Урок 37. Духовното значение на Песах според мъдростта на кабала - част 2 - Learning from the Source

Урок 37. Духовното значение на Песах според мъдростта на кабала - част 2

Избрани откъси от източниците

Изгнание в Египет

17. РАБАШ, статия №380, "Всеки, който освещава седмия – 2"

Когато човек правилно освещава точката в сърцето си, той започва да влиза в изгнанието в Египет. Тогава започва всеки път да вижда колко е далече от действията на отдаване. Тогава в него се формират келим, т.е. недостиг, който по-късно Твореца ще може да напълни.

22. РАБАШ, статия №936, "Време на избавление"

Човекът е създаден с желание да получава за себе си, но понеже получаването на истинските наслаждения изисква първо да се удостои с Двекут [сливане], наречено „подобие по форма“, т.е. неговото намерение да бъде заради небесата, наречено „заради отдаване“, което е свойството на Твореца, който се нарича Даващ, това е против природата.

Следва, че той се намира в изгнание под властта на царя на Египет. И понеже тялото се нарича желание да получава, човек не може да служи на Твореца против собствената воля, тъй като няма наслада в нищо, което е по задължение, а изпитва само страдания.

И такъв е пътят на Тора, пътят докато постигнем Тора лишма [заради Нея] - път на страдание, защото е по принуда.

Клипа на Египет

31. РАБАШ, статия №15 (1990), "Какво означава, че преди да падне египетският цар, викът им не е бил чут, в работата?"

Египетската клипа се състои в това, че всеки може да работи, само за да получава в замяна. Но без възнаграждение, т.е. само за да отдава, (Фараона) не му позволява никакво действие. Тогава се счита, че Египет стеснява/ограничава (мецер - ивр. теснина) свойството Исраел.

Фараон

36. РАБАШ, статия №17 (1990), "Каква е помощта, която получава онзи, който идва да се пречисти, в работата?"

Фараона е злото начало, което е вътре в човешкото тяло.

38. РАБАШ, статия №926, "Да отидем при Фараона"

Фараон – означава „разрошил (косата) на главата“, тоест разкритие, когато благодарение на това той иска всичко у него да бъде открито, иначе той, египетският цар, властва над тялото на нивото на Египет, притеснява човека, когато той иска да направи нещо за небесата. Затова, когато той иска разкритие, тоест всичко да бъде според разума му, за да разбере разумът, че си струва да се извършат действията, той дава разрешение на човека да действа.

47. РАБАШ, статия №17 (1990), "Каква е помощта, която получава онзи, който идва да се очисти, в работата?"

Какво означава: „И възцари се нов цар“, след като той е „старият цар“? Отговорът се състои в това, че всеки път се подновяват неговите забрани, т.е. всеки път той отново се превръща в зло начало, и това се случва поради факта, че „Аз утежних сърцето му“. Получава се, както [е казано:] „Този, който е по-голям от своя другар, злото начало в него е по-голямо от самия него“.

„Да отидем при фараона“

49. Рабаш. Статия 13 (1986) „Да отидем при фараона – 2“

Казано е: „Да отидем при фараона, защото Аз съм ожесточил сърцето му и сърцата на слугите му, за да извърша тези Мои знамения сред него“. Възниква въпросът: защо Твореца е ожесточил сърцето му? Тора обяснява: „заради тези Мои знамения сред него“. Защо тогава Твореца е ожесточил сърцето на човека, така че той не може сам да победи във войната с егоизма?

Отговор: за да може човекът да се обърне към Твореца. И благодарение на това у него ще се появи съсъд. Тогава Твореца ще може да внесе в този съсъд, в неговата среда, буквите на Торa. Това е душата, която Твореца дава на човека в помощ.

За това е казано: „Тора и Твореца са едно“. „Моите знамения“ – това са буквите на Тора като имена на Твореца. Това означава „да достави благо на Своите творения“, което е замисълът на творението.

