1. Рабаш. Статия 29 (1986) "Лишма и ло-лишма"
Когато той вижда, че е далеч от духовното, човек се замисля: "Какво всъщност искат от мен? Какво ми е възложено? Каква цел трябва да постигна?" Той вижда, че изобщо няма сили да работи и се оказва "намиращ се между небето и земята". И той е в състояние да се укрепи само от това, че единствено Твореца може да му помогне, докато самият той е изгубен.
Казано е за това: "Тези, които се надяват на Твореца, ще подновят силите си". "Тези, които се надяват на Твореца", са хора, които виждат, че няма никой друг на света, който е в състояние да им помогне да придобият нови сили всеки път.
2. Рабаш. Статия 12 (1988) "Какво е Тора и занаят в духовната работа"
За да усети живота в Тора, човек се нуждае от голяма подготовка, за да подготви тялото си, за да може да усети живота, скрит в Тора. Затова мъдреците са казали, че трябва да започне ло лишма и с помощта на светлината на Тора, постигана на стъпалото на ло лишма, ще достигне до лишма, защото светлината в нея връща към Източника. И тогава той ще има възможност да учи лишма, тоест заради Тора, наречена Тора на живота, защото вече е постигнал живота в Тора, тъй като светлината на Тора е подготвила човека, за да може да усети живота, който е в Тора.
3. Рабаш. Статия 19 (1985) "Да отидем при Фараона - 1"
Трябва да концентрираме внимание върху [принципа:] "Да отидем при Фараона" и да вярваме във всички най-лоши състояния, които могат да бъдат, и да не бягаме от бойното поле, а винаги да разчитаме на Твореца, че Той може да помогне и да даде на човека [помощ], независимо дали се нуждае от малка помощ или голяма помощ. И всъщност този, който разбира, че се нуждае от Твореца, за да му окаже голяма помощ, защото той е по-лош от другите хора, е по-достоен молитвата му да бъде приета, както е казано: "Твореца е близо до съкрушеното сърце иугнетените духом спасявапо".
4. Рабаш. Статия 42 (1991) "Какво означава "Бикът знае господаря си… а Исраел не знае" в духовната работа"
Човек вярва, че Творецa прави всичко и разбира се, Твореца прави всичко в негова полза. Ако е така, то за паденията, които човек получава, той казва, че Твореца му е изпратил тези състояния, несъмнено за негово добро.
Това дава на човека силата да не бяга от бойното поле, дори ако не вижда, че Твореца се грижи за него така, че той да чувства, че Твореца му помага. А [чувства], че той не само не напредва в работата, а върви назад. Но ако той вярва, че Твореца му помага, като му изпраща падение, тогава, вече разбира се човек не бяга от бойното поле.
Защото той казва, че Твореца все пак му помага, но не по начина, по който човек го разбира по време на възходите. А Твореца му помага чрез падения. Затова тази вяра го укрепва, за да не избяга от бойното поле, а той се надява на помощта на Твореца и се моли да има сили да продължи работата, докато Твореца не отвори очите му и той се удостои със сливане с Твореца.
5. Рабаш. Статия 19 (1985) „Да отидем при фараона - 1“
За да знае човек как да се пази, за да не изгуби това, което му дават, той е длъжен преди това да положи големи усилия, защото това, което е дошло при човека в резултат на усилия, го кара да се пази, за да не го изгуби. Но по време на усилието, когато човек вижда, че работата е далеч от завършване, понякога бяга от бойното поле и изпада в отчаяние. И тогава той се нуждае от специално укрепване, за да вярва в Твореца, че Твореца ще му помогне.
А това, че помощта все още не е дошла, се дължи на това, че той все още не е положил определеното количество усилия - и в количествено, и в качествено отношение, - които са необходими, за да се подготви хисарон, за да получи напълване, както е казано: „И ако някой се е занимавал с Тора и не е успял да премахне злото начало от себе си, това е или защото не е бил достатъчно усърден в полагането на усилията и труда, които трябва да се положат в изучаването на Тора, както е казано: „Не положил усилия и не намерил - не вярвай“, или може би е положил необходимото количество усилия, но не е бил усърден в качеството.“
6.Рабаш. 924. "И говорил Всесилния на Моше"
Невъзможно е да се получи нещо по-високо от природата, преди човек да реши, че вътре в природата това е невъзможно.
И едва след като е стигнал до отчаяние по отношение на природата, тогава той ще може да поиска помощ от небесата, за да му помогнат над природата.
7. Рабаш. Статия 10 (1986) "По повод молитвата"
Преди човек да разбере, че не е в състояние сам да получи отдаващи келим, той не моли Твореца да му ги даде. Оказва се, че той няма истинско желание Твореца да отговори на молитвата му.
И затова човек трябва да работи сам, за да придобие отдаващи келим. А след много работа, която той е вложил в това и все още не ги е придобил, се появява истинската молитва от дълбините на сърцето. И тогава той може да получи помощ свише, както са казали нашите мъдреци: "На идващия да се пречисти помагат".
Но тъй като тази молитва противоречи на природата, тъй като човекът е създаден с желание да получава, което е свойство на егоистичната любов, как може той да се моли на Твореца да му даде силата на отдаване, ако всичките му органи са против това желание? Затова тази работа се нарича молитва, т.е. трябва да положи големи усилия, за да има способността да се моли на Твореца, за да му даде Той сила на отдаване и да отмени силата на получаване на човека.
8. Баал Сулам. Шамати. 5. "Лишма – това е пробуждане свише, а защо е нужно пробуждане отдолу?"
Човек трябва да вярва, че Твореца приема работата на нисшите и няма значение каква е големината и вида на тяхната работа, а от всичко Творецът гледа [само] намерението и именно това доставя удоволствие на Твореца, тогава човек се удостоява да се наслаждава [опирайки се] на Твореца.
Защото още по време на работата за Твореца, той ще чувства благо и наслада, тъй като сега човек работи именно за Твореца, тъй като усилията, които е положил по време на работа в принуда, са подготвили човека, за да може той да работи наистина заради Твореца. Оказва се, че и тогава насладата, която той получава, [се опира] на Твореца, т.е. е именно заради Твореца.