Бней Барух Кабала Академия

Написано е: "Няма никой освен Него", което означава, че няма никаква друга сила в света, която да има възможност да направи нещо против Твореца. А това, което човек вижда, че в света съществуват неща и сили, отричащи съществуването на Висшите сили, причината за това е, че такова е желанието на Твореца. И това е начин на поправяне, който се нарича "лявата ръка отблъсква, а дясната приближава" - и това, че лявата отблъсква, влиза в рамките на поправянето. Това означава, че в света съществуват неща, които от самото начало са дошли с намерението да отклонят човек от правилния път и чрез тях той се отблъсква от светостта.

А ползата от тези отблъсквания е в това, че с тяхна помощ човек получава потребност и пълно желание Творецът да му помогне, тъй като в противен случай вижда, че пропада. И не само че не напредва в работата, но вижда, как върви назад, т.е. дори "заради себе си" няма сили да изпълнява Тора и заповедите. И само чрез истинско преодоляване на всички препятствия с вяра над знанието, може да изпълнява Тора и заповедите. Но не винаги в него има сила за преодоляване с вяра над знанието, тоест е принуден да се отклони от пътя на Твореца, дори с намерението "заради себе си".

И винаги при него разрушеното е повече от устоялото, паденията са много повече от подемите. И не вижда края на тези състояния, мислейки, че ще остане завинаги извън светостта, понеже вижда, че му е трудно да изпълни дори най-малкото духовно действие само с преодоляване чрез вяра над знанието. Но не винаги е способен да се пребори. И как ще завърши всичко това?

Тогава той стига до решението, че няма кой да му помогне, освен самият Творец. И това го кара да поиска истински в сърцето си Творецът да му отвори очите и сърцето и да го приближи наистина към сливане завинаги с Него. Излиза, че всички отблъсквания, които е имал, всички те са били от Твореца, а не понеже е бил лош и е нямал сили да се пребори.

И само на този, който наистина желае да се приближи до Твореца, дават помощ свише, като не му позволяват да се удовлетвори с малко и да остане на нивото на малко, неразумно дете. За да няма възможност да каже, че, слава на Бога, има Тора и заповедите, и добрите дела, така че какво още му липсва?

И само ако наистина в човек има истинско желание, тогава този човек получава помощ свише и винаги му показват колко е лош в сегашното си състояние, т.е. изпращат му мисли и разсъждения, насочени срещу духовната работа. И всичко това се прави, за да може да види, че не е съвършено слят с Твореца.

И колкото и да се преборва, винаги вижда, как се намира в далечно от светостта състояние в сравнение с другите работещи, които усещат себе си слети в съвършенство с Твореца. Той винаги има жалби и претенции и не може да оправдае поведението на Твореца спрямо него. И това му причинява болка - защо той не е в съгласие с Твореца? И това продължава, докато не усети, че в него

няма никаква святост. И въпреки че понякога получава някакво пробуждане отгоре, което го оживява за известно време, но веднага пада в състояние на низост. Обаче това е причината, която го принуждава да осъзнае, че само Творецът може да му помогне и да го приближи истински.

Човек трябва да се старае да върви винаги по пътя, като е слят с Твореца. Тоест, всичките му мисли да са насочени към Него. Дори ако се намира в най-ужасното състояние, когато не може да има по-голямо падение от това, не трябва да излиза от управлението на Твореца като казва, че съществува друго управление, което не му дава да влезе в светостта и то е способно да твори добро или зло. Което означава, че не трябва да мисли, че има власт на нечистите сили и те не дават на човека да върши добри дела и да върви по пътищата на Твореца, а че всичко се извършва от Твореца.

И както пише Баал Шем Тов: "Който казва, че в света има друга сила, т.е. клипот, се намира в състояние на служещ на други богове". И не с неверието си в Твореца прегрешава, а с това, че мисли, че има друга власт и сила освен Твореца. Именно в това е неговото престъпление. Още повече, ако мисли, че в човека има собствена власт, т.е. казва, че вчера самият той не е искал да върви по пътя на Твореца, това също се нарича престъпление от неверие. Защото не вярва, че само Творецът е господар на света.

Но след като е извършил някакво нарушение, разбира се, той трябва да се разкайва и да съжалява за това, че е прегрешил. Но трябва също да разбере защо съжалява и се разкайва - къде вижда причината за своето престъпление? И заради нея той трябва да съжалява.

