Курс "Практическа работа в група/десетка" – урок № 36.

Тема: "Духовният смисъл на празника Песах"

„Братята си търся аз“

12. Рабаш. Статия 3 (1984) „Любов към другарите – 1“

„И един човек го намерил [Йосеф], когато той блуждаел из полето. И онзи човек го попитал, казвайки: „Какво търсиш?“ А той отговори: „Братята си търся аз, кажи ми, къде пасат?“»

Ето, човекът блуждае из полето – има се предвид мястото, от което трябва да израсте реколтата, даваща прехрана на света. А работата в полето – това е оран, сеитба и жътва. И за това е казано: „Сеящите със сълзи, ще жънат с радост“. И това се нарича: „поле, благословено от Твореца“.

Когато човек блуждае из полето – обяснява Баал Турим, че това е свойството човек, който се е отклонил от пътя на разума, т.е. не знае истинския път, който води там, където трябва да стигне, както в израза: «Магаре, изгубило се в полето». И той стига до състояние, в което мисли, че никога няма да достигне целта, която трябва да постигне.

„И онзи човек го попитал, казвайки: „Какво търсиш?““. Т.е. – с какво мога да ти помогна? „И той казал: „Братята си търся”, т.е. благодарение на това, че ще бъда заедно с братята си, с други думи, благодарение на това, че ще бъда в група, в която присъства любов към другарите, ще мога да поема по пътя, водещ към дома на Твореца.

И този път се нарича пътят на отдаването, а този път противоречи на нашата природа. И за да стигнем до това, няма друг съвет, освен любовта към събратята, защото благодарение на това всеки може да помогне на своя другар.

„И казал онзи човек: те си тръгнаха оттук“. И Раши обяснява: „отдалечиха се от братските отношения“, т.е. не искат да се обединят с теб. И това в крайна сметка довело до това, че народът на Израел влязъл в египетското изгнание. А за да излезем от Египет, трябва да приемем [задачата] да се съберем в група, в която всички искат да бъдат в любов към другарите, и благодарение на това ще заслужим излизането от Египет и получаването на Торá.

Чудото на изхода от Египет

197. Рабаш. Статия 11 (1990) „Какво означава в духовната работа, че ханукалният светилник се поставя отляво на входа“

Чудо се нарича това, което човек не е в състояние да постигне, т.е. невъзможно е да се постигне, а трябва да се случи чудо отгоре, и само по този начин то се нарича „чудо“.

Ето защо, когато човек стигне до състояние, в което вече осъзнава злото, че не може да излезе от властта на народите на света, които са в него, че Исраел в него се намира в изгнание под тяхното иго. И той не вижда никаква възможност да излезе от властта им. Затова Твореца им помага и ги извежда от властта на народите на света, и обратно, народът на Исраел ги управлява, това се нарича „чудо“.199. Рабаш. Статия 17 (1990) „Каква помощ получава дошлия да се очисти“

Човек е способен да промени своята природа само с помощта на Твореца. Тоест Той я е създал и Той може да я промени. Това се нарича „изход от Египет“, което е било чудо. Затова е казано „да отидем“, тоест и двамата са отишли, както се казва „отидоха заедно“, Твореца и Моше.

И синовете на Исраел застенали от работата и извикали

212. Рабаш. Статия 11 (1986) „Истинската молитва“

За да се моли [човек] от дълбините на сърцето си, има две условия:

1. Работата му да е против природата. Това означава, че той желае да извършва всички действия само за да отдава и иска да излезе от любовта към себе си – тогава може да се каже, че има потребност (хисарон).

2. Когато започне [да се опитва] самостоятелно да излезе от любовта към себе си и полага усилия за това, но не може да се помръдне от състоянието си ни най-малко. И тогава той започва да се нуждае от Твореца, за да му помогне. И ето тогава молитвата му е истинска, тъй като той вижда, че със собствените си сили не е способен да направи дори и най-малкото нещо. И тогава, когато той призовава Твореца да му помогне, неговото знание се основава на работата, както е казано: «застенали синовете на Исраел от работата». С други думи, благодарение на това, че са работили, желаейки да достигнат нивото, на което ще могат да бъдат в отдаване на Твореца, и са видели, че не могат да излязат от своята природа – ето тогава те са се молили от дълбините на сърцето си.

215. Зоар за всички. Глава Шмот. Статия „Стон, вик и вопъл”, т. 354

В какво е разликата между вик и вопъл? Вопълът може да бъде само в молитвата, както е казано: „Чуй, Творецо, молитвата ми и обърни внимание на моя вопъл“ , „Към Теб, Творецо, е моят вопъл“, „Въззапих към Теб и Ти ме изцели“. По този начин вопъл означава думите на молитвата.

„Вик“ означава, че човек вика и не казва нищо – без реч. Затова викът е по-важен от всички тях, защото викът е в сърцето и е по-близо до Твореца, отколкото молитвата и стонът, както е казано: „Когато той вика към Мен, Аз ще чуя вика му“.

