Среща на групата - след Урок 19
Среща на групата - след урок 19
Среща на групата – след Урок 19
Говорихме за свободата на избора, но как тази свобода се проявява в нашето развитие, как наистина можем да повлияем на начина, по който растем?
„Както изяснихме по-горе, има два начина чрез които Висшето управление да гарантира, че човек ще постигне добрата и крайна цел: Пътят на страданието и пътят на Тора. Цялата яснота по пътя на Тора произтича от това. Защото тези ясни понятия, които бяха разкрити и признати след дълга верига от събития в живота на пророците и праведниците, идва човек, който ги взема и ги използва, сякаш тези понятия са събития от собствения му живот. По този начин човек е освободен от всички изпитания, които би трябвало да преживее, преди сам да развие този ясен разум. По този начин човек спестява както време, така и болка.
Това може да се сравни с болен човек, който не желае да се подчини на предписанията на лекаря, преди сам да разбере какъв е ефектът от този съвет върху неговото оздравяване, и поради това започва сам да учи медицина. Той може да умре от болестта, преди да изучи медицината.
Така е и с пътя на страданието в сравнение с пътя на Тора. Който не вярва на понятията, които Тора и пророчеството го съветват да приеме без самостоятелно разбиране, трябва сам да стигне до тези понятия, като следва веригата на причината и следствието в житейските събития. Това са преживявания, които силно ускоряват и могат да развият усещането за осъзнаване на злото в тях, както видяхме, не по избор, а поради усилията на човека да си създаде добра среда, която води до тези мисли и действия.“
- Баал Сулам „Свобода на волята“
Основата на целия ми коментар е желанието за получаване, отпечатано във всяко създание, което е различие по форма спрямо Твореца. Така душата се отделила от Него, както орган се отделя от тялото, защото различието по форма в духовното е като брадва отсичаща в материалното. Ясно е тогава, че това, което Твореца иска от нас, е подобието по форма, когато ние отново се сливаме с Него, както преди да бъдем създадени.
Вече казах, че има два начина да се разкрие съвършенството: пътя на Тора или пътя на страданието.
Затова Твореца е дал на човечеството технология, докато изобрети атомната и водородната бомба. Ако все още не е станало явно за света пълното разрушение, към което те са предназначени да доведат, могат да дочакат трета световна война или четвърта.
„Бомбите ще свършат своето, а останалите след разрушението няма да имат друг избор, освен да приемат тази работа, при която и отделният човек, и народите няма да работят за себе си повече от необходимото за насъщните потребности, а всичко останало ще правят за благото на другите. Ако всички народи по света се съгласят на това, повече няма да има войни, защото никой няма да се грижи за собственото си благо в никаква форма, а само за доброто на другите.
Ако изберете пътя на Тора и приемете подправката – отлично. Ако ли не, ще вървите по пътя на страданието…“
- Баал Сулам „Последното поколение“
Ние сме желание да получаваме удоволствие
Първоначално човек възприема себе си, усеща себе си като емоционално същество, което търси и достига само най-доброто възможно състояние според своите чувства чрез петте сетива. Всичко, което получава чрез петте сетива, се усеща в него като удоволствие. Интелектът и всичко, което съществува в човека, са насочени към активиране на сетивата в такава степен и посока, че всичко, което се усеща чрез тях, се преживява като максимално наслаждение във всеки момент от съществуването. Това е според природата.
(От урок на рав Лайтман)
Развитие според целта на творението
Но целта на Твореца в творението е да развие в човека съсъди (келим), които са съвсем различни, над сетивата му и се наричат „духовни съсъди“. Особеното качество на духовните келим е, че те са над материалните сетива и представляват придобиването на желанието за отдаване на Твореца, така че то да служи като кли (съсъд) за човека. А човекът, след като придобие желанието за отдаване на Твореца като свое собствено желание, наречено „Галгалта веЕйнаим“, оттам започва да използва и естествените си съсъди, наречени „АХаП“ (Озен, Хотем, Пе). Той ги използва, за да получи впечатление от желанието за отдаване на Галгалта веЕйнаим.
Развитието на човека е да приеме формата на Твореца, Неговия образ, наричан „Галгалта веЕйнаим“ и да реализира тази форма в съсъдите на АХаП. Това действие се нарича „получаване заради отдаване“ – използване на човешката природа, но във формата на отдаване, формата на Твореца. Следователно не е възможно да се напредва към целта чрез механизма на наслаждението или страданието, защото самата цел е да се достигне над желанието за получаване, до формата на отдаване.
