Кабала група: Уроци 1-6 Принципи на връзка в десетката

Кабала Група: Уроци 1-3.

Тема: Тема: Принципи на връзка в десетката

1. РАБАШ, Цел на групата- 1

Събрали сме се тук, за да положим основите на изграждането на група за всички тези, които желаят да следват пътя и метода на Баал Сулам, това е пътя как да се издигнем до нивото човек и да не останем в нивото на животно, както са казали мъдреците (Йевамот, 61 стр, 1 ред) за стиха „вие, овце Мои, паство Мое, Вие се наричате човек, а идолопоклонниците не се наричат човек”, това е от статия на Рашби.

2. РАБАШ, Цел на групата- 1

Затова сме се събрали тук, да основем група, така че всеки от нас да може да следва духа на „отдаване на Твореца”. И за да постигнем отдаване на Твореца, трябва да започнем първо с отдаване на човека. И това се нарича „любов към ближния.”
А любовта към ближния е възможна само чрез самоотмяна. Затова, от една страна, човек трябва да принизява себе си, а от друга страна да се гордеем, че Твореца ни е дал възможност да влезем в група, в която всеки от нас има само една цел – „присъствието на Твореца (шхина) да пребивава между нас”.

3. РАБАШ, Цел на групата - 2

Затова групата трябва да се състои от отделни хора, които са на същото мнение, че това трябва да се постигне. И тогава от всички тези отделни хора възниква една единствена велика сила, която ни позволява да се борим със себе си, защото всеки се включва във всеки. Получава се, че всеки разчита на голяма необходимост, която е, че иска да постигне целта.

А за да има взаимно включване на един в друг, всеки трябва да се отмени пред другия. И това се случва поради това, че всеки вижда достойнствата на своя другар, а не неговите недостатъци. Но всеки, който мисли, че е малко повече от своите другари, не може вече да се обедини с тях.

4. Баал аСулам, Писмо 47

"... и особено по време на скриване. Ето защо установих за вас начини, чрез които все още можете да се държите и да не се върнете назад.

И най-специалният измежду тях е девекут между приятелите."

Принцип №1:
Трябва постоянно, изкуствено да повишаваме значението на срещите (рамката), разбирайки, че всяка цел може да се постигне само заедно.

5. РАБАШ, Статия 17 (1986) „Ред на събранието - 2”

"Има една точка, върху която трябва да работим — ценността на духовното."

6. РАБАШ, Разни бележки 24 "Главното, което не ни достига”

Основното, което ни липсва и поради тази причина нямаме енергия за работа, е важността на целта. Това означава, че не знаем как да оценим усилията си, че знаем на кого отдаваме. И също така ни липсва знание за величието на Твореца, за да знаем колко сме щастливи, че сме удостоени да служим на Царя, защото нямаме нищо, с което да можем да оценим Неговото величие.

7. Рабаш, Статия № 30 (1988) „Какво да търсим от събранието на другарите”

"...всеки трябва да се старае да внесе в групата дух на живот и обнадежденост и да вкара енергия в групата. Така всеки от другарите ще може да си каже: „Сега започвам на чисто в работата.” С други думи, преди да дойде в групата, е бил разочарован от напредъка в работата на Твореца, но сега групата го е изпълнила с живот и надежда.

Така, чрез групата, той е придобил увереност и сила да преодолее, защото сега чувства, че може да постигне цялостност. А всички негови мисли — че стои пред висока планина, която не може да бъде покорена, и че това наистина са страховити препятствия — сега той чувства, че те са нищо. И всичко това е получил от силата на групата, защото всеки един се е опитал да внесе дух на насърчение и присъствието на нова атмосфера в групата"

8. Рабаш, Статия 17 (1986) „Ред на събранието - 2”

"...цялата основа, върху която можем да получим наслаждение и удоволствие, и което ни е позволено да се наслаждаваме — и дори е задължително — е да се наслаждаваме на акта на отдаване. Следователно има една точка, върху която трябва да работим — оценяване на духовността. Това се изразява във вниманието към това към кого се обръщам, с кого говоря, чии заповеди изпълнявам и чиито закони уча, тоест търсене на съвет как да ценя Дарителя на Тората.

