Избрани откъси от първоизточниците

Международен конгрес «Кабала ле-Ам»

 Съединяваме се с Няма Никой освен Него - май 2025

Урок 5: Паденията - трамплин за подем

1. Рабаш. Статия 29 (1986): „Разлика между лишма и ло-лишма“

Докато човек не завърши своята предварителна работа и не излезе от властта на непоправените желания, дотогава той не може да види доколко вече е навлязъл в духовния свят. Напротив – с всяка стъпка усеща, че се отдалечава от духовността, тъй като с навлизането си в нея той разкрива злото, което е скрито в него.

И докато духовната светлина не се появи, човек не може да види своето зло в истинския му вид, защото само на мястото, където има светлина, може да се види мръсотията в дома.

Оттук следва, че човек не може да знае кое състояние е добро за него. Понякога човек чувства, че се намира в падение – няма желание да изпълнява заповедите и да се занимава с Тора. Вижда, че любовта му към себе си днес е още по-голяма от вчера. Тогава той си казва: „Вчера, когато гледах хората, които се грижат за материалния си живот и търсят удоволствия, се дистанцирах от тях, защото не исках да бъда толкова низък. Не можех да гледам как зрели и разумни хора се унижават така.“
А днес той вижда, че и той е един от тях. И вече не го е срам да усеща тази низост. За него тя е станала навик, дори сякаш никога не е мислел за духовното.

За да разберем по-добре това, нека разгледаме пример:
Човек трябва да стане рано сутрин, буди го будилник или друг човек, и той чувства, че трябва да стане и да работи за Твореца. Той започва да усеща важността на това и понеже важността на духовната работа му дава сили, той веднага става.

Разбира се в този случай той се намира в състояние на подем – защото не материалните грижи и радост му дават сила за работата, а духовността – чувството, че сега ще има връзка с Твореца в някаква форма. Това усещане е достатъчно, за да му даде сили за работа. И тогава той не мисли за нищо друго – само за Твореца. И чувства, че сега се нарича жив, защото без духовното се смята за мъртъв. и разбира се той усеща, че се намира в състояние на подем.

Но в действителност, човек не може да определи състоянието си. Ако той, желаейки да върви по пътя на отдаването, усети своето отдалечаване, трябва да разбере, че отгоре се отнасят към него по особен начин. Т.е. спускат го от предишното му състояние, за да може истински да се замисли за Целта – какво се иска от него и какво той самият иска да получи от Твореца. Докато, ако човек се намира в подем и има желание за Тора и заповедите – няма в него нужда да се тревожи за духовното. Тогава той иска да остане в това състояниен цял живот, защото му е добре.

Излиза, че падението, което е получил, е за негово полза. За него се полагат специални грижи отгоре, спускайки го от предишното му състояние, в което изглежда е имал малко от съвършенството, както личи от съгласието му да остане в това състояние през всичките дни на живота си.Докато сега, виждайки, че е отделен от духовното, той започва да си мисли: "Какво всъщност искат от мен? Какво ми е възложено да правя? Каква е целта, до която трябва да стигна?" И човекът вижда, че няма никаква сила да работи, че се намира между небето и земята. И само тогава човек може да се укрепи в осъзнаването, че само Твореца може да му помогне. Сам по себе си той е изгубен.Казано е: „Онези, които се уповават на Твореца, ще обновят силите си“. Т.е. тези, които виждат, че няма нищо друго на света, което може да им помогне, освен Твореца - такива хора обновяват силите си всеки момент. Оказва се, че самото падение се явява подем, тъй като именно то им позволява да издигнат нивото си, тъй като няма желано наслаждение без предварително желание.

Оказва се, че когато се е чувствал в състояние на подем, той не е изпитвал чувство на недостиг и желание Твореца да му даде нещо. Съсъдите на желанието му са били пълни и следователно нищо повече не е можело да влезе в тях. Докато сега, когато усеща, че се намира в състояние на падение, той започва да вижда своите недостатъци и основните причини, които му пречат да постигне сливане с Твореца. И вече знае какво да поиска от Твореца: Той да му помогне. Тъй като сега вижда истината, вижда истинската си пречка.И така, според казаното дотук човек не може да каже, че Твореца го е отдалечил от духовната работа. Доказателство за това е, че той се намира в състояние на падение. Тоест не е вярно, че Твореца го е отхвърлил и не иска човекът да работи за Него. Напротив, Твореца желае да го приближи, но не може да го направи в момент, когато човек чувства, че се намира в състояние на подем и не желае нищо.

Затова, за да даде на човека желания, Твореца е принуден да извади човека от сегашното му състояние и да го въведе в друго състояние, в което той сам ще почувства своя недостиг. И тогава Твореца ще може да му даде помощ. Както е казано от мъдреците: „На идващия да се пречисти му помагат“. А Зоар пита: "С какво помагат? - и отговаря: „Като му дават свята душа“. Т.е. дават му да почувства, че душата му е част от Твореца. И тогава той влиза в духовния свят и може да преминава от стъпало нао на стъпало, докато не доведе душата си до съвършенство, поправяйки всичко, което ѝ е възложено.

2. Рабаш. Статия 34 (1988) "Какво е ден и нощ в духовната работа"

Човек трябва да познае, или по-точно да почувства какво е тъмнина, иначе няма да може да се наслаждава на светлината, защото всяко нещо, чийто вкус човек иска да изпита, (за да разбере) дали си заслужава да го използва, той е длъжен да го опознае чрез контраста – както е казано: „Като предимството на светлината от тъмнината.“ Точно както човек не може да се наслаждава на покоя, ако не знае какво е умора. 

