Среща на групата - След урок 32 - Принципи на работата в десетката

Днес ще прегледаме принципите на работата в десетката, за които започнахме да говорим в неделя. Тези принципи са важни, защото те формират основата на подготовката, от която се нуждаем, за да разберем как трябва да работи вътрешната динамика на групата.

Както винаги в нашето учение, ние не градим това от собствени идеи или мнения. Всичко е базирано на източниците, на това, което кабалистите са ни дали като напътствие за пътя. Затова днес ще преминем през различните принципи, ще видим свързаните с тях източници и ще се опитаме заедно да изясним какво означават на практика.

Ще оставим място и за дискусия и вашите въпроси, за да разберем не само думите, но и как те могат да ни помогнат да изградим по-силна и по-правилна връзка помежду си.

Принцип 1 : Трябва постоянно изкуствено да повишаваме важността на духовното

Сега ще преминем към първия принцип в работата в десетката: повдигане на важността на духовното.

Знаем, че желанието ни да получаваме постоянно расте и се развива. Заради това човек непрекъснато се връща към лични интереси, лични сметки и грижа за себе си. Това е естествено. Така се развива желанието в нас. От една страна, това нарастващо желание стои в опозиция на духовното. От друга страна, то е и материалът, с който можем да работим.

Това е подобно на изкачване на стъпало. За да се издигнем, имаме нужда от нещо, от което да се отблъснем. По същия начин егото, което се събужда в нас, може да се превърне точно в тази точка, от която се издигаме по-високо, ако го използваме правилно.

Но за да се издигнем, ни е нужна важност. В духовното възходът и спускането се измерват основно според важността. Когато целта е важна, когато Твореца е важен, когато връзката е важна, усещаме, че имаме сили да вървим към нея. Когато важността изчезне, всичко става далечно, сухо или неясно.

Затова десетката е толкова необходима. Десетката е мястото, където постоянно обновяваме важността на целта. Помагаме си един на друг да си спомним защо сме тук, към какво се стремим и каква връзка искаме да изградим помежду си и с висшата сила.

А когато самата цел ни се струва твърде далеч от сърцето, можем да започнем от средствата: важността на урока, важността на срещите, важността на източниците, важността на приятелите и важността на участието. Защото ако тези средства са това, което ни води до целта, то и те стават ценни и важни.

Този първи принцип ни учи, че десетката е място, в което мога постоянно да влагам важност, да получавам важност от приятелите и да им помагам да се издигнем заедно с мен към духовната цел.

Изключение: Който е принуден, е освободен. Човек, който има други задължения, семейство, работа / прехрана и др.

Повишаването на важността на духовното не означава да игнорираме обикновения живот или да насилваме някого. Всеки трябва да поддържа здравословен баланс: работа, семейство, здраве и основните отговорности също са част от условията, които ни позволяват да напредваме.

В десетката не притискаме приятел или не го караме да се чувства виновен, когато животът изисква вниманието му другаде. В духовното няма насилие. Понякога Твореца дава на човек препятствия, които трябва да се решават по нормален, отговорен начин в този свят.

Нашата работа е да повишаваме важността най-вече чрез пример. Показвам, че целта е важна за мен чрез личното си усилие, участие, отношение и грижа за приятелите. Вдъхновяваме се взаимно, но не се ограничаваме един друг.

Източници

„Трябва да работим върху една точка, а именно да ценим духовното.“

(Рабаш, Статия 17, „Редът на събранието“, 1986 г.)

„Основното, което ни липсва и поради което нямаме гориво за работата, е, че ни липсва важността на целта, тоест не знаем как да оценим нашата служене, че трябва да знаем на кого отдаваме. И още ни липсва знание за величието на Твореца, така че трябва да знаем колко сме щастливи, че имаме привилегията да служим на Царя, защото нямаме с какво да разберем Неговото величие.“

(Рабаш, Статия 24, „Основното, което ни липсва“)

„Всеки трябва да се опита да донесе в обществото дух на живот пълен с надежда, и да влее енергия в обществото, така че всеки един от групата да може да каже на себе си: сега започвам нова страница в работата. Тоест, преди да дойде в групата, той е бил разочарован относно напредъка в работата на Твореца.