И преди човек да получи някакво осветяване отгоре сам, трябва да потърси единомислещи хора, които също се стремят да засилят важността на всеки контакт с Твореца по какъвто и да е начин. И когато много хора го подкрепят, всеки може да получи помощ от приятеля си."

9. Рабаш, Статия № 30 (1988) „Какво да търсим в събранието на другарите”

"...другарите трябва главно да разговарят за величието на Твореца, защото според степента на величието на Твореца, което човек приема, до толкова той естествено се отменя пред Твореца. Както виждаме в природата, че малкият се отменя пред големия, и това няма нищо общо с духовността. Това поведение съществува дори сред светски хора.

С други думи, Творецът е направил природата такава. Следователно разговорите на другарите за величието на Твореца събуждат желание и копнеж да се отменят пред Твореца, защото започват да чувстват стремеж и желание да се свържат с Твореца."

Принцип №2:
Да се работи върху изграждането на равенство в рамките на десетката.

10. Баал Сулам, „Мъдростта на кабала и философията“
„Законът на любовта не може да се реализира между големия и малкия, тъй като двама, които истински се обичат, трябва да се чувстват равни“.

11. РАБАШ, Писмо № 42

Написано е: „И хората се разположиха на стан като един човек с едно сърце.“ Това означава, че всички те са имали една цел, да отдават на Твореца. Следва…

И ние трябва да разберем как е възможно да бъдат като един човек с едно сърце, след като мъдреците са казали: "Както лицата им не си приличат едно на друго, така и мненията им не си приличат" - и как могат да бъдат "като един човек в едно сърце"? Отговор: ако кажем, че всеки се грижи за нуждите си, се оказва, че е невъзможно да бъдеш "като един човек", защото "те не си приличат". Но ако всеки отмени собствената си власт и всички те се грижат само за ползата на Твореца - тогава те вече нямат частни мнения, всяко отделно мнение е премахнато и всички те са влезли във властта на Един.

12. Рабаш, Статия 17, Част 1 (1984) „За важността на другарите”

"...как човек може да смята приятеля си за по-велик от себе си, когато вижда, че неговите собствени достойнства са по-големи от тези на приятеля, че е по-талантлив и има по-добри природни качества? Има два начина това да бъде разбрано:

Той върви с вяра над разума: след като го е избрал за приятел, го цени над разума.
Това е по-естествено — в рамките на разума. Ако е решил да приеме другия за приятел и работи върху себе си, за да го обича, тогава е естествено с любов да вижда само добрите неща. И дори да има лоши неща в приятеля, той не може да ги види, както е писано: „любовта покрива всичко.”

Принцип №3:

Трябва да внимаваме да запазим характера на всеки другар, за да не загуби своята индивидуалност.

13. Баал Сулам „Свобода на волята”

Няма двама души на земята, чиито мнения да са идентични, защото всеки човек притежава велико и възвишено наследство, завещано му от предците, от което в другите няма и следа.

Ето защо всички тези дарове се считат за собственост на индивида, а обществото е призовано да съхрани техния характер и дух, за да не бъдат замъглени от обкръжаващата среда. Напротив, всеки индивид трябва да запази целостта на своето наследство. Тогава противоречието и противопоставянето между тях ще останат завинаги, за да осигурят вечно критиката и развитието на мъдростта, което е в полза на цялото човечество и представлява неговото истинско вечно желание.

14. Баал Сулам "Мир "
"Индивидуалността вътре в егоизма действа разрушително и пагубно

<...> И по истинa казано, коренът на целия този голям хаос, който цари у нас, е не повече от качеството „индивидуалност“, споменато по-горе, присъстващо у всеки от нас в по-голяма или по-малка степен.

И макар че обяснихме неговия прекрасен и възвишен, изключително висш смисъл, тъй като това качество идва при нас направо от Твореца, Единствения в света, който е корен на всички творения, заедно с това, понеже чувството за индивидуалност се е установило вътре в нашия тесен егоизъм, неговото действие стана разрушително и пагубно до такава степен, че стана източник на всички разрухи, които вече са били и още ще бъдат в света.

И, както беше казано, няма нито един човек в света, който да е свободен от него, а всички разногласия са единствено в начините за неговото използване, било то за сърдечна страст, за власт или за почести, и с това творенията се различават едно от друго.

