Бней Барух Кабала Академия

Казваме: „И всички вярват, че Той е ... добър и твори добро и за лошите, и за добрите.“ И това трябва да се разбира във връзка с работата, т.е. [говорейки за] онези, които искат да се приближат до Твореца, и това се нарича за тях „добро“, т.е. те копнеят единствено да бъдат удостоени с честта да се слеят с Твореца - в такъв случай как може да се обясни тук: „лошо и добро“? Т.е. защо те се смятат в свойството „лоши“, ако става дума за човек, който желае да достигне до доброто, което за него означава „сливане с Твореца“? И в такъв случай как ще наречем степента „добро“?

И за да разберем това, първо трябва да поговорим за целта на творението, която, както знаем, е да твори добро за Своите създания. И оттук произлиза това, което казваме: „И всички вярват [че Той е] ... добър и твори добро“. Което означава, както са казали нашите мъдреци, че „свойството на доброто е да прави добро“. И така ние вярваме, че той носи добро и на лошите, и на добрите. Това означава, че и лошите ще получат добро и удоволствие.

А в простото разбиране трябва да кажем, че „лоши“ са онези хора, които правят зло на другите, т.е. те се грижат само за собственото си благо, а не за отдаване. А „добрите“ са онези хора, които обичат да правят добро на другите и това са хората, които се наричат добри. И затова трябва да се разбира „добър и творящ добро и за лошите, и за добрите“ - т.е. лошите хора, които са потънали в егоистична любов, също ще получават добро и наслада.

И според правилото, което учим, че на келим за получаване заради получаване има съкращение и скриване, а именно на това място светлината вече няма да свети и то ще остане като пространство, което не е изпълнено със светлина, и това съкращение се нарича Първо съкращение и то никога няма да бъде отменено, ще бъде отменено само Второто съкращение, но този, който получава заради получаване, никога няма да получи - в такъв случай как може да се изпълни „и твори добро и за лошите, и за добрите“, защото те нямат получаващи келим за най-висшето благо, наречено „твори добро за Своите създания“?

И моят баща и учител веднъж каза, че човек има два вида келим: 1) отдаващи келим, 2) получаващи келим, които на езика на кабала се наричат „келим де-паним“, т.е. отдаващи келим и „келим де-ахораим“, т.е. получаващи келим. Отдаващите келим се наричат „добри келим“ и има хора, които могат да се поправят само в отдаващите келим, т.е. само в отдаващите келим те могат да изградят намерение заради отдаване и нищо повече. А има хора, които са удостоени с по-високо ниво, т.е. те могат да изградят намерение за отдаване и на получаващите келим.

И от казаното можем да обясним какво е „добър и творящ добро и за лошите, и за добрите“ - т.е. човек трябва да вярва, че Твореца дава помощ свише, както са казали нашите мъдреци: „На този, който идва да се пречисти му помагат“. И затова, когато човек моли Твореца да му даде сили да насочи действията си в името на отдаването, той трябва да моли с пълна молитва, т.е. Твореца да му помогне, като му даде сили за преодоляване заради отдаване, също и на получаващите келими, така че те да бъдат заради отдаване - и това се нарича „лоши - т.е. получаващи келим и добри - отдаващи келим“. Тогава и едните, и другите ще бъдат с намерение в името на небесата.

И от казаното ще разберем това, което попитахме, как можем да кажем за човек, който иска Твореца да го приближи до Своята работа, за да насочи действията си в името на Небесата - защо се наричат „лоши“? Въз основа на казаното по-горе, обяснението е, че тези, които искат и получаващите келим, наречени „лоши“, също да се приближат до Твореца - това ние наречаме „лоши“ - се оказва, че когато става дума за лоши келим, които трябва да бъдат поправени в името на отдаването, това е по-високо ниво от свойството „добри“, защото „добри“ означава, че той иска Твореца да му даде сили да ги преодолее и да ги насочи заради отдаване.

2. Баал Сулам. Шамати. 34. "Предимството на земята е във всичко"

От кабалистичните книги е известно, че Твореца е Добър и твори само Добро. Тоест Неговото управление се постига от низшите като добро. И в това сме длъжни да вярваме.

Ето защо, когато човек гледа на случващото се в обкръжаващия го свят, на себе си и на другите, и вижда доколко всички страдат от висшето управление, а не се наслаждават, както трябва да изхожда от доброто управление, на него му е трудно да каже, че висшето управление е добро, действа с добра цел и ни изпраща само добро.

Но е необходимо да знае, че в случай, когато човек не може да каже, че Твореца изпраща на своите творения добро, той се нарича грешник, защото усещаното страдание го заставя да осъжда Твореца. И само в случай, че Твореца му изпраща наслаждение, той Го оправдава, както е казано: “Праведник се нарича този, който оправдава действията на Твореца”, т.е. твърди, че Твореца управлява света правилно.

3. Баал Сулам Писмо 55

„Праведник“ - има се предвид човек, който пребивава в света на Твореца и същевременно през цялото време получава добри и приятни чувства и постоянно изпитва удоволствие. И затова винаги благославя Твореца, който го е създал, за да му разкрие такъв добър и радостен свят. Разбира се, не е нужно и да изрича тези думи непременно с помощта на езика, защото самите усещания са благословиите, с които той постоянно благославя Твореца. [...] И затова той е наречен „праведен“, защото оправдава творението и го усеща такова, каквото е в действителност.

