Избрани откъси от първоизточниците

Международен конгрес «Кабала ле-Ам»

 Съединяваме се с Няма Никой, освен Него - май 2025

Урок 3: Ако не аз за себе си, то кой за мен?

1. Баал Сулам. Писмо 16

Вече казах опирайки се на думите на Баал Шем Тов, че преди изпълнението на заповедта в никакъв случай не бива да се мисли за лично управление, а напротив, човек е длъжен да си каже: „Ако не аз за себе си, то кой за мен“. След действието обаче човек е длъжен да утвърди вътрешно и да повярва, че не съм изпълнил тази заповед със собствени сили, а само със силата на Твореца, който предварително е планирал всичко за мен и съм бил принуден да направя така.

Същият е редът на нещата и в този Свят, защото духовното и материалното са подобни, така че преди човек да отиде на пазара, за да заработи дневната си заплата, той трябва да отклони мислите си от личното управление и в този момент да си каже: „Ако не аз на себе си, то кой на мен?“ И да приложи всички прийоми, които хората прилагат, за да спечели парите си, като тях. Но вечерта, когато се прибере вкъщи и заработеното е при него, не дай си боже да си помисли, че с многобройните си похвати го е заработил, и дори да беше лежал цял ден в кревата, заработеното също щеше да е в ръцете му. Защото това е замислил предварително Твореца за него и така трябва да бъде.

И въпреки че за външния разум тези неща са противоположни и не се приемат от сърцето, все пак човек е длъжен да вярва по този начин, защото така е установил за него Творецът в своята Тора, според мъдреците и според книгите.

И това се нарича единство „Авая - Елоким“, където Авая означава личен упр вление - че Твореца създава всичко и не се нуждае от обитателите на глинени [друго значение: материални] къщи, за да Му помагат. И думата „Елоким“ „Всесилен“ има същата числова стойност като думата „природа“, а човек, който действа според природата, която [Творецът] е заложил в системите на материалните небе и земя, и спазва техните закони като останалите хора, и същевременно вярва в името Авая, т.е. личното управление, се оказва, че ги обединява заедно, „и те ще бъдат единни в ръката Му“, и с това доставя голямо удоволствие на Твореца, и внася светлина във всички светове.

А това са 3 категории: заповед, прегрешение, избор. Където заповедта е мястото на светостта. Прегрешението е мястото на Ситра Ахра [нечистите сили]. А изборът не е нито заповед, нито прегрешение. Той е мястото [т.е. бойното поле], за което воюват святостта и Ситра Ахра. Когато човек извършва действия в свобода на избора и не ги обединява с властта на чистите сили, цялото място попада под властта на Ситра Ахра. А когато човекът се укрепи да действа в това, в което има избор, единство, в степента на своите сили, той връща властта в границите на чистите сили.

2. Баал Сулам. Шамати. 217. Ако аз не си помогна, то кой ще ми помогне?

„Ако аз не си помогна, кой ще ми помогне? Но ако го правя за себе си - то кой съм аз?“ И това са взаимно отричащи се противоречия в работата на човек.

Човек трябва да извършва цялата си работа така, като че ли никой не може да му помогне, освен той самият, и няма кой да го спаси. Както е казано: „Да бъде словото в устата твоя и в сърцето твое, за да го изпълняваш“ (Дварим). Тоест нужно е да прилага усилия, както при управлението с възнаграждение и наказание. Но в себе си трябва да знае: „Но ако го правя за себе си - то кой съм аз?“, т.е. той е напълно зависим от личното управление на Твореца, и никой няма сили да промени нещо.

Но ако всичко се случва само от управлението свише, в какво е смисълът на работата: „ако аз не си помогна, кой ще ми помогне?“ Въпросът е в това, че работейки така, сякаш никой не може да му помогне, освен той самият, човек постига личното управление и разбира, че всичко се случва за поправяне. И това разделение между дълг и Тора, наречено „синове на Твореца“, е скрито и се разкрива само след усилията „ако аз не си помогна, кой ще ми помогне?“.

3. Рабаш. Статия 19 (1990) "Какво означава, че Тора се нарича “средна линия” в духовната работа- 2”

Човек трябва да вярва, че „няма никой освен Него“, че Твореца прави всичко. Тоест както казваше моят баща и учител, преди всяко действие човек трябва да каже, че на човек му е даден избор, защото „ако не аз на себе си, то кой на мен“. Тоест всичко зависи от избора на човека. След действието обаче човек трябва да каже, че всичко това е висшето управление и че самият човек не прави нищо.