Обаче общото качество на всички творения в света е, че всеки от нас е готов да използва всички творения за лична изгода, използвайки всички налични му средства и съвсем не отчитайки, че се готви да се изгради върху руините на другаря.

И тук няма никакво значение онова разрешение, което всеки човек сам си дава, изхождайки от съответното за него направление, защото желанието е коренът на разума, а не разумът е коренът на желанието. И, по истинa казано, колкото човек е по-голям и по-изключителен, точно толкова по-голяма и по-изключителна е и неговата индивидуалност."

15. РАБАШ, Писмо № 42

Трябва да разберем как е възможно да бъдем "като един човек, с едно сърце", тъй като е известно, че мъдреците също са казали: "Както лицата им не си приличат едно с друго, така и мненията им не си приличат". И как могат да бъдат "като един човек, с едно сърце"?

Отговор: ако казваме, че всеки се грижи за своята нужда, излиза, че е невъзможно да бъдеш "като един човек", защото "не си приличат".

Принцип 4:
Личният пример е най-добрият начин за връзка с другарите.

16. Рабаш, статия 2 (1984) "По повод любовта към другарите"
"...той трябва да разкрива любовта, която е в сърцето му, към своите другари, защото с това разкритие той води до пробуждане на сърцето на другаря по отношение на {другите} другари, така че и другарите да почувстват, че всеки е зает с любовта към другарите. И печалбата от това е, че по този начин той получава по-голяма сила да действа в любовта към другарите с по-голяма настойчивост и интензивност, защото силата на любовта на всеки се включва в другаря".

Принцип 5:
„Купи си другар“ — всеки член на групата трябва да се стреми да „купи другарите си“.

17. Рабаш, статия 30 (1988) "Какво да изискваме от събранието на другарите?"

"По въпроса «купи си другар», трябва да се обясни понятието «купи», което означава, че трябва да му платиш, и с помощта на тази плата го купуваш. А какво му плаща? Може да се каже, че заплатата се получава за труд. Тоест понякога човек иска да купи, например, красив шкаф, който струва, да речем, две хиляди долара. И той казва на продавача, че няма пари да плати, но е чул, че той търси работник за половин месец. И затова, вместо парично заплащане за шкафа, ще работя при теб за тази сума пари, която трябва да ти платя. И разбира се, продавачът ще се съгласи. Виждаме, че заплащането може да се направи чрез замяна.

И така е и при нас по отношение на любовта към другарите. Когато човек трябва да оправдава другарите си, това изисква голямо усилие, и не всеки е съгласен на това. Понякога има още по-сложна ситуация, т.е. понякога човек вижда, че другарят му го пренебрегва. И дори повече – когато чуе клевета, т.е. когато някой другар му каже, че друг е говорил за него, и че този другар е казал неща, които не е добре другари да говорят един за друг. И човек трябва да се смири и да го оправдае, и това е огромно усилие. Оказва се, че чрез усилия човек „плаща“, а това е по-важно от плащането с пари.

Но ако човек говори лошо за него, откъде другарят ще намери сили да го обича, защото е очевидно, че този го мрази, иначе не би казвал лоши неща за него. А ако е така, какъв е смисълът да го оправдава? Отговорът е, че любовта между другарите, която се гради върху любовта към ближния, благодарение на която можем да постигнем любов към Твореца – това е нещо противоположно на приетото между хората. Това означава, че въпросът за любов към ближния не е в това другарите да го обичат. Аз трябва да обичам другарите. И ако е така, не ме интересува, че другрят говори лошо за мен и несъмнено ме мрази. И ако човек иска да придобие любов към другарите от любов към ближния, трябва да премине поправяне, за да заобича другия.

Затова, когато човек полага усилия и го оправдава, това е прекрасно средство, защото благодарение на това усилие, което се нарича „пробуждане отдолу“, му се дава сила отгоре, за да може да обикне всеки приятел без изключение.

И това се нарича „купи си другар“, когато човек трябва да положи усилия, за да достигне любов към ближния. И това се нарича „усилие“, защото трябва да работи над знанието.