(От урок на рав Лайтман)
Пътят на страданието е бягство от него – Пътят на Тора е стремеж към целта
И ако човек съществува само в усещането на наслаждение или страдание, тогава, подобно на животните, се стреми към по-удобното, към по-доброто, към това, което се възприема като по-голямо наслаждение в сравнение с по-малко наслаждение или страдание. Разликата, пропастта между сегашното състояние и очакваното бъдеще – колкото по-голяма е тя, толкова повече събужда в човека повече сили за движение и постигане и с по-голяма скорост и желание преминава от състояние в състояние. Но в това човек остава на степента на животното.
Докато развитието е придобиване на духовни келим (съсъди). Тоест човек не реагира на това, което се случва, на това, което се усеща като добро или лошо, а на това, което се възприема като по-голяма форма на отдаване спрямо по-малката форма на отдаване. Във всеки момент човек се въздържа и дистанцира от определяне на състоянието си като добро или лошо, издига се над това определение и усещане, и съди и определя състоянието си само по отношение на по-голяма степен на отдаване или не, спрямо предишното си състояние. И докато човек не премине от своите материални сетива към духовни сетива, не се счита, че е направил дори една крачка към целта на творението.
Затова няма път, който се нарича „път на страданието“. По-скоро, ако човек е в страдание или наслаждение, той не напредва. Просто остава на място, докато не приеме достатъчно удари, които да се натрупват в него и да го заставят да попита: „Какъв е смисълът на живота ни?“ – „Защо страдам?“ Неговият Хомер (материя, субстанция; думата хамор /ивр./ – магаре – понякога се използва като намек към хомер /ивр./ – материя) започва да пита защо получава удари. Започва да разбира, че има причина за ударите и че тази причина е над ударите. Ударите са само средство, за да може той да се издигне над тях, да наведе главата си малко и да види, че чрез ударите е заставен да се развива, над усещането за наслаждение или страдание.
И след като на човек му се даде възможност да мисли за причината, всичко останало е оставено на неговия свободен избор. Отгоре се дават само необходимите удари. Но от момента, в който човек започва да мисли и разбира, че има причинно-следствени връзки и целенасоченост в ударите, той трябва да продължи да напредва сам. Защото в придобиването на шестото сетиво, формата на машпия (отдаващия) човек, трябва да изрази лично желание, а не това желание да дойде насила отгоре. Отгоре идва само страданието. Ако човек стои на място и страда, не се счита, че напредва.
В страдание и болка няма напредък. Напредването не започва на същото ниво, а се издига нагоре, във височина. От момента, в който човек разбира, че трябва да приеме върху себе си формата на отдаване, всяка крачка, всяко движение, всяко действие – се счита, че го издига от равнината нагоре. И този напредък може да бъде само чрез свободен избор, в свободно действие. И с това човек преминава от пътя на страданието към пътя на Тора. От бягство към стремеж към следващото си състояние.
(От урок на рав Лайтман)
Отказът да растем е причината за страданието
Силите се спускат към нас, до всеки един. Няма човек, който да не напредва; дори индивидуалният човек напредва. Разликата е в начина на напредък при всеки човек и дали той е на етапа, в който стои на място и егото му се увеличава, така че да почувства разликата между засилващото се в него его и Ор (Светлината), която го обкръжава отвън, и по този начин ударите се засилват.
В действителност няма удари; човекът се намира в Ор Макиф (Обкръжаваща светлина), която на този етап се разкрива като Ор Макиф, макар че всъщност е Ор Пними (Вътрешна светлина).
Това, което човек описва като „аз“, е в центъра, а светът е около него и нищо друго не се променя. Човекът определя своето „аз“ и своя свят и тъй като всеки път егото му се увеличава, той чувства във връзка с тази Ор Макиф все по-голяма разлика, и това се усеща като страдание.
Равенството между едното и другото се нарича „наслаждение“, а разликата между едното и другото се нарича „страдание“, и те се усещат според големината на разликата между тях.
Никой не изпраща страдание на човека; по-скоро егото му постоянно расте и колкото повече расте, толкова повече е в противоположност на Ор (Светлината). Човекът не е виновен, че егото му расте и не го коригира, защото то расте според плана, според времевата линия и според качествата на всеки отделен човек; всичко е изчислено. Във всеки момент, в който егото присъства в човека, той има възможност да го поправя.
Човек би могъл да попита защо преди двеста или две хиляди години, когато егото е било по-малко, не е било поправено, така че с времето да можеше да се поправи по-лесно.
Това е подобно на дете, което казва, че днес е лошо дете, има лоши приятели, иска лоши неща и е готово да прибегне до наркотици, защото трудно се отказва от всички тези неща. Но ако можеше да се върне година назад, когато родителите му са му казвали да спре и то не ги е послушало, с разума, който има днес, би могло да върви по правилния път.