4. Рабаш. Статия 6 (1991) "Какво означава “пастири на стадото на Авраам и пастири на стдото на Лот” в духовната работа”

„Не ти трябва да завършиш работата“, т.е. тя не е в ръцете на човека, а е както е казано: „Твореца ще завърши за мен“. Това означава, че човек не е в състояние сам да постигне желанието да отдава. И тук се два компонента:

1. Човекът трябва да каже: „Ако не аз за себе си, то кой за мен?“. Следователно човек не бива да се учудва, че все още не е удостоен да постигне желанието да отдава, въпреки че е положил, според него, много труд, във всеки случай трябва да вярва, че Твореца го чака, докато човекът не разкрие какво трябва да направи.

2. И тогава „Твореца ще завърши за него“, т.е. тогава той ще получи в един миг това, което желае, както е казано: „Спасението на Твореца [идва] като мигване на окото“.

5. Рабаш. Статия 18 (1986) "Кой е причина за молитвата"

Човек не може да каже: "Чакам Твореца да ми даде пробуждане отгоре. Тогава ще имам възможност да върша святата работа." Защото Баал Сулам е казал, че по отношение на бъдещето човек е длъжен да вярва във възнаграждението и наказанието. Това означава, че той трябва да си каже: "Ако не аз за себе си, то кой за мен? И когато е за себе си, то кой съм аз? И ако не сега, то кога?" 

В такъв случай човек не трябва да чака нито миг повече. И човек трябва да каже: „Ако не сега, то кога?“ И човек не трябва да чака по-подходящо време и „тогава ще се започна да изпълненявам святото дело“. А както са казали нашите мъдреци: „И не казвайте: “Когато имам време, ще се уча" - защото е възможно то да не се появи“.

6. Рабаш.  659. "Какво е Тора и рабоата”

По отношение на Твореца трябва да се говори за Тора, тъй като работата се отнася конкретно за творенията.

Работата се извършва само в творенията. Следователно, когато се говори за работа, това означава, че ние учим какво трябва да прави човек. И човекът трябва да каже в това състояние: "Ако не аз за себе си, то кой за мен?"

И тогава е необходимо да се привлече свойството „Тора“ към тази работа, а тя се нарича това, което прави Твореца. С други думи, човек трябва да привлече свойството на личното управление и не може да каже: „Моята сила и мощта на моята ръка ми донесоха това богатство.“ Ето защо „Тора“ се нарича имената на Твореца, с други думи, всичко прави Твореца.

7. Рабаш.  845. "Няма свят, като Твореца”

Цялата святост, която човек чувства, че притежава, идва в него от Твореца. А това означава, че няма никаква святост, т.е. никаква святост в света, която човек може да постигне сам, а всичко идва от Твореца. Както е казано: „Няма свят, като Твореца и няма крепост, ... подобна на Всевишния наш“.

Както знаем, келим се наричат с името на „Всесилния“ „Елоким“, а светлините - с името Авая. Както е казано: „Няма крепост“, е когато човек вижда, че има у него отдаващи келим, т.е. в него е възникнало нещо ново, наречено „крепост“. Т.е. там, където е имал получаващи келим, в него се формирали отдаващи келим. И не дай си боже човек да си помисли, че е помогнал на Твореца по някакъв начин и по този начин е достигнал до отдаващи келим. Защото всичко идва свише.

И известно е изказването на моя господар, баща и учител, че преди работа човек трябва да си каже: „Ако не аз за себе си, то кой за мен?“, а след работа трябва да вярва в личното управление, т.е. че всичко прави Твореца. Както е казано там [в Зоар], че „Твореца създава форма във формата“. И трябва да се обясни, че във формата на келим, които работят, за да получават, Той създава форма на отдаване.

8. Баал Сулам. Шамати. 5. "Лишма е пробуждане свише, а защо е нужно пробуждане отдолу?"

Затова човек е длъжен да изпълнява всевъзможни действия, за да се удостои със свойството ”заради небето”. Само тогава ще стане способен да отправи молитва за помощ от дълбините на своето сърце. И тогава Твореца ще чуе неговата молитва.

Но когато човекът се старае да постигне свойството отдаване, трябва да се стреми да работи само за отдаване и да не получава нищо за себе си. Само в този случай той открива, че в него няма нито едно желание, което е съгласно да работи за отдаване. Оттук стига до окончателния извод, че за него няма друг изход, освен да помоли Твореца да му помогне неговите желания да се подчинят във всичко на Твореца, без каквито и да е условия.