Урок 29

Тема: Въведение в понятието „Десетка“

Избрани откъси от първоизточници

Слайдове 2-4

Баал Сулам „Предговор към Учението за десетте сфирот“, т.4

„Защото наистина и много вярно е, че Самият Творец поставя ръката на човека върху добрата съдба, като му дава удоволствие и наслада вътре в материалния живот, пълен със страдания и мъчения и лишен от всякакво съдържание, така че без съмнение откъсва човека, и той бяга от него, щом му покажат (дори и през малка пролука) някакво спокойно място. Той иска да избяга там от този живот, който е по-тежък от смъртта. И няма за човека по-голямо указание от Твореца от това.

Изборът на човека е само в укрепването, тъй като, разбира се, е необходима голяма работа и много усилия, докато не пречисти своето тяло и не може да изпълнява Тора и заповедите както трябва, т.е. не заради собственото си удоволствие, а за да доставя удоволствие на Твореца, което се нарича „лишма“. И само по този начин се удостоява с щастлив и сладък живот, който върви заедно с изпълнението на Тора.

Но преди човек да достигне до такова пречистване, той, разбира се, прави избор да се укрепва по добър път с всякакви средства и хитрости. И ще направи всичко, което е в неговите сили, докато не завърши работата по пречистването; и няма да падне под тежестта на товара си по средата на пътя.“

Слайд 5

Раби Шнеур Залман от Ляд. Тания, Игерет аКодеш, 23

„Мъдреците на Мишна учеха: сред десет другари, които седят и изучават Тора, пребивава Шхина, тъй като в това се заключава целият човек.“

Слайд 6

Рабаш. Статия 28 (1986) „Няма събрание по-малко от десет“

„Мъдреците са казали: „Във всяка десетка пребивава Шхина.“ Известно е, че Малхут се нарича „десета“. Също така е известно, че получаващият съсъд също се нарича с името  Малхут – десетата сфира, която получава висшето изобилие. Тя се нарича „желание за получаване“ и всички творения произтичат само от нея. И затова няма събрание по-малко от десет: защото, тъй като всички материални клони произтичат от висшите корени, то според принципа „няма светлина, в която да няма десет сфирот“, събрание в материалното не се счита за нещо важно, ако в него няма десет души, по подобие на духовните стъпала.“

Слайд 7

Маор ва-Шемеш (Светлина и слънце). Глава Ваехи

„Главното в събранието е всички да бъдат в единство и да искат заедно едно – да намерят Твореца, защото във всяка десетка присъства Шхина. И, разбира се, ако има повече от 10, има и по-голямо разкритие на Шхина. И нека всеки се свърже с другаря си и дойде при него, за да чуе нещо от него относно работата на Твореца и как да намери Твореца, и да анулира себе си пред другаря, а другарят – пред него, и всички да правят така. И, така или иначе, когато събранието се провежда с това намерение, колкото и да било, още повече, отколкото теленцето иска да яде, кравата иска да го нахрани. Във всеки случай Твореца приближава Себе Си до тях и пребивава с тях...“

Слайдове 8-9

Рабаш. Статия 6 (1984) „Любов към другарите – 2“

„Ако се съберат няколко души, които имат тази малка сила, [убеждаваща], че си струва да излязат от егоистичната любов, но нямат цялата сила и важност на отдаването, за да могат да бъдат самостоятелни без външна помощ, и всички тези хора се анулират всеки пред другия, [и тогава, понеже] всички по потенциал имат любов към Твореца, но на практика не могат да го реализират, то благодарение на това, че всеки влиза в групата и се анулира пред групата, се образува едно тяло. И когато това тяло се състои, например, от десет души, това тяло има сила десет пъти по-голяма, отколкото ако беше самият той.

Но при условие, че когато се съберат, всеки ще мисли, че е дошъл сега с цел да анулира любовта към себе си, т.е. да не мисли сега как да напълни своето желание за получаване, а да мисли доколкото е възможно само за любовта към ближния, [защото] само чрез това може да придобие желание и потребност, че трябва да получи ново свойство, наречено желание за отдаване. А от любовта към другарите може да достигне до любов към Твореца, т.е. когато ще иска да достави на Твореца наслаждение.“

Слайд 10

Баал Сулам, писмо 47

„Ще ви напомня  още веднъж за действеността на любовта към другарите – във всеки случай, в този момент, – защото от това зависи нашето право на съществуване, и с това се мери мярката на нашия успех, към който сме близо.

Затова се освободете  от всички [свои] илюзорни занимания и отдайте сърцето си на това – да мислите правилните мисли и да измисляте правилните уловки, за да съедините сърцата си в наистина едно сърце, и ще се изпълни с вас казаното: „Възлюби ближния си като себе си“ просто така. [...] И ще бъдете чисти от мисълта за любов, която ще покрие всички прегрешения, и изпитайте ме в това, и започнете да се съединявате в любов в истинска мярка, и тогава ще видите, „и небцето вкусът ще усети“.“ 

Слайд 11

Рабаш, статия 7, 1984

„…онзи, който иска да изпълни правилото: „Възлюби ближния си като себе си“, и цялото му намерение е да излезе от егоистичната любов и да приеме друга природа, т.е. любов към ближния. Но, макар това да е заповед, която трябва да се изпълнява, и човек може да се насили [да го прави] със сила, но любовта е нещо, което е във властта на сърцето, а сърцето по природа не е съгласно с това. В такъв случай, какво може човек да направи, за да достигне до това, любовта към ближния да докосне сърцето му?“

Слайдове 12-13

Рабаш. Писмо 40 

„Всеки подарък, който дава на другаря си  [...], е като куршум, който пробива дупка в камъка, и макар че първият куршум оставя на камъка само невидима драскотина, но вторият, който удря на същото място, вече прави вдлъбнатина, а третият пробива отвор. 

И с помощта на куршумите, които изпраща в целта, отворът се увеличава и се образува кухина в каменното сърце на другаря, където се събират всички подаръци, и всеки подарък дава искри на любов, докато не се съберат всички искри на любовта в кухината на каменното сърце и от тях не се образува пламък. 

А разликата между искрата и пламъка е в това, че на мястото, където има любов, тя пробива навън, т.е. разкрива се на всички народи, че огънят на любовта гори в него. И огънят на любовта изгаря всички прегрешения, които се срещат по пътя.“

Слайдове 14-15

Рабаш. Писмо 40 

„Благодарение на триенето на сърцата, дори и да са сърца на юнаци, всеки излъчва топлина от стените на своето сърце, а топлината създава искри на любов, докато от тях не се образува обличане на любовта, и тогава и двамата се покриват с едно покривало, т.е. една любов ще ги покрие и обвие, защото е известно, че сливането съединява два обекта в един.

И когато започне да усеща любовта на другаря, в него незабавно се пробужда радост и наслада.

Тъй като това, че другарят го обича – това е нещо ново за него, защото винаги е смятал, че само той се грижи за своето здраве и благо. Но в този миг, когато открие, че другарят се грижи за него, това събужда в него неописуема радост, и той вече не е способен да мисли само за себе си, защото човек може да полага усилия само там, където усеща наслада. А щом започне да усеща наслада в това да се грижи за другаря, той не може да мисли за себе си.“

Слайд 16

Баал Сулам, Шамати 225. „Да повдигнеш себе си“

„Невъзможно е човек да се повдигне над своя кръг. Затова човек трябва да се храни от своето обкръжение. И няма за него друг съвет, освен [да се придвижва] посредством Тората и големи усилия.

Затова, ако човек избере за себе си добро обкръжение, той печели във време и в усилия, защото се увлича по своето обкръжение.“