4. Рабаш. Статия 28 (1987) "Какво означава "не добавяй и не отнемай в работата"

Той трябва да има вяра над знанието и да си представя, сякаш вече има вярата в Твореца в усещанията на органите си, вижда и чувства, че Творецa управлява целия свят чрез свойството "добър и творящ добро". Макар че, когато се вглежда в знанието, вижда обратното, въпреки това трябва да работи над знанието и то така, че във възприятието му сякаш вече да е в усещането на органите му, защото така е в действителност - че Творецa управлява света със свойството „добър и творящ добро“.

И тук той придобива важността на целта, а оттук получава живот, т.е. радост от това, че има приближаване до Твореца и човек има възможност да каже, че Твореца е добър и твори добро.

5. Баал Сулам. Писмо 1

Всеки вярва в частното управление, но съвсем не е съединен с него.

И причината за това е, че как е възможно да се припише чужда и нечиста мисъл... на Твореца, който е абсолют на доброто и творящ добро... но само на истинските работници на Твореца отначало се разкрива знанието за частното управление, че Той е този, който е подредил всички предшестващи причини, както добрите, така и лошите заедно, а след това те се съединяват с частното управление, защото всеки, който се съединява с чистия, е чист.

А след като Управляващият е обединен с управлението си, разликата между злото и доброто е абсолютно неразличима, „и всички те са обичани, и всички те са избрани“, защото всички те са носители на съсъда на Твореца, готови да възхваляват разкритието за единството на Твореца. И това се разпознава в чувствата, и в този смисъл накрая те имат знанието, че всички действия и мисли, както добри, така и лоши, са носители на съсъда на Твореца и Той ги е подготвил, и от устата Му са излезли, и това ще бъде известно на всички в Окончателното поправяне.

Засега обаче дългото и страшно изгнание продължава, а главната беда е, че когато човек види разкритието на някоя неприлична постъпка, той пада от стъпалото си (и попада в познатата лъжа и забравя, че е като брадва в ръката на дървосекач). Защото си мисли, че той върши постъпката, и забравя Причинителя на всички причини - че всичко е от Него и няма друг, който да действа в света, освен Него.

И в това се състои обучението - макар че в началото той се удържал в него [т.е. на стъпалото] в свойството знанието, в съответния момент той все още няма да може във властта на своето знание да обедини всичко с Причинчващия го в такова единство, което да наклони везните на заслугите.

6. Рабаш. Статия 44 (1990) "Война за власт в духовната работа - 2"

Човек трябва да вярва, че скриването, когато човек не усеща присъствието на Царя на света, е създадено от Твореца и се нарича "поправяне чрез съкращение". Но човек трябва да вярва и да полага големи усилия за това, докато не почувства в органите си, че Твореца управлява света. И не просто управлява, а човекът трябва да вярва, че Неговото управление е добро и творящо добро. И човекът трябва да направи всичко възможно, докато не се появи възможност да го постигне.

7. Баал Сулам. Шамати. 16. "Ден на Tвореца и нощ на Твореца”

Ако човек действително чака деня на Твореца, той очаква възможност да върви с "вяра над разума", вярата му да е толкова силна, че той да вижда и разбира в пълна яснота, че Творецът управлява света с добро и с добра цел. Но човек не желае да види явно как Творецът управлява света с добро и с добра цел, защото да види – означава да престане да вярва, защото вярата може да бъде само там, където тя не съвпада с разума, а човек постъпва против разума – и това се нарича вяра над разума.

По такъв начин, човек вярва в това, че управлението на света от Твореца е добро и с добра цел. И въпреки че не го усеща, той не моли Твореца да му даде да види с разума това добро управление, а иска да остане с вяра над разума. И моли Твореца да му даде такава голяма сила на вярата, сякаш той лично вижда със своя разум доброто управление на Твореца, така че да няма разлика между вярата и разума. Такова състояние в желаещия сливане с Твореца се нарича "ден на Твореца".

Рабаш, Статия 28 (1988): "Какво означава скритото и явното управление на Твореца":

Заповядано ни е да вярваме в управлението на Твореца - че Той управлява света като добър и творящ добро. И това е така, защото трябва да вярваме, че целта на творението произтича от желанието на Твореца да наслади Своите творения. И трябва да вярваме, че дори и да изпитваме страдание, което [висшето] управление ни изпраща да чувстваме, във всеки случай трябва да вярваме, че наказанията, които получаваме за това, че не изпълняваме заповедите на Твореца, които Той ни е заповядал, не са отмъщение и злопаметност, както се случва между хората, когато един наказва друг за това, че е накърнил достойнството му, като не се е подчинил на заповедите му. А тук има поправяне.

Това означава - страданието, което човек получава, защото не е изпълнил заповедите на Твореца. Защото даряването на Тора и заповедите са за благото на човека, защото чрез тях той ще получи келим, способни да получат ползата и наслаждението, които Твореца е приготвил за творенията.

Международен конгрес «Кабала ле-Ам» - май 2025 г. Урок 1: Няма никой освен Него

Следващ

Международен конгрес «Кабала ле-Ам» - май 2025 г. Урок 3: Ако не аз за себе си, то кой за мен?