двамата се покриват с едно покривало, тоест една любов ги обгръща и покрива и двамата, защото се знае, че сливането съединява два обекта в един.

А когато започне да усеща любовта на другаря си, в него незабавно се пробужда радост и наслада. [...] Защото това, че другарят го обича, е нещо ново за него, тъй като винаги е знаел, че единствено той сам се е грижил за здравето и благото си. Но в момента, в който открива, че другарят се грижи за него, това пробужда у него неописуема радост и той вече не е способен да се грижи само за себе си.

9. Дегел махане Ефраим (Знаме на лагера Ефраим). Глава Веетанан

Казано е: „Твореца е Един, и Исраел – те са едно“ и затова те са слети с Твореца, защото е приятно на Единия да се слее с единното. И кога ще се случи това? Когато Исраел са единни и слети заедно в пълно единство, тогава ще се считат за едно, и Твореца ще присъства сред тях, и Той е Един. Но когато сърцата им са разделени и са отделени един от друг, невъзможно е да бъдат в сливане с Единия, и там няма присъствие на Твореца. Тогава има място за чужди богове. За това говори изразът „и вие сте слети”, тоест когато сте слети и обединени един с друг, тогава „всички ще бъдете живи”. И когато са в едно единство, тогава на Единия е приятно да се слее с единното, и сред тях пребивава Твореца – Един.

10. Баал Сулам. „Статия за края на книгата Зоар”

Както Твореца не мисли за Себе Си, съществува ли Той или управлява ли Той Своите творения, и подобни съмнения, така и желаещият да се уподоби по форма не може да мисли за тези неща, защото му е ясно, че Твореца не мисли за тях, защото няма по-голяма разлика по формата от това. И ето защо всеки, който мисли за тези неща, разбира се, е отделен от Твореца и никога няма да достигне подобие по форма. Затова нашите мъдреци са казали: „Всичките ти дела нека бъдат за Небесата”, с други думи, сливане с Небесата – не прави нищо, което не води до тази цел за сливане. Т.е. нека всичките ти действия да бъдат, за да отдаваш и помагаш на ближния си. И тогава ще достигнеш до подобие по форма с Небесата: както при Твореца всичките Му действия са, за да отдава и помага на ближния Си, така и при теб всичките ти действия ще бъдат, само за да отдаваш и помагаш на ближния си, което е пълно сливане.