18. Рабаш, статия 1, 1985 “Направи си Рав и си купи другар - 1”

"Истинското приятелство, когато всеки дава цената, необходима, за да си купи другар, съществува именно тогава, когато и двамата са на едно и също ниво, тогава и двамата плащат еднакво. Подобно на материалния бизнес, когато и двамата дават всичко поравно. Иначе не може да има истинско партньорство. Затова: «И купи си другар». Тоест, съединението, когато всеки купи за себе си другар, може да стане само, когато и двамата са равни."

19. Рабаш, статия 1, 1985 „Направи си рав и купи си другар – 1“
„...редът на работата е такъв, че човек трябва да започне с „направи си рав“, за да приеме върху себе си висшата малхут над логиката и знанието. Това се нарича „направи“, т.е. състояние само на действие, въпреки че тялото не е съгласно. А след това „купи си другар“. Защото купуването означава, че когато човек иска да купи нещо, той трябва да се откаже от неща, които вече е постигнал. Той дава това, което има отдавна, и за това купува ново нещо.

Същото се отнася и тук, в работата на Твореца. За да достигне човек до сливане с Твореца, което е подобие по форма, изразено с: „както Той е милосърден, така и ти бъди милосърден“, излиза, че той трябва да се откаже от много неща, които има, за да придобие свойството на сливане с Твореца. И в това е смисълът на думите: „Купи си другар“.

А преди човек да „си направи рав“, т.е. висшата малхут, как може да се говори: „И купи си другар“? Тоест, той трябва да се свърже с „рава“. Защото докато още няма рав. Но след като си направи рав, може да се изисква от тялото да се откаже от определени неща, за да достигне до сливане, понеже иска да достави наслаждение на Твореца.

И още повече, трябва да се разбере, че в степента на величието на рава, именно в тази степен той има сили да изпълни: „И купи си другар“. Защото според важността, която чувства към рава, в тази степен е готов да се откаже от нещо с цел да се свърже с него. Защото тогава разбира, че си струва да направиш всичко, за да удостоиш сливането с Твореца.“

20. Рабаш, статия 8, 1985 “Направи си Рав и си купи другар - 2”

"Между човека и неговия другар – следва да се каже най-напред «купи си другар», а после – «направи си рав». Защото когато човек търси другари, трябва първо да го провери и да види, наистина ли си заслужава да се свърже с него. Понеже виждаме, че за нас е установена специална молитва, свързана с другаря, тъй като казваме след благословиите в молитвата «Да бъде желанието»: «И отдалечи ни от лош човек и лош другар».

Оттук следва, че преди да вземе човек другар, е задължен да го провери във всичко, което може да бъде проверено. И в това време той използва именно своя разум. Затова не е казано: «Направи си другар», понеже понятието «направи» указва на «над знанието». Затова в отношенията между човека и неговия другар трябва да се използва разумът и да се проверява доколкото е възможно, в ред ли е другарят, както се молим всеки ден: «И отдалечи ни от лош човек и лош другар»."

Принцип 6:
Всеки съди другия според собствената си неизправност („Всеки, който порицава, порицава в съответствие със своя недостатък“).

21. Рабаш, Статия 19, 1990
„Човек трябва да вярва, както беше посочено по-горе, че „няма никой освен Него“. Тоест Творецът го задължава да извършва добри действия. Обаче, понеже човекът все още не е достоен да знае, че именно Творецът го задължава, Творецът се облича в хора (буквално: плът и кръв) и чрез тях Той извършва тези действия, тоест Творецът действа, изхождайки от „задната страна“ 'ахораим'.

Това означава, че човек вижда лицата на хората, но трябва да вярва, че зад техните лица стои Творецът и върши тези действия. Тоест зад човека стои Творецът, който го заставя да върши онези действия, които Творецът желае. Излиза, че всичко прави Творецът, но човекът придава значение на това, което вижда, а не на това, в което трябва да вярва.“

22. Баал Сулам, Шамати 67
"Този, който мисли, че мами другаря си, всъщност мами Твореца, защото извън тялото на човека се намира само Творецът. От същността на творението [следва], че човекът се нарича творение само по отношение на себе си. Понеже Творецът желае човекът да почувства себе си като отделна от Него реалност. Но освен това, всичко се счита за „пълна е земята със славата Му“.

Затова, когато мами другаря си, той мами Твореца. А когато огорчава другаря си, той огорчава Твореца".