Стонът, викът и вопълът – това са проявления на мисълта, гласа и речта, и това са Бина, Зеир Анпин и Малхут. И затова викът, в който няма реч, се приема по-добре от Твореца, отколкото речта на молитвата, защото към речта, която се разкрива, има възможност да се прикрепят обвинители. Но към вика, който се разкрива само в сърцето на викащия, обвинителите нямат възможност да се придържат. И той също се приема по-добре от стона, който е разкрит само в мисълта на стенещия, в Бина, и с неговата помощ низшият не е способен да се слее с Твореца както подобава. И затова викът се приема по-добре.

Набързо

240. Рабаш. Статия 13 (1987) „Защо празникът на мацата се нарича „Песах““

Защо „Песах“ се нарича „бързане“? И както обясни Раши, Песах се нарича „бързане“, защото Твореца прескачал и минавал „от египтянин към египтянин, а Исраел в средата се спасява“. И виждаме, че пропускането на края означава, че Той е ускорил края, сякаш времето още не е дошло. И тъй като Той е побързал, Песах се нарича „бързане“. И сякаш Той е трябвало да се забърза, за да не се събудят египтяните, които са били сред израилтяните. А за тях още не бело дошло времето да преминат през поправяне, затова Той побързал и спасил това, което можеше да се спаси. С други думи, само свойството Исраел получило тогава поправяне, но не и египтяните. Затова това се нарича „бързане“.252. „Дегел махане Ефрем (Знаме на лагера на Ефрем)“. Глава Бо

„И също така добитъкът ни ще тръгне с нас, няма да остане нито копито…“ Всичко, което човек притежава, както робите и слугите му, така и добитъкът, и дори всичките му принадлежности (келим) – всичко това са неговите искри, свързани с корена на душата му, и трябва да ги издигнем към корена им… и всички искри на нисшите, всички те са свързани от началото [на творението] до безкрайността, и когато при човека, към корена на душата на когото те се отнасят, настъпи издигане нагоре, всички те се издигат с него [заедно], и всичко това се случва благодарение на това, че той наистина се намира в сливане.

Скокът на Нахшон

261. Сборник Шимони. Шмот, гл. 14, п. 234

Когато Исраел стоял край морето, някой казал – аз няма да отида и друг казал – аз няма да отида (…) И докато стояли и се съвещавали, Нахшон, синът на Аминадав, скочил и паднал в морските вълни. За него е казано: „Спаси ме, Творецо, защото водите стигнаха до душата.“ 262. Рабаш. Статия 1 (1986) „И отиде Моше“

Човекът, който вече е започнал да работи, не се оправдава с това, че ще почака, докато Твореца му даде желание за духовна работа, и едва тогава ще се заеме с нея. Напротив, той не желае да чака, защото стремежът да работи и да достигне истината го тласка напред, макар че не вижда възможност да върви напред самостоятелно, подобно на Нахшон.

Въпреки това човекът вижда, че не може да продължи тази работа и се страхува, тъй като тежестта на духовната работа, която носи в момента, започва да пада от раменете му. Тогава той започва да вика за помощ – защото вижда с всеки изминал момент, че товарът, който е поел, е на път да падне.

Разделяне на Крайното море

263. Зоар за всички. Глава „Бешалах“. Статия „«И тръгна», «и влезе», «и простря»“, пп. 178-179

178) В часа, когато Исраел се разположи на лагер край морето, те видяха многобройни тълпи, безбройни орди, множество лагери горе и долу, и всички те вървяха, събрани заедно, към Исраел. Исраел се помоли „от своето утеснение”.

179) В часа, когато израилтяните видяха бедствието от всички страни – морето с неговите надигащи се вълни застанало пред тях, а зад гърба им всички тези безбройни тълпи и лагери на египтяните, а над тях безкрайни обвинители – те с вопли се обърнаха към Твореца.

Да прославяме изхода от Египет

Зоар за всички. Глава „Бо“, пп. 179-180

179) Дългът на човека е да прославя изхода от Египет. И така установихме, че всеки човек, който разказва за изхода от Египет и се изпълва с радост от този разказ, ще се радва заедно с Шхина в бъдещия свят. Това е радост от всички страни – когато човек се радва на своя Господар, а Твореца се радва на неговия разказ"».

180) „В този час Твореца събира цялото Си събрание, като им казва: „Отидете да чуете хвалата към Мен, която отправят синовете Ми, и се радват на Моето избавление“. Тогава всички те се събират, отиват и се съединяват с Исраел, и чуват хвалата, че те се радват на избавлението от страна на Господаря си. И тогава те идват при Твореца и Му благодарят за всички тези чудеса и велики дела, и Му благодарят за светия народ, който Той има на земята – този, който се радва на избавлението от своя Господар».