<- Кабала Библиотека
Продължете да четете ->
Кабала Библиотека

Моше

Рашби

Рамхал

Агра

Бней Барух

Избрани откъси от първоизточниците

 

Международен конгрес «Кабала ле-Ам»

Съединяваме се с Няма Никой, освен Него - май 2025

 

Урок 6: Молитва на многото за разкриване на Единия

 

1. Рабаш. Статия 15 (1986) "Молитва на многото"

Книга Зоар дава съвет на онези хора, които имат вътрешно търсене, защотото не могат да се примирят със състоянието, в което се намират. Понеже не виждат никакъв напредък в работата за Твореца и вярват в това, което е казано: "И обичай Твореца, Всемогъщия твой и Му се подчинявай, и се прилепи към Него, защото Той е твоя живот и твоето дълголетие". А те виждат, че  не им достига любов и сливане и не усещат живота в Тора, и не знаят как да намерят някакъв съвет за душите си, позволяващ да достигнат до усещане в техните органи, съответстващо на това, което казва Писанието.

А съветът е да молят за цялото общество като цяло, т.е. всичко, което той чувства, че му липсва и иска напълване, т. е. той не трябва да казва, че е изключение от обществото. Т.е. че му се полагат повече неща, отколкото има цялото общество. Но "сред народа свой живея аз". Т.е. моля за цялото общество, защото искам да стигна до състояние, в което няма да се грижа за нищо за себе си, а [ще се грижа] само за наслаждението на Твореца. В такъв случай каква е разликата за мен, дали Твореца наслаждава от мен или може да получи същото удоволствие от другите.

Т.е. той моли Твореца да ни даде такова разбиране, което се нарича "всичко заради небесата", което означава, че самият той ще бъде сигурен, че не се заблуждава, че иска да отдава на Твореца. Защото, наистина, може би той мисли само за своята егоистична любов, т.е. да чувства благо и наслаждение.

Затова той се моли на Твореца за цялото общество. Т.е. ако в обществото има няколко човека, които могат да постигнат целта, състояща се в сливане с Твореца, и от това Твореца ще има по-голямо удоволствие, отколкото ако сам той се удостои да се приближи до Твореца, той се отказва от себе си и иска Твореца да им помогне, защото от това горе ще има по-голямо наслаждение, отколкото от неговата работа. И затова той се моли за цялото общество, т.е. Твореца да помогне на цялото общество и да му даде това усещане, т. е. да има удовлетворение от това, че може да отдава на Твореца, за да се наслаждава Той.

А тъй като във всичко трябва да има пробуждане отдолу, той дава пробуждане отдолу. А пробуждане свише ще получат другите, т.е. онези, за които Твореца знае, че от това ще има по-голяма полза за Твореца. 

Оказва се, че ако той има сили да моли с такава молитва, тогава, без съмнение, го очаква истински изпит дали е съгласен на такава молитва. Ако обаче знае, че това, което казва, са само празни думи и какво може да направи, когато вижда, че тялото не се съгласява с такава молитва да има наистина чисто отдаване без примес от страна на получаването?

Има само [един] известен съвет, а именно: нека се моли на Твореца и да вярва над знанието, че Твореца може да помогне на него и на цялото общество.

 

2. Рабаш. Статия 15 (1986) "Молитва на многото"

Ще разберем, в какво се състои значението на молитвата на многото, както е казано: "Сред народа свой живея аз", за което книгата Зоар казва: "И затова човек никога не трябва да се отделя от народа, защото милостта на Твореца винаги пребивава над целия народ заедно". И смисълът на това е, че ако човек моли от Твореца да му даде отдаващи келим, както са казали нашите мъдреци: "Както Той е милосърден, така и ти бъди милосърден", тогава човек трябва да се моли за цялото общество, защото тогава е ясно, че неговото намерение е Твореца да му даде келим на чисто отдаване, както е казано по-горе: "Защото милостта на Твореца винаги пребивава над целия народ заедно". Както е известно, че "отгоре не дават половината", което означава, че когато отгоре дават добро надолу, то е предназначено за цялото общество.

 

3. Рабаш. Статия 7 (1986) "Значението на молитвата на многото"

Молитвата на многото, както обясни моят баща и учител е, когато човек се моли за многото. Това се нарича молитва на многото. И затова молитвата на многото се нарича час на благоволение. Защото, когато човек се моли за себе си, той има обвинители [които наблюдават] дали наистина си струва молитвата му да бъде приета или не. Докато, ако той се моли за многото, не се стига до въпроса, че е необходимо да се "разгледа работата му", за да се провери дали си струва да се отговори на молитвата му – защото той не иска нищо за себе си, а [моли] за цялото общество. И затова те са казали, че молитвата на многото се нарича час на благоволение, когато молитвата му се приема.

 

4. Рабаш.  217. "Бягай, любими мой"

И голямо правило е, че самият човек се нарича "творение", тоест единствено той самият. А останалото освен него е Светата Шхина. И тогава, когато се моли за своето поколение, се смята, че се моли за Светата Шхина, която е в изгнание и се нуждае от спасение. Това означава състояние на вечност. И само така може да се прояви светлина на милосърдието.

Още една причина, че е нужно да се моли само за обществото е, че е нужно да разкрие светлината на милосърдието, която е светлината на отдаването. А това е правилото, че не сме способни да получим нещо без подобие, и винаги трябва да сме в състояние на подобие. Затова, когато пробужда върху себе си милосърдие, се смята, че получава заради себе си. И колкото повече се моли, по този начин той не само не подготвя кли на отдаване, а напротив, в него се появяват искри на получаване. 