23. Рабаш, статия 29, 1985, "Близо е Творецът до всички, които Го призовават"
"И наистина, това е подобно на казаното от нашите мъдреци (Кидушин, 70а): „Учихме: всеки, който порицава другите, сам е порочен и не говори в прослава на света. И Шмуел каза: той порицава другите със собствения си недостатък“.

Това е, защото има хора, които постоянно гледат другия: ако другият учи така, както според тях трябва да се учи, или се моли така, както според тях трябва да се моли, тогава с него всичко е наред. Но ако не е така, те веднага намират у другия някакъв недостатък."

Принцип 7:
Не изразявайте критика към другар директно, лично или публично.

24. Баал Сулам, Шамати 62 "Слиза и подстрекава, изкачва се и обвинява"
"В същото време този, който върви по пътя на чистотата, не може да обвинява другите. Той винаги обвинява себе си, а другите вижда на по-висока степен, отколкото усеща себе си."

25. Рабаш, статия № 8 (1984) "Кое изпълнение на Тора и заповедите пречиства сърцето"
"Често се случва това, че когато човек чете на друг нравоучение, то е породено само от {стремеж към} власт, а не от заповедта: «Изобличи ближния си»."

26. Рав Михаел Лайтман, от дневния урок на 13.07.2022:

Няма нищо по-лошо от това, когато всеки иска да задължи другия да прави това, което смята за правилно. Това не бива да се прави, а трябва само да се проявява любов и стремеж към обединение. Освен това — нищо повече.

Никой от вас все още не разбира къде се намира, вие все още напълно се намирате извън истината.

По-добре учете уроците заедно, потапяйте се в първоизточниците, но не заради спорове, а само за да разберете какво е написано там.

Ако някой има желание да убеди другия — това е проява на злото начало, което има в себе си. Остави другаря си да расте със своето темпо, по своя път, и не му пречи — само го пробуждай към по-голямо изучаване, към по-голямо участие, и само към това.

Принцип №8
Като общо правило е най-добре границите на разговора да бъдат определени предварително – тоест, да се избягва повдигането на теми, за които вече знаем, че могат да доведат до конфликт.

27. РАБАШ, Статия 1, част 2 "Цел на обществото - 2"
„Затова е добре да има равенство между другарите, които се обединяват, за да може един да се анулира пред другия. И в обществото трябва да има внимателно наблюдение, което да не допуска лекомислие, защото лекомислието руши всичко.“

Въпрос: Какво е „лекомислие“ във вътрешната работа?
Рав Михаел Лайтман: Лекомислието е много широко понятие — започвайки от пълното изоставяне на работата и превръщането в безделник, до замяна на по-полезна дейност с такава, която е по-малко полезна, но по-приятна, удобна и лека.

Лекомислието може да се прояви в занимания с неща, които са напълно противоположни на пътя, чак до малки глупости, или дори просто като си позволиш малко „свобода“ в мислите, в изясненията и в желанията си.

Откъде идва изразът лекомислие [буквално от думата на иврит "калут рош" – "лекоглавие"]? — „Тежка глава“ означава, че човек постоянно съди себе си, изследва нещата и е изпълнен с мисли. А „лекота“ означава, че той отклонява главата си от правилното занимание и тогава я запълват всякакви чужди и незначителни мисли.

Може дори да няма нищо изрично против Създателя в това, а просто човекът позволява на ума си да се изпълва с мисли за този материален свят.

(От урок върху статия на Рабаш, 12.02.2012)

28. РАБАШ, Статия 30, „Какво да искаме от събранието на другарите“, 1988

„Какво трябва да направи един другар, ако има нужда от помощ от другарите?

Както вече казахме, по време на събирането на другарите не бива да се говори за тъжни или негативни неща, които могат да доведат до скръб.

Отговорът е, че човек трябва да говори с другар, който му е по-близък до сърцето. А този другар трябва да сподели с групата — но не по време на обичайното събиране на другарите.

Тоест, той може да говори с цялата група заедно, но не по време на планираното събиране на другарите. Вместо това може да бъде организирано специално събиране с цел да се помогне на другаря, който има нужда.“

Принцип #9
Всички ние се стремим да укрепим духа на групата

29. РАБАШ, Статия №4, 1984 г., "Всеки да помага на другаря си"

"Трябва да разберем как човек може да помогне на другаря си. Това нещо ли е само когато има богати и бедни, мъдри и глупави, слаби и силни? Но когато всички са богати, умни или силни и т.н., как тогава единият може да помогне на другия?