И тогава човек трябва да се разкае и да каже, че е прегрешил заради това, че Творецът го е отблъснал от светостта във вонящо отходно място, в място за отпадъци. С други думи, Творецът е дал на човека желание да се развлича и подиша въздух в зловонно място. (И може да се каже, цитирайки книгите, че понякога човек идва на този свят превъплътен в свиня. Необходимо е да се поясни казаното така: човек получава желание да се наслаждава от това, което вече е признал за отпадъци, но сега отново желае да получи прехрана от тях).

А ако човек почувства, че сега се намира в състояние на подем, и усеща известен вкус в работата, не трябва да казва: "Сега аз се намирам в състояние, когато разбирам, че си струва да бъда работник на Твореца". А трябва да знае, че сега се е харесал в очите на Твореца. Затова Творецът го приближава и поради това сега чувства вкус в работата. И трябва да внимава никога да не напуска властта на светостта като казва, че има и още някой, който действа освен Твореца.

(Обаче от това следва, че да намери милост в очите на Твореца или обратното, не зависи от самия човек, а само от Твореца. И защо сега той се е харесал в очите на Твореца, а после не, не е по силите на човека да разбере с неговия външен разум).

И съжалявайки за това, че Творецът не го приближава, трябва също да внимава, да не преживява за самия себе си, за това, че е отдалечен от Твореца, защото тогава ще се грижи за получаване на собствена изгода, а получаващият е отделен от Твореца. А трябва да съжалява за изгнанието на Шхина, т.е. за това, че причинява страдания на Шхина.

И за пример трябва да си представим, че в който и малък орган да е болката на човека, то тя винаги основно се усеща в разума и сърцето, защото сърцето и разумът са същността на човека. И разбира се, усещането в отделния орган не може да се сравнява със силата на усещането в организма на човек като цяло, където най-вече се усеща болката.

Така и болката, която човек усеща заради това, че е отдалечен от Твореца. Доколкото човекът е само отделен орган от светата Шхина, тъй като светата Шхина е общност от душите на Исраел. И затова усещането на частната болка е несравнимо с усещането на общата болка, т.е. Шхина страда от това, че органите ѝ са отделени от нея и не може да ги прехранва.

(Трябва да напомним, какво са казали мъдреците за това: "Докато човек съжалява, какво говори Шхина? - "Позор за главата ми, позор за десницата ми."). И доколкото не отнася съжалението за отдалечеността за своя сметка, с това той се спасява от попадане във властта на желанието да получава за себе си, отделящо го от светостта.

Същото е, когато човек чувства, че малко се е приближил към светостта и се радва, че се е харесал в очите на Твореца и тогава трябва да каже, че основното в радостта му е, че сега има радост горе, в светата Шхина от това, че е имала възможност да приближи към себе си нейния отделен орган и не трябва да го отхвърля навън.

От това, че човек се е удостоил да достави радост на Шхина, има радост и в самия него. И всичко това отива на същата сметка, защото ако в частното има радост, това е само част от тази радост, която има в общото. С помощта на тези разчети той губи своята индивидуалност и не попада във властта на нечистите сили, желаещи да получават за своя полза.

Още повече, че желанието да получава наслаждение се явява необходимост, понеже в това е целият човек. Защото всичко, което има в човека, освен това желание, не принадлежи на творението, а се отнася към Твореца. Но това желание за наслаждение трябва да бъде поправено, алтруистично, заради отдаване. Т.е. то трябва да получава наслаждение и радост само защото има наслаждение в небесата от това, че творението се наслаждава, защото в това се заключава целта на творението, да наслади създанията. И това се нарича радост на Шхина във Висшия свят.

И затова човек трябва да се вслушва в съветите как може да достави наслаждение на Твореца и, разбира се, ако в него има наслаждение, то ще има и в Твореца. Затова винаги трябва да се стреми да се намира в чертозите на Твореца, и тогава ще има възможност да се развлича в съкровищниците Му, с което, разбира се, ще достави наслаждение на Твореца. По такъв начин, целият му стремеж трябва да е само в името на небесата.

