Избрани откъси от първоизточниците

Международен конгрес «Кабала ле-Ам»

Съединяваме се с Няма никой освен Него - май 2025

Урок 4: Няма никой освен Него в десeтката

1. Рабаш. Статия 19 (1990) „Какво означава, че Тора се нарича „средна линия“ в духовната работа – 2“

Човек трябва да вярва, че „няма никой освен Него“, че Твореца прави всичко. Тоест, както каза моят баща и учител, човек трябва да каже преди всяко действие, че на човек му е даден избор, защото „ако не аз за себе си, то кой за мен“. Тоест всичко зависи от избора на човека. Но след действието човекът трябва да каже, че всичко това е Висшето управление и че самият човек не прави нищо.

И това трябва да се обясни, както пише великият Ари: „Има понятие „коси“ (сеарот), покриващи светлината, за да не се наслаждават на светлината, докато още неса достойни за нея, защото могат да причинят вреда.” Въпросът е, че трябва да вярваме, че Твореца ни дава желание и стремеж да вършим добри дела. И докато човек не е достоен за това не може да почувства, че Твореца го задължава да върши добри дела. Затова Твореца се крие в обличане и това облекло се нарича „ло лишма“. Тоест Твореца скривайки се, понякога се облича в другарите.

Случва се например човек да не иска да става сутрин да учи. Тогава Твореца се скрива обличайки се в другарите: човекът става от леглото, въпреки факта, че е уморен, защото в главата му се появява мисъл, която казва, че не е красиво пред неговите другари, когато всички идват да учат, а той не.

Та нали тогава всички ще гледат него, неговата низост. Затова човек става и отива в сградата за събрания и учи. Оказва се, че заради заповедта на Твореца той няма сили да стане от леглото. Затова Твореца не го задължава да ходи в събранието, защото по тази причина той би останал в леглото. Но другарите му го задължават.

И от този пример се случва всичко останало, когато човек действа в ло лишма. Има обаче много нива на ло лишма. Но нека поговорим за този пример. Тук трябва да разгледаме факта, че човек отива да учи и да изпълнява заповедите не защото Твореца го задължава. В края на краищата, в името на заповедите на Твореца, не е възможно да се преодолее тялото и да се принуди да върши добри дела. А заради хората той има силата да върши добри дела. Оказва се, че има важност в това „ло лишма“.

Въпреки това, човек трябва да вярва, както е посочено по-горе, че „няма никой освен Него“. Тоест Твореца го задължава да върши добри дела. Но тъй като човек все още не е достоен да знае, че Твореца е този, който го задължава, Твореца се облича в хора (букв.: плът и кръв) и чрез тях извършва тези действия, тоест Твореца действа от „обратната страна“ - „ахораим“.

Това означава, че човек вижда лицата на хората, но трябва да вярва, че Твореца стои зад лицата им и извършва тези действия. Тоест Твореца стои зад човека, принуждавайки го да прави онези действия, които Твореца иска. Оказва се, че Твореца прави всичко, но човек отдава значение на това, което вижда, а не на това, в което трябва да вярва.

Ето защо човек казва, че прави всичко ло лишма. Както в нашия пример, другарите му го задължават. Но това може да не са непременно другарите, а всеки, който е облечен във външно индивидуално облекло, което съответства на този човек.

Следователно след действие, да речем, след като човек е дошъл да учи и това се случва, защото неговите другари са го задължили да дойде, той казва: "Това се случи, защото Твореца беше причината да отида да уча. Просто Твореца се облече пред мен в одеянието на другарите. Така че сега благодаря на Твореца, че Той беше причината."

И от казаното следва, че това, което човек е направил, е ло лишма, тоест не Твореца е бил причината, да изпълни тази заповед, но той го е направил, защото например неговите другари са го накарали и е принуден да им се подчинява. Тогава той трябва да вярва, че го е направил, защото Твореца му е наредил да изпълни тази заповед. Той е бил длъжен да направи това, което му е заповядал. Но Твореца се е скрил в обличане ло лишма, тоест в другарите и т.н., така че чрез това обличане човек си мисли, че трябва да се вслушва в на гласа на ло лишма.

Но истината е, че човек трябва да вярва, че Твореца прави всичко. И така, след като е изпълнил заповедта, трябва да му се каже, че Твореца е действал зад обличане ло лишма. И тогава се оказва, че човек трябва да благодари на Твореца, че му е дал желанието да изпълни Неговите заповеди с помощта на това обличане.

И така, от казаното ще разберем голямата важност на ло лишма. Не е това което си мисли човек, че прави всичко ло лишма, а прави всичко, защото Твореца му го е завещал. Само докато не се удостои да почувства, че Твореца е този, който го е завещал. Затова човек смята, че ло лишма е заповед. И затова в неговите очи действието не е толкова важно.

Но ако човек повярва, че „няма никой освен Него“, както пише в предишните статии, ще се окаже, че всъщност той изпълнява заповед на Твореца. И той трябва да цени действието, което е извършил ло лишма. Защото това, че човек си въобразява, че извършва действието само ло лишма, е заради това, че все още не е бил удостоен да почувства, че изпълнява заповедите на Царя и че служи на Царя.