Това се случва с човека именно тогава, когато той има съсъд. А този съсъд се създава чрез ожесточаване на сърцето – тогава възниква необходимостта да се призове Твореца за помощ. И Той помага на човека със свята душа.

Въпросите „кой и какво?“

80. Рабаш. 572. „Две усилия“

Редът на работата в Торa и заповедите, когато човек иска да се занимава [с работа] заради небесата, е такъв, че трябва да се бори и да победи злото начало. Защото в природата на човека е да полага усилия, когато от това ще има полза за самия него, а когато види, че от това няма да има никаква полза за него, той не е в състояние да работи. И [злото начало] изтъква своите аргументи, питайки: „Каква е тази работа, която вършите?“ – т.е. каква полза ще има от това, че той полага усилия?

А когато човек го преодолее и каже, че желае да работи против [своята] природа, т.е. да се отдаде на Твореца, злото начало излиза с друг аргумент и задава въпроса на грешния Фараон: „Кой е този Творец, че да го слушам?“ Може да се работи за благото на ближния само там, където ми е известно, че ближният приема [моите] усилия.

Различно е, ако при него има два вида усилия:

1. Че той трябва да се преодолее и да върви против [своята] природа, като работи не за собствена полза, а за ползата на ближния, т.е. за небесата.

2. Че трябва да вярва, че Твореца приема усилията му.

И тези два въпроса са основните в аргументите на грешника.

109. Рабаш. Статия 14 (1987) „Връзката между Песах, маца и марор“

Ожесточението на сърцето, което се е случило с фараона, е настъпило, за да има възможност да се почувства потребност от висшите светлини, докато ако те нямат тежка работа, няма да имат потребност от големи светлини.

Защото срещу този, който се готви да воюва с ръка или пръчка, противникът му няма нужда да използва танк или оръдие. И затова, за да имат нисшите нужда да получат големи светлини, те трябва да се сблъскат със силни клипот, и за да ги разбие, човекът е длъжен да привлече големи светлини, иначе би се задоволил с малкото. Оказва се, че властта на фараона, поради ожесточаването на сърцето му, води до това, че те ще привличат големи светлини.

И помни, че ти беше роб в египетската земя.

„Помни, че ти беше роб в египетската земя“

116. Рабаш. Статия 44 (1991) „Каква е причината, поради която Исраел са удостоени да наследят земята, в духовната работа“

„Помни, че си бил роб в египетската земя и Всемогъщия, твоят Творец, те изведе оттам“, какво означава това в духовната работа. Човек трябва да помни, че е преминал през падение, преди да стигне до издигане. Т.е. че Твореца му е дал да почувства злото в себе си. С други думи, човек трябва да вярва, че това усещане, че той е египетски роб, т.е. че не е в неговата власт да направи нещо за полза на Твореца, а всичко, което прави, е за полза на египтяните, които са в човека. Това идва от Твореца.

От изгнанието към освобождението

122. Рабаш. Писмо 66

Невъзможно е да се излезе от египетското изгнание, преди да се влезе в това изгнание. Едва тогава може да се каже, че излизаме от изгнанието.

И за това ни говори авторът на Агада: трябва да знаем, че първоначално нашите праотци са били идолопоклонници, тоест че са били в изгнание под властта на идолопоклонниците – и едва тогава Твореца е приближил праотците. Но ако не се бяха почувствали под властта на идолопоклонниците, не би могло да се каже, че Твореца ги е приближил. Едва когато човек е отдалечен от Твореца, може да се каже, че Твореца го е приближил. И винаги липсата на нещо трябва да предшества притежаването му, защото липсата е кли, а притежаването е светлина, която изпълва недостига и тъмнината.