Виждаме, че има едно нещо, което е общо за всички — настроението. Казано е: „Грижата в сърцето на човека, нека я изкаже пред другите.“ Това е защото що се отнася до бодростта на духа, нито богатство, нито ученост могат да помогнат.

По-скоро, човек може да помогне на друг, като види, че неговият другар е унил. Написано е: „Човек не може сам да се избави от затвора.“ По-скоро неговият другар е този, който може да повдигне духа му.

Това означава, че другарят издига човека от неговото състояние в състояние на жизненост. Тогава човекът започва отново да придобива сила и увереност в живота и богатството и започва сякаш неговата цел вече е близо до него.

Излиза, че всеки трябва да бъде внимателен и да мисли как може да помогне на другаря си да повдигне духа си, защото по отношение на духовете, всеки може да намери място на нужда в другаря си, което може да запълни."

30. Рабаш. Статия 30 (1988) „Какво да търсим в събранието на другарите“

„Всеки трябва да се старае да внесе в обществото дух на живот и надежда и да вдъхне енергия в обществото. Така всеки от приятелите ще може да си каже: „Сега започвам на чисто работата си.“ С други думи, преди да дойде в обществото, той е бил разочарован от напредъка в работата на Твореца, но сега обществото го е изпълнило с живот и надежда. Така чрез обществото той е получил увереност и сили да преодолее трудностите, защото сега чувства, че може да постигне цялост. И всички негови мисли — че е стоял пред висока планина, която не може да бъде превзета, и че това наистина са били страховити пречки — сега ги усеща като нищо. И всичко това е получил от силата на обществото, защото всеки един се е опитвал да вдъхне дух на насърчение и присъствие на нова атмосфера в обществото.“

31. Рабаш, статия 30 (1988) "Какво да се изисква от събранието на другарите"
"...когато се събира група хора, които искат заедно да работят върху любовта към другарите, всеки трябва, доколкото е възможно, да помага на другия.

И в това има много степени, тъй като никой не прилича на другия. Нуждата на един не е нужда на другия. Но в един въпрос всички са равни: всеки от другарите се нуждае от добро настроение. Въпреки това, ако другарите нямат добро настроение, това не означава, че имат еднаква нужда, защото всеки има своя собствена причина, поради която няма радост.

Затова на всеки е възложено да помисли с какво може да създаде добро настроение на приятеля."

32. Рабаш, статия 30 (1988) "Какво да се изисква от събранието на другарите"
"... не бива да се пробужда по време на събранието на другарите лявата линия. Само когато човек е сам със себе си, той може да работи с лявата линия, но не повече от половин час на ден. Основната работа на човека се състои именно в това да напредва в дясната линия. А двама души не трябва да обсъждат помежду си лявата линия, само по този начин ще получат помощ от групата."

Принцип №10
Трябва да развием чувство за взаимна отговорност (Arvut) към групата.

33. Баал а-Сулам, „Арвут [Взаимна гаранция]“, точка 18
„Тана описва Арвут като двама души, които били на лодка, и единият започнал да пробива дупка в лодката. Приятелят му казал: „Защо пробиваш?“ Той отговорил: „Защо те интересува? Пробивам под себе си, не под теб.“ Тогава приятелят му отвърнал: „Глупако! И двамата ще се удавим заедно в лодката!““

34. Баал а-Сулам, „Матан Тора [Даряването на Тора]“, точка 16
„Ако шестстотин хиляди души изоставят работата си за задоволяване на собствените си нужди и не се безпокоят за нищо друго, освен да бдят така, че на другарите им да не липсва нищо, и освен това ще се отдадат на това с голяма любов, с цялото си сърце и душа, в пълното значение на Мицва „Обичай ближния си като себе си“, тогава вече е без съмнение, че никой в народа няма да се нуждае да мисли за собственото си благополучие.

Именно поради това човек става напълно свободен да осигурява собственото си оцеляване и лесно може да изпълнява Мицва „Обичай ближния си като себе си“.“