2. Баал Сулам "Имената на Твореца"

Ела и се учи на истинската мъдрост, че причината за цялата тази сложност е, че самият Творец е напълно недостъпен за нашата мисъл. И смисълът на това е прост, защото всички мисли, които идват в главата на човека, по същество са действия на Твореца, т.е. не е така, както се усеща от човека, че той ги привлича отнякъде другаде или че те се раждат в него отвътре - това е лъжа и начало на всички лъжи. И най-малката мисъл се изпраща от самия Творец в човешкия мозък и Той е силата, която движи човека, животното и всички живи същества. Тоест Твореца, желаейки да приведе в движение даден жив организъм, действа в него, като му изпраща определена мисъл, и тази мисъл го раздвижва в зависимост от нейното свойство. Както изпраща дъжд на земята, но земята не е в състояние да усети кой ѝ изпраща дъжда, така и човекът по никакъв начин не е в състояние да усети кой му е изпратил дадена мисъл, защото не я е усещал, преди тя да дойде и да стане притежание на въображението на неговия ум. И тъй като вече е негово притежание, то тя му се струва като част от самия него. Затова разбери, че мисълта не е способна да Го постигне, просто защото Твореца няма желание да ни изпрати такава мисъл, която да е готова да Го постигне. Той обаче е подготвил за нас такъв ред на мислите, който ни задължава в крайна сметка да Го постигнем в истинска степен.

3. Баал Сулам, ТЕС, част 1, Вътрешно съзерцание, гл. 1, п. 8

Чрез една мисъл е създадена и сътворена тази реалност - висшето и нисшето заедно, чак до завършването на всичко в окончателното поправяне. И тази една мисъл създава всичко и тя е същността на действието, и тя получава завършеност, и тя е същността на прилагането на усилията, и тя самата е реалността на цялото съвършенство и очакваната награда.

4. Рабаш. Писмо 76

Известно е, че „пълна е земята с Неговата слава“. И така всеки човек трябва да вярва, както е казано: „небето и земята Аз напълвам“. Но Твореца прави скриване, така че да не могат да го видят и причината е, за да има избор, и тогава има място за вяра - да се вярва, че Твореца „напълва всички светове и управлява всички светове“. И след като човек се занимава с Тора и заповедите и изпълнява заповедта за избор, тогава Твореца се разкрива на човека и тогава той вижда, че Твореца властва над света.

Оказва се, че тогава човек прави така, че Царят да властва над него. Това означава, че човек усеща Твореца, че Той управлява целия свят. И тогава се нарича, че човек прави Твореца Цар над себе си. Защото през цялото време, докато човекът не е стигнал до това усещане, се оказва, че Царството на Твореца е скрито.

5. Баал Сулам. Шамати. 67. "Отдели се от злото"

…….защото освен човекът, има само Творец. В крайна сметка изначално човек е наречен творение само в собственото си възприятие, понеже Творецът е пожелал човекът да се усети съществуващ отделно от Него. Но всъщност «цялата земя е пълна с Твореца».

6. "Зоар за всички". Глава Лех Леха. Статията "И стана така, след пристигането на Аврам в Египет", стр. 116

Всичко, което се случва в света, идва от Твореца. Това означава, че само Той е извършил, извършва и ще извърши всички действия в света. Той знае от самото начало какво ще бъде накрая, както е казано: „От самото начало предвиждам края“. И Той предвижда и извършва действията от началото на сътворението, за да може да се върне към тях и да ги изпълни в съвършенство, когато дойде времето.

7. Баал Сулам. Писмо 18

Няма друго поправяне за човека, а само да устреми всички текущи и бъдещи мигове така, че те да бъдат привързани и обърнати към Неговото велико име. А онзи, който отхвърля присъствието на Неговия лик, защото то е тежко, разкрива своята глупост пред всички. Всички светове и всички времена не са му нужни, тъй като светлината на лика на Твореца не е облечена в смяната на периодите и времената, макар работата на човека безусловно да се променя посредством тях. И затова, благодарение на нашите свети праотци, за нас са приготвени вяра и увереност по-високи от знанията, които човек използва в трудни моменти без грижа и умора.

8. Баал Сулам. "Предговор към книгата Зоар", т. 13

Kогато възникнал замисълът за създаването на душите, мисълта на Твореца веднага e завършила всичко, защото Той не се нуждае от инструмент за изпълнение, като нас. И веднага всички души и всички светове, които трябвало да бъдат създадени, излезли и се формирали, напълнени с цялото добро, наслаждение и благо, които Той замислил за тях, с цялата окончателна абсолютност на съвършенството, което душите ще получат в края на поправянето, т.е. след като желанието за получаване, съдържащо се в душите, вече е получило напълно цялото си поправяне и се е превърнало в чисто отдаване, в пълно подобие по форма със Създателя.

Международен конгрес «Кабала ле-Ам» - "Съединяваме се с Няма никой освен Него” - май 2025

Следващ

Международен конгрес «Кабала ле-Ам» "май 2025.Урок 2: Вярваме, че Твореца е Добър и Творящ добро