Моше

„Аз го извадих „мешетиу“ от водата“

148. Рабаш. 684. „Моше“

Защо нашият учител Моше е бил наречен точно с името „Моше“, което му е дала дъщерята на фараона? И трябва да се каже, че това е благодарение на спасението, защото „аз го извадих „мешетиу“ от водата“. По отношение на работата се има предвид, че човек се дави в злонамерени води, наречени свойства „какво и кой“, а благодарение на това го изваждат от злонамерените води.

154. РАБАШ, Статия № 228, „Моше е свойство на вярата“

„Моше се роди“ е проявата на вярата, чрез която виждаме, че има липса на вяра, което кара човек да черпи вяра и това се счита за раждането на Моше в нея.

158. РАБАШ, Статия № 900, „Две степени“

Степента на Моше, което означава, че той се счита за покрити хасадими, което се счита за „Око не е виждало“, което означава покрити хасадими, „Бог освен Теб“, което означава, че цялата му работа е в разпознаването на великото и властващото и той не се нуждае от награда освен от Твореца, тъй като това е цялата му жизненост, че той служи на Твореца.

281. Зоар за всички, Ваера „И го приеми в сърцето си“, п. 144

Управлението на фараона се осъществявало чрез силата на водата, както е написано: „Голямото чудовище, което лежи всред реките си.“ Ето защо неговият Нил първо се превърнал в кръв.

282. Дегел Махане Ефрем, Тазрия

Този, който наистина се счита за Исраел, се възприема като извор на жива вода, способен да пречисти всяка нечистота, и също така се превръща в извор на нейната кръв, което означава „Дам“ [кръв] Йуд-Хей; това, което първоначално е било кръв, се превръща в „Адам“ [човек] чрез добавянето на МА, означаваща „Първият на света“. Чрез добавянето на Алеф към „Дам“, то се превръща в „Адам“.

287. Маор ВаШемеш, Ваера

Цфардеа [жаба] произлиза от думите Тицпор Да [птица-знай], и е поразена от качеството на Йесод, което е връзка и удоволствие в тях, и Той донесе жаби в тях. Ето защо за тях е написано: „И земята ще се размирише“, защото удоволствието е било изместено и те не са могли да се наслаждават на нищо поради лошата миризма на жабите.

303. При Цадик, Шмот [Изход], 10 В бедствието на мрака, деветото бедствие, съответстващо на свойството на Хохма, по отношение на което Твореца е казал: „Да бъде светлина“, е написано: „Но целият народ на Исраел имаше светлина там, където живееше“, че те излязоха от покривалото на тъмнината, с която беше поразен Египет, и бяха възнаградени със свойството Хохма и думите: „Да бъде светлина“.

307. Шем МиШмуел, Бо, 778

Цялото изгнание в Египет е било подготовка за приемането на Торa.

Основата на Торa е човекът да бъде мъдър, да вижда бъдещето, защото в противен случай той е като животно. Човек се нуждае от способността да си представя, да описва бъдещето, сякаш то е реално и стои пред него… И все пак, в Египет той е бил наказан и излекуван – наказание за Египет и изцеление за Исраел, а именно, че силата е била отнета от Египет, а в противовес на това, тази сила е била прибавена към Исраел… Вече казахме, че в последните три наказания силата на разсъдъка му била отнета, което е цифрата три: Хохма, Бина, Даат. Следователно се оказа, че в наказанието на първородните, което е основното, свойството на Хохма му било отнето, което, както е известно, се нарича „първично“. Това е силата да виждаш бъдещето… и Исраел получи силата на въображението и обширното виждане на бъдещето. Това е цялото велико притежание, което те изнесли от Египет.

Изходът от Египет

192. РАБАШ, Статия № 932, „Първото нововъведение“

Когато човек служи на себе си, той не може да служи на Твореца, защото е невъзможно да служиш на двама царе едновременно. Едва след като излезе от Египет, което означава от егоизма, той може да бъде слуга на Твореца. Тогава той може да бъде възнаграден с Торa. Оттук следва, че първото нововъведение е изходът от Египет.