Оказва се, че той върви по обратния път, тоест той е трябвало да подготви кли на отдаване и "да се слее с Неговите свойства" и да стане "както Той е милосърден, така и ти си милосърден". Затова когато се моли за обществото, се смята, че чрез молитвата той работи със свойството отдаване. И докато се моли, в него се появява кли на отдаване, в което може да се разкрие светлината на отдаването, наречена "милосърдие". И благодарение на това, че получаваме светлина на милосърдието, има възможност след това да се прояви мярката "и милосърден".


5. "Зоар за всички". "Предговор към книга Зоар". Статия "Тора и молитва", п. 183

Молитвата, която ние издигаме, е поправяне на Светата Шхина, за да привлече към нея напълване с добро, което я освобождава от всички недостатъци. Ето защо всички молби са в множествено число, като: "И ни дари с Твоето знание", "и ни върни, Отче наш, към Твоята Тора". Защото молитвата се издига за общността на Исраел, и всичко, което е в Светата Шхина, е в целия Израел и всичко, което й липсва, липсва в целия Израел. По този начин, когато се молим за целия Исраел, ние се молим за Светата Шхина, защото това е едно и също. И затова преди молитвата трябва да видим недостига на Шхина, за да знаем какво трябва да се поправи в нея и с какво да я напълним.

 

6. "Зоар за всички". Глава Ваехи. Статия "Нека се съберат и аз ще ви кажа", пп. 514-516

Всички молитви на света, т.е. молитвата на многото, това е и молитвата. А личната молитвата не влиза при Светия Цар, освен с голяма сила. Защото преди молитвата да влезе, за да се украси на мястото си, Твореца я наблюдава, вглежда се  в нея и гледа греховете и заслугите на този човек – нещо, което Той не прави в случай на молитвата на многото. В крайна сметка колко от тези молитви не идват от праведниците, но въпреки това всички те се приемат от Твореца и Той не обръща внимание на техните грехове.

«Обърнал се Той към молитвата на самотника» – т.е. Той разглежда тази молитва, обръщайки я от всички страни и гледа: с какво желание е напълнена молитвата, кой е човекът, който се обръща с тази молитва и какви са неговите деяния. Затова човек трябва да се обръща с молитвата си, намирайки се в обществото, тъй като "не презря Той молитвите им", въпреки, че те не са всички в правилното намерение и желание на сърцето. И казаното: "Обърна се Той към молитвата на самотника" означава, че той се обръща само към молитвата на самотника, вглеждайки се в нея. Но по отношение на молитвата на многото - "Той не презря молитвите им", въпреки че те не са желани.

Другото значение на “Обърнал се Той към молитвите на “самотника” – т.е. Той приема молитвата му, но "това е самотника, който е включен в многото" – затова молитвата му е като молитвата на многото. "И кой е самотника, който е включен в многото? - Яков, който е включен в две страни", дясна и лява, Т.е. Авраам и Ицхак. "И той повикал синовете си и отправил молитвата си за тях. И каква е тази молитва, която е напълно приета на върха? Това е молитва да не загинат синовете на Ицраел в изгнанието". Обяснение. Всяка молитва, произнесена за Шхина, се приема изцяло, тъй като когато Исраел е в изгнание, Шхина е с тях, следователно тази молитва се счита за молитва за Шхина и се приема изцяло.

 

7. "Зоар за всички". Глава Ваеце. Статия "Памет и спомен", пп. 284-285

В каквото и състояние човек да издигне молитвата си, той трябва да се включи в останалите, да бъде вътре в цялото общество. Както в случая с шунамитянката, на която Елиша казал: "Не Трябва ли да говоря за теб с Царя или с военоначалника?" "Не трябва ли да говоря за теб с Царя?"- тъй като е бил празничен ден, началото на годината (Рош Ашана). На този ден Малхут на небесата властва, за да съди света и Твореца по това време се нарича Цар на справедливостта. Затова Елиша ѝ казал: "Не Трябва ли да говоря с Царя за теб?"- т.е. той нарекъл Твореца  Цар. И тя казала: "Сред народа свой се намирам аз". С други думи, тя казала: "Не искам да се откроявам с нищо отгоре, а да се включа с глава в останалите и да не бъда изключение". И по същия начин човек трябва да се присъедини към обществото и да не се смята за нещо специално, така че обвинителите да не виждат причина да му напомнят за греховете му.

 

8. Рабаш. Статия 5 (1991) "Какво означава, че добрите дела на праведниците са тяхното потомство, в духовната работа"

Ние молим Твореца да ни даде сили, за да можем да извършваме всичките си действия заради Теб, т.е. заради Твореца. Ако не, т.е. ако не ни помогнеш, тогава всички наши действия ще бъдат само в наша полза. И това означава"ако не", т.е. ако не ни помогнеш, тогава всички наши действия ще бъдат само заради себе си, заради собствената ни полза, защото нямаме сила да преодолеем желанието си да получаваме. Затова ни помогни, за да можем да работим за Теб. Затова трябва да ни помогнеш. И това се нарича  "направи заради Теб", т.е. за да направиш това действие, за да ни дадеш силата на желанието да отдаваме. Иначе, т.е. "ако не", ние сме пропаднали. Това означава, че ще останем в желанието да получаваме за собствена изгода.