"Чудесата се случват, когато се обединим"
1. Рабаш. Писмо 68
Ханука било духовно чудо, а в духовните неща човек трябва да попита „какво“, иначе чудото не се усеща. Затова те попитаха: „Какво е Ханука?“ Всеки да попита за духовно чудо, така че първо да узнае, какво е духовно изгнание и след това да бъде възнаграден с духовно избавление.
И затова трябва да се разпространи това публично, за да събуди интереса на всички, иначе нито изгнанието, нито избавлението могат да се усетят.
2. Рабаш. 638. "Злото начало на човека"
Това, което е над природата, се нарича чудо.
А всички чудеса се наричат с името на Твореца, т.е. това се смята за пробуждане свише, а не за пробуждане отдолу, тъй като низшият не е в състояние да направи нищо, което е над природата, но за да му се направи чудо, човек трябва да се моли да му се направи чудо.
3. Рабаш. Статия 11 (1990) „Какво означава в духовната работа, че Ханукалния светилник се поставя отляво на входа“
Чудо се нарича това, което човек не може да постигне, т.е. невъзможно е за достигане, а трябва да има чудо свише и само по такъв начин, то се нарича „чудо“.
4. Рабаш. Писмо 68
Духовното се намира в изгнание под властта на материалното.
И човекът няма възможност да се измъкне от това изгнание, а само Твореца може да го изведе, както са казали нашите мъдреци: „Злото начало на човека го побеждава всеки ден и търси как да го умъртви. … И ако Творецът не му помогаше, той нямаше да издържи.” Оттук виждаме, че само Твореца може да помогне, затова и се нарича „чудо“.
5. Рабаш. Статия 24 (1988) „Какво означава: „Скритото е за Твореца, а разкритото е за нас“ в духовната работа“
Човек трябва да „запали“ - да извършва действия, докато пламъкът не се издигне самостоятелно, а не чрез силата на човека, а „самостоятелно“ означава „чрез силата на Твореца“.
6. Рабаш. Статия 9 (1984) „Човек винаги трябва да продава гредите на своя дом“
Във всеки от тях има искри на любов към ближния. Една искра обаче не може да запали светлината на любовта, така че да огрее всеки един човек. Затова те се съгласили тогава, че благодарение на тяхното съединение заедно, от всички искри ще възникне един голям пламък.
7. Рабаш. Статия 15 (1991) „Какво означава благословението „който извърши чудо за мен на това място“ в духовната работа“
Човек трябва да се приучи, да прави сравнение между времето на страданието и времето на наслаждението и да благодари за чудото, което го е избавило от страданието и го е привело в състояние на наслаждение. И тогава той ще има възможност да благодари на Твореца и да получи наслаждение в нови келим, които са му добавени сега, когато сравнява тези два периода един с друг. Благодарение на това човек може да напредва в работата.
И ето какво е казал моят баща и учител: „Няма значение какво получава човек от Твореца - нещо голямо или нещо съвсем незначително. Важното е колко човек благодари на Твореца. В степента на благодарността на човека, се разкрива това, което Твореца му е дал. Затова човек [винаги] трябва да се старае да благодари, тоест да цени подаръка на Твореца, за да може да се доближи до Твореца.”
8. Рабаш. Статия 13 (1985) „Твърдината, Крепост на моето спасение“
Казано е: „Чудесно е да Те славя“. Тоест ние благодарим и Те възхваляваме за ползите, които сме получили от Теб. И това е, както са казали нашите мъдреци: „Човек винаги трябва да възхвалява Твореца и след това да се моли.
И причината за това е, че този, който вярва, че Твореца е милостив и милосърден и има желание да прави добро на Своите творения, има възможност да се моли. Затова, първо е необходимо да възхвалим Твореца. Тоест сам човек трябва да възхвалява Твореца. Това не означава, че Твореца трябва да види, че човека Го възхвалява. Тъй като Твореца не се нуждае от творенията. А самият човек трябва да види възхвалата на Твореца. А след това той може да Го помоли, да му помогне и на него, тъй като в природата Му е да прави добро на Своите творения.
9. Рав Кук
Всеки човек трябва да знае и разбира, че вътре в него гори свещ и неговата свещ не е същата, като свещта на приятеля му и няма човек, който да няма свещ. И всеки човек трябва да знае и разбира, че трябва да се труди, за да разкрие светлината на свещта на мнозина и да я запали в голям факел и да освети целия свят.
10. Зоар за всеки. Ахарей Мот. Статия „Ето колко е хубаво и колко приятно“, стр. 65-66
„Ето колко е хубаво и колко приятно братята да седят също и заедно“ - това са другарите в часа, когато седят заедно, без да се разделят един от друг. Първоначално изглеждат като хора, воюващи помежду си и искащи да се убият един друг. А после се връщат към братската любов. И какво казва Твореца за тях: „Ето колко е хубаво и колко приятно братята да седят също и заедно.“ „Също и“ показва присъствието към тях на Шхина, но не само това, Твореца слуша техните речи и това Му доставя удоволствие и Той им се радва. Това е смисълът на казаното: „Тогава говориха един с друг боящите се от Твореца, и внимавал Твореца, и изслушвал, и написана била пред Него паметна книга.”
А вие, другари, които сте тук, както преди сте били в благосклонна любов до това, така и отсега нататък няма да се разделите един с друг, докато Твореца не се възрадва заедно с вас и не провъзгласи над вас мир, и настане благодарение на вас, мир в света. Това е смисълът на изречението: "Заради братята мои и ближните ми, моля за мир Теб".