195. РАБАШ, Статия № 922, „Колкото повече се говори за изхода от Египет“

„Колкото повече се говори за изхода от Египет, толкова по-добре.“ Трябва да разберем защо трябва да говорим толкова много за изхода от Египет, до такава степен, че са казали: колкото повече се говори за него, толкова по-добре. Също така трябва да разберем какво се има предвид под: „Всяко поколение трябва да се възприема така, сякаш току-що е излязло от Египет.“

Известно е, че в светлината няма какво да се добави, а по-скоро в келим [съсъдите]. Следователно „повече“ се отнася до келим, което се отнася до липсата на усещане за изгнание. Когато човек започне да усеща изгнанието, той чувства, че самият той е в Египет. В такова състояние как може да възхвалява изхода от Египет, докато е в Египет?

Това е смисълът на „трябва да се възприема така, сякаш току-що е излязъл от Египет“.

Чудото на изхода от Египет

200. Рабаш. Статия 40 (1990) „Какво означава: „Защото вие сте по-малобройни от всички народи“ в духовната работа“

Човек вижда, че няма никаква възможност да работи с желание да отдава и не за собствена изгода. Това е възможно само като чудо от небесата. Всъщност това се нарича изход от Египет. Тоест да излезе напълно от разума, който има от страна на природата, когато е невъзможно да се направи никакво движение без наслада. И тук той моли Твореца да му даде сила да работи там, където няма никакъв вкус и усещане, а само вярвайки, че Твореца се наслаждава от тази работа, тъй като той е изцяло в отдаване.

И синовете на Исраел застенаха от работата

208. РАБАШ, Статия № 14 (1987), „Връзката между Песах, маца и марор“

Написано е: „И Синовете на Исраел застенаха от работата“, за каква работа става дума? Това означава, че става дума за работата на Твореца, която се нарича „тежка работа“, тъй като за тях беше трудно да работят, за да отдават, защото египтяните и Фараона, цар на Египет, им наложиха своите мисли и желания.

С други думи, тъй като клипата на Египет е преди всичко любов към себе си, египтяните са властвали над народа на Исраел, за да може и народът на Исраел да върви по техния път, наречен „любов към себе си“. На Исраел е било трудно да преодолее тези мисли. Това е смисълът на написаното: „И синовете на Исраел застенаха от работата.“

Прескачане и преминаване

238. РАБАШ, Статия № 13 (1987), „Защо празникът на Мацот се нарича Песах“

Трябва да тълкуваме написаното там, че Той подминал домовете на Исраил и само египтяните били убити. Това е както тълкува РАШИ: Той прескочил, което означава, че прескочил от египтянин на египтянин, а Исраил, които се намирали между тях, избягали. Това означава, че всички египтяни били убити, а само Исраел, които се намирали в средата, между египтяните, останали живи. Буквалното значение е, че всички спускания, които се намират между възходите, били изтрити, и останали само възходите.

Това е все едно, че те никога не са имали падения, тъй като те са били изтрити. Това е смисълът на убиването на египтяните. Следователно, сега е възможно всичките им подеми да се свържат и да станат едно състояние.

Има много различия в желанието за получаване, което било поправено, за да работи с цел да отдава и да стане едно цялостно Кли за приемане на светлината на спасението, наречена „изход от Египет“, когато те били освободени от изгнанието в Египет, поробени от любовта към себе си, наречена „Клипа на Египет“, както е написано: „и Той изведе Своя народ, Исраел, от сред тях, към вечна свобода.“

239. Рабаш. Статия 13 (1987) „Защо празникът на маца се нарича „Песах““

„Песах“ се нарича така, защото Твореца е прескачал домовете на Исраел и този, който е принадлежал към Исраел, е останал жив. Защото, както е известно, в духовното няма изчезване и най-малкото свойство, свързано с Исраел, е останало живо, и нищо не изчезва. И тъй като Твореца е спасил Исраел, този празник се нарича „Песах“ – като знак за действията на Твореца.