Следователно, ако човек вярва, че ло лишма – това е самият Творец, който го задължава да се занимава с Тора и заповедите, се оказва, че той може да благодари на Твореца за това, че се облича в одеяние ло лишма. Следователно човек може да оцени важността на Тора и заповедите дори в ло лишма. И това е както са казали мъдреците: „Дълговете се събират със знанието на човека или без негово знание“, тоест лишма, а „без негово знание“ означава ло лишма.

И за това е казано, че косата, тоест ло лишма, скрива светлината, за да не се храни от светлината, докато не я заслужи. Тоест косата – това е облекло, а под това облекло има светлина и тя свети. Но засега светлината е скрита.

2.  "Маор ва Шемеш"  Глава Ваехи

 Основното в събранието е, всички да са в единство и да искат заедно само едно – да разкрият Твореца, защото във всяка десетка присъства Шхина. И разбира се, ако са повече от десет, тогава има по-голямо разкриване на Шхина. И нека всеки да се обедини с другаря си и да дойде при него, за да чуе от него нещо за делото на Твореца, и как да намери Твореца, и да се отмени пред другаря, и другарят му пред него, и всички да направят това. И така или иначе, когато събранието се провежда с това намерение, каквото и да се случва, “дори повече, отколкото телето иска да суче, кравата иска да го накърми.” Във всеки случай, Твореца се приближава към тях и се намира с тях, и велико милосърдие и блага милост, очевидни за всички, се спускат върху събранието на Исраел.

3. Рабаш. Статия 13 (1986) "Да отидем при фараона - 2"

Трябва да знаем, че любовта към нашите другари ни е дадена, за да се научим от нея как да не накърняваме достойнството на царя. Това означава, че ако той няма желание единствено да наслаждава царя, той със сигурност ще накърни достойнството на царя, което се нарича, че предава святостта навън. И затова човек не трябва да пренебрегва значението на работата в любов към своите другари, защото от това човек ще се научи как да излезе от егоистичната любов и да поеме по пътя, който води към любовта към ближния. И когато завърши работата за любов към своите другари, може да бъде възнаграден с любов към Твореца.

4. Баал Сулам. Шамати. 67. "Отърви се от злото"

Който мисли, че мами приятеля си, всъщност мами Твореца, защото извън тяло на човека e само Твореца. Защото от същността на творението [следва], че човек се нарича творение само по отношение на себе си. Защото Твореца иска човек да се почувства като отделна от Него реалност. Въпреки че, освен това, всичко се счита за „Цялата земя е пълна с Неговата слава“.

Следователно, когато мами другаря си, той мами Твореца. И когато наскърбява другаря си, той наскърбява Твореца.

5. Рабаш. Статия 15 (1989) „Праведниците се различават благодарение на грешниците“

Ако тяхното намерение е да наслаждават Твореца, това ги водикъм това, че ако искат да добавят към работата си, тогава те трябва да добавят към величието на Твореца, защото спрямо степента на величието на Твореца те могат да се анулират пред Него и да извършват всички действия в Името на Небесата. За това е казано в книгата Зоар: „Познат е мъжът й при градските порти“, всеки „според разбирането на сърцето си“.

Оттук следва, че тези хора, които искат да работят в името на Небесата, за да имат гориво за работата си, трябва всеки ден да се стараят да постигат вяра във величието на Твореца, защото величието на Твореца ги задължава да работят за Него и в това се крие цялото наслаждение от работата.

6. Рабаш. Статия 13 (1989) "Какво е "хляба на недоброжелателя" в духовната работа"

Ние искаме да се удостоим с това, да чувстваме, че изпълнявайки Тора и заповедите, служим на велик и важен Цар и че в същото време имаме любов към Твореца от това, че чувстваме Неговото величие. Но цялото ни наслаждение ще произлиза от това, че служим на Твореца - това ще бъде нашата награда, а не че Той ще ни даде някаква компенсация за нашата работа, та да почувстваме, че самата работа е наградата и не може да има по-голяма награда в света от това, когато човек се удостои да служи на Твореца.

7. „При а-Арец“. Писмо 30

Правилото, което предпазва от ограничен ум и прекъсване на сливането - това е взаимовръзка, любов и истинска почтеност в привързаността към другарите. И нека се приучи винаги да помества в сърцето си любов към своите другари, докато душата му не го напусне и да увеличава това, докато душата му не се прилепи, и човек не с еприлепи към братята си. И когато всички станат като един човек, единият Творец ще обитава в тях и те ще бъдат под Неговото влияние във всички избавления и утешения.

8. Баал Сулам. Писмо 4

И няма в теб недостиг на нищо, а [остава само] да излезеш на „полето, което Твореца е благословил”, да събереш всички онези отпаднали части, които са паднали от душата ти, и да ги съединиш в едно тяло. И в това съвършено тяло Твореца ще помести своята Шхина навечно без никакво прекъсване. И изворът на великата мъдрост „твуна“ и най-висшите потоци  светлина ще бъдат като неизчерпаем източник.