Но сега групата му е вдъхнала дух на живот, пълен с надежда, така че чрез нея е придобил увереност и сила да преодолява, защото сега чувства, че има способност да достигне съвършенство.

И всичко, което е мислел, че стои пред него като висока планина и е мислел, че не може да го преодолее, и това са силни пречки, сега усеща, че те наистина са нищо и нищо не значат.

И всичко това е получил от силата на групата, защото всеки един се е опитал да създаде състояние на подкрепа и да установи нова атмосфера в огрупата.“

(Рабаш, Статия 30, „Какво да се иска от събиранието на другарите“, 1988)

Втори принцип : Да работим за изграждане на равенство в десетката.

Ясно виждаме, че всички сме различни, всеки има различен потенциал.

В какво тогава са равни членовете на групата? Равни сме в това, че всеки един от нас действа към нашата обща цел—връзката—с цялата сила и уникалност, която природата му е дала (в което не сме равни). Затова няма сред нас големи и малки, няма успешни и неуспешни. Защото всички се стремим да се свържем. Всеки влага във връзката толкова, колкото може. Равенството се изразява в това, че всеки влага максимума, на който е способен, физически и вътрешно—специфично/относително усилие.

И получава обратно според мярката на вложеното. И така всички получават според мярката на своето усилие.

„Законът на любовта не може да бъде реализиран между големия и малкия, защото двама, които истински се обичат трябва да усещат равенство между тях.“

(Баал Сулам, „Науката кабала и философията“)

Писано е: „И разположи се народът, като един човек с едно сърце“, което означава, че всички те са имали една цел, заради Твореца. И трябва да се разбере, как е възможно да бъдат като един човек с едно сърце, понеже е известно, както са казали мъдреците: „Както лицата им не си приличат, така и мненията им не си приличат“, тогава как може да бъдат като един човек с едно сърце?

Отговорът: Ако говорим за всеки, който се грижи за собствените си нужди, тогава е невъзможно да бъдат като един човек, понеже не си приличат. Но ако всички отменят собствената си власт и всички се грижат само за благото на Твореца, тогава вече няма различни мнения, защото всички детайли са отменени и всички са влезли под властта на Единния.

(Рабаш II, Писмо 42)

Как е възможно да се уважава приятел, който е по-голям от теб, докато същевременно виждаш, че имаш по-добри качества от приятеля си, тоест, че си по-талантлив, имаш по природа по-добри свойства? Това може да се разбере по два начина:

А. Той действа със свойството вяра над знанието, че още когато го е избрал за приятел, вече го вижда над знанието.

Б. Това е по-естествено, тоест вътре в знанието. Тъй като е решил да го приеме за приятел и работи със себе си, за да го обикне, това е законът на любовта, че човек вижда само доброто, а лошото, дори да съществува в приятеля, не го вижда, както е писано: „Любовта покрива всички престъпления.“

(Рабаш, Статия 17, Част 1, „Относно важността на другарите“, 1984)

Трети принцип : Трябва да се грижим да запазим характера на всеки другар, така че да не загуби индивидуалността си.

Индивидуалността на всеки може да се изрази именно чрез неговото влагане във връзката на групата. Във всяка група трябва да има човек, отговорен за повишаване на мотивацията, настроението и общата атмосфера.

„Няма двама души в света с еднакви мнения, защото всеки има голямо и възвишено притежание, което хиляди негови предци са му завещали, и другите нямат и следа от това. Ето защо цялото това притежание се счита за собственост на отделния човек, която обществото трянва да запази, нейния вкус и дух, така че да не се замъгли от средата. По-скоро всеки трябва да остане с пълнотата на своето наследство. Тогава противоположността и противоречието между тях ще останат завинаги, за да ни гарантират винаги критиката и напредъка на мъдростта, което е цялото предимство на човечеството и цялото му истинско, вечно желание.“

(Баал Сулам, „Свобода на волята“)

Въпроси и отговори