Човек не трябва да мисли по този начин. Дори в настоящото си състояние, с желание и его, които се развиват и все още не са поправени, и според размера на егото и времевата линия, той го усеща сега като страдание; не трябва да казва, че преди е могъл да направи нещо, защото тогава не е могъл да направи нищо. Нещата са били подредени така, че да не може да направи нищо. И днес той е в съответствие със състоянието на света и вътрешните си качества, с възможност да се поправи в идеалното състояние, така че всичко е готово за поправяне.
(От урок на рав Лайтман)
Само по себе си страданието не е напредък
Човек поема и поема удари, докато в даден момент започва да разбира, че тези удари са целенасочени и са предназначени да го издигнат на по-висока степен.А допреди това не се е издигал на по-висока степен. Следователно е невъзможно това да се нарече „път“, въпреки че се нарича „път на страданието“. А тази илюзия, че с повече страдание човек напредва, произлиза от клипот (непоправените сили) и напълно се противопоставя на истината.
Целта на творението е да се насладят създанията. И тази цел трябва да се осъществява във всеки момент. Така че, в идеалното състояние, човек не би трябвало да усеща дори един грам страдание в нито един момент от живота си. Защото това не е намерението на Твореца, нито Неговото желание човек да страда по какъвто и да било начин. И ако човек премине от телесно страдание към духовно – тоест към страдание от липса на отдаване – той винаги ще бъде в духовно развитие и няма да усеща телесно страдание. И човек ще се развива непрекъснато, само нагоре, без прекъсване.
Затова трябва да се отнасяме към „пътя на Тора“ или „пътя на страданието“ според тяхната същност, а не като към два отделни пътя. Има само един път за развитие, който се нарича „Светлината, която поправя“. Това, което се нарича „път на страданието“, е предназначено само, във всеки момент, когато човек е ленив, да го доведе до правилни решения чрез страдание. Страданието заставя „хамор“ (магарето – т.е. хамор, материята на човека) да мисли и да се движи. Но да мисли и да се движи на духовно ниво.
И ако вместо страданието, което идва отвътре, човек бъде подтикнат да придвижи своя хамор (материята) към духовно решение и действие, да достигне формата на отдаващия чрез друг фактор, външна сила, вместо вътрешна, животът му ще бъде по-успешен. И единственият източник за напредък без страдание е обществото (хевра). Човек няма на разположение друг източник, който може да активира върху себе си, да бъде впечатлен от него, да го контролира или насочи накъде да се развива, освен само силата на групата.
И в идеалното състояние, ако човек използва правилно групата, ще си спести телесно и психическо страдание и всички тези беди, които застигат човека, който още не е придобил духовни качества. Той би се развивал бързо и по най-полезния начин. Но дори и чрез страдание, все пак човек ще достигне (целта). Въпросът е само доколко ще се ускори и сам ще разбере, че само чрез обществото, само чрез правилното използване на силите, които Твореца поставя на негово разположение, и до степента, до която може да ги активира.
(От урок на рав Лайтман)
Обществото като катализатор за следващата ни стъпка
Затова, да премине от пътя на страданието (Дерех Исурим) към пътя на Тора (Дерех Тора) принадлежи на този, който иска да ускори своето развитие. Ако ли не, ще премине през пътя, но с валяка на развитието, по пътя на страданието. Но ако човек иска да ускори развитието си, той заменя телесното страдание с духовно страдание, което може да придобие единствено от обществото около него. Общество, което му дава важността на духовното, важността на целта. И тогава човек започва да страда от това, че няма целта, и това страдание погасява всички други негови страдания.
(От урок на рав Лайтман)
В човека има желание за духовното, което идва от самия него. Тоест дори когато е сам и няма хора около него, които да му влияят или от които да приеме някакво желание, той получава пробуждане и копнее да служи на Твореца. Но собственото му желание със сигурност не е достатъчно голямо, за да може да работи с него за достигане на духовната цел. Затова има начин – както в материалния свят – да усили това желание чрез хората отвън, които да го задължат да следва техните възгледи и техния дух.
Това става чрез свързване с хора, които вижда, че също имат потребност от духовното. И желанието, което тези хора отвън имат, поражда желание у него, и така той получава голямо желание за духовното. Тоест освен желанието, което има отвътре, получава желание за духовното, което те събуждат в него, и тогава придобива голямо желание, с което може да стигне до целта.“
- РАБАШ, статия N.13. 1985
Семинар
Как можем да използваме настоящата си група, за да увеличим желанието за напредък?
Въпроси и отговори