Затова човек е задължен да премине през процес на подеми и падения, но не трябва да се впечатлява (обезсърчава) от паденията, а да полага усилия, за да не избяга от бойното поле. Затова, въпреки че в хода на духовната работа той трябва да осъзнава, че това са две (различни) неща, но в края на работата той вижда, че светлината и тъмнината са като два крака, които го водят към целта.

3.Рабаш – Статия 22 (1989): „Какво означава, че именно в навечерието на Песах се задават четири въпроса“

Ние нямаме разум, който да ни позволи да оценим важността на подема. С други думи, не разбираме колко струва един-единствен миг, в който имаме сили да вярваме в Твореца и усещане за Неговото величие. В състояние на възход, у нас се появява стремеж да се отменим пред Него, без никакъв разум или мнение – просто като свещ пред факел. И все пак, тъй като не умеем да оценим това състояние, ние не можем да се насладим истински от факта, че Творецът ни е приближил, дори и само с едно малко приближаване, което трябва да ни донесе радост и въздигане на духа. Но понеже не притежаваме усещане за важност, за да оценим това, не можем да се насладим от него в пълна степен. Затова ни се дават падения, за да можем да се научим на важността на възходите, както е казано: „Както предимството на светлината се постига от тъмнината.“ Именно чрез паденията човек започва да разпознава и цени възходите.

4. Рабаш. Писмо 77

Както каза моят баща и учител: „Цялата основа е в това, че човек трябва да моли всички негови мисли и желания да бъдат само за полза на Твореца.“ И тогава веднага му се представя картина на собствената му низост, наречена „Шхина (Божественото Присъствие) в праха“. Затова не трябва да се учудваме на паденията, защото „всяка монета се прибавя към голямата сметка“. Както сме учили: в духовното няма празно пространство, а се е отделил (Той) временно, за да се даде възможност да се върви напред, защото секи момент, който е изяснен, анализиран и присъединен към святостта, вече принадлежи на святостта. Падението на човека се случва само с цел да събере допълнителни искри на святост. Единственият съвет за човека: да не чака да бъде свален на по-ниска степен, а когато усети своята низост – отново да се издигне. И за този подем се казва, че той (човек) е избрал своя дял в святостта, но той сам се спуска надолу и издигайки други искри, ги издига в притежание на святостта, както е казано: „Търсих, преди да изгубя“ (Талмуд, Шабат 152). Тоест – още преди да загубя своето настоящо състояние, вече започвам да търся. Както казал моят баща и учител за цар Давид, който казал: „Аз пробуждам зората“, и нашите мъдреци тълкували: „Аз пробуждам зората, а не зората – мен.“ Затова най-важното внимание и предпазливост трябва да са по време на подема, а не на падението. И по време на подема човек трябва да привлече в себе си нивото на трепет (страхопочитание) пред Твореца, за да стане така, не дай боже, да се отделим навън (от духовността). В крайна сметка: нищо не ни остава, освен да викаме към Царя и да Го молим да се смили над нас веднъж и завинаги.

5. Рабаш. Статия 6 (1989) "Какво означава „над знанието“ в духовната работа"

По време на работаta, когато човек трябва да каже: „Ако не аз за себе си, то кой за мен?“, в такова състояние на работа те мислят, че сами извършват подемите и паденията. Тоест че те са воини, наречени „войнство“, „храбри герои“. Но после, когато вече са спасени (т.е. когато излезнат от объркването и падението и виждат картината по-ясно), тогава разбират, че Твореца е Този, който воюва. С други думи: всички подемите и паденията, които са  преживели, са били  от Твореца. Това означава,че паденията също идват от Твореца. Не е случайно, че човек преминава през толкова много падения и подеми, а Твореца извършва всички тези „изходи“. И тези изходи могат да се нарекатс “изходи” от светостта, а входовете - влизане в светостта. Всичко прави Твореца.

6. Баал аСулам. Шамати. 172. "Препятствия и пречки"

Всички препятствия и пречки, които се виждат и откриват пред нашите очи, не са нищо повече от знаци за приближаване към Твореца, говорещи за това, че Творецът желае да ни приближи към Себе си. И всички тези препятствия ни водят само към сближаване, иначе не би съществувал никакъв начин да се приближиш към Него. Защото от страна на природата нищо не може да ни отдели от величайшата висота на Твореца, освен този материал, който е заложен в нас при създаването. И само като започне да се приближава към Твореца, човек може да оцени тази пропаст, която ги разделя. А всяко преодоляно препятствие съкращава този път.

7. Рабаш. Статия 6 (1990) "Кога човек трябва да се ползва от гордостта в духовната работа"

Човек трябва да обърне внимание на това и да вярва, че Твореца се грижи за него и го води по пътя, който води към Двореца на Царя. Следователно той трябва да бъде щастлив, че Твореца го наблюдава и дори му дава падения. Тоест човек трябва да вярва, доколкото му е възможно да разбере, че Твореца му дава подеми, защото разбира се човек не може да каже, че сам постига подемите, а че Творецът иска да го приближи и затова Му дава тези подеми. 

8. Баал Сулам. Шамати. 19. "Защо Творецът ненавижда тялото (желанието да се насладиш, заради себе си)"

И човек не трябва да губи надежда, въпреки че няма сили да се освободи от властта на своя егоизъм, а затова постоянно се намира ту в подем, ту в падение. Но все пак вярва, че ще дойде ден и ще бъде удостоен с това, че светлината на Твореца ще му отвори очите и ще му даде сили да преодолее, за да може да работи само заради Твореца. За това е написано: «Едно искам от Твореца, само едно търся» (Псалм 27). «Едно» – т.е. святата Шхина, «за да обитавам в дома на Твореца през всички дни от моя живот». Защото домът на Твореца се нарича святата Шхина.