Урок 37. Духовното значение на Песах според мъдростта на кабала - част 2
Урок 37. Духовното значение на Песах според мъдростта на кабала - част 2
Избрани откъси от източниците
Изгнание в Египет
17. РАБАШ, статия №380, "Всеки, който освещава седмия – 2"
Когато човек правилно освещава точката в сърцето си, той започва да влиза в изгнанието в Египет. Тогава започва всеки път да вижда колко е далече от действията на отдаване. Тогава в него се формират келим, т.е. недостиг, който по-късно Твореца ще може да напълни.
22. РАБАШ, статия №936, "Време на избавление"
Човекът е създаден с желание да получава за себе си, но понеже получаването на истинските наслаждения изисква първо да се удостои с Двекут [сливане], наречено „подобие по форма“, т.е. неговото намерение да бъде заради небесата, наречено „заради отдаване“, което е свойството на Твореца, който се нарича Даващ, това е против природата.
Следва, че той се намира в изгнание под властта на царя на Египет. И понеже тялото се нарича желание да получава, човек не може да се служи на Твореца против собствената воля, тъй като няма наслада в нищо, което е по задължение, а има само страдания.
И такъв е пътят на Тора, пътят докато постигнем Тора лишма [заради Нея] - път на страдание, защото е по принуда.
Клипа на Египет
31. РАБАШ, статия №15 (1990), "Какво означава, че преди да падне египетският цар, викът им не е бил чут, в работата?"
Египетската клипа се състои в това, че всеки може да работи, само за да получава в замяна. Но без възнаграждение, т.е. само за да отдава, (Фараона) не му позволява никакво действие. Тогава се счита, че Египет стеснява/ограничава (мецер - ивр. теснина) свойството Исраел.
Фараон
36. РАБАШ, статия №17 (1990), "Каква е помощта, която получава онзи, който идва да се пречисти, в работата?"
Фараона е злото начало, което е вътре в човешкото тяло.
38. РАБАШ, статия №926, "Да отидем при Фараона"
Фараон – означава „разрошил (косата) на главата“, тоест разкритие, когато благодарение на това той иска всичко у него да бъде открито, иначе той, египетският цар, властва над тялото на нивото на Египет, притеснява човека, когато той иска да направи нещо за небесата. Затова, когато той иска разкритие, тоест всичко да бъде според разума му, за да разбере разумът, че си струва да се извършат действията, той дава разрешение на човека да действа.
47. РАБАШ, статия №17 (1990), "Каква е помощта, която получава онзи, който идва да се очисти, в работата?"
Какво означава: „И възцари се нов цар“, след като той е „старият цар“? Отговорът се състои в това, че всеки път се подновяват неговите забрани, т.е. всеки път той отново се превръща в зло начало, и това се случва поради факта, че „Аз утежних сърцето му“. Получава се, както [е казано:] „Този, който е по-голям от своя другар, злото начало в него е по-голямо от самия него“.
„Да отидем при фараона“
49. Рабаш. Статия 13 (1986) „Да отидем при фараона – 2“
Казано е: „Да отидем при фараона, защото Аз съм ожесточил сърцето му и сърцата на слугите му, за да извърша тези Мои знамения сред него“. Възниква въпросът: защо Твореца е ожесточил сърцето му? Тора обяснява: „заради тези Мои знамения сред него“. Защо тогава Твореца е ожесточил сърцето на човека, така че той не може сам да победи във войната с егоизма?
Отговор: за да може човекът да се обърне към Твореца. И благодарение на това у него ще се появи съсъд. Тогава Твореца ще може да внесе в този съсъд, в неговата среда, буквите на Торa. Това е душата, която Твореца дава на човека в помощ.
За това е казано: „Тора и Твореца са едно“. „Моите знамения“ – това са буквите на Тора като имена на Твореца. Това означава „да достави благо на Своите творения“, което е замисълът на творението.
Това се случва с човека именно тогава, когато той има съсъд. А този съсъд се създава чрез ожесточаване на сърцето – тогава възниква необходимостта да се призове Твореца за помощ. И Той помага на човека със свята душа.
Въпросите „кой и какво?“
80. Рабаш. 572. „Две усилия“
Редът на работата в Торa и заповедите, когато човек иска да се занимава [с работа] заради небесата, е такъв, че трябва да се бори и да победи злото начало. Защото в природата на човека е да полага усилия, когато от това ще има полза за самия него, а когато види, че от това няма да има никаква полза за него, той не е в състояние да работи. И [злото начало] изтъква своите аргументи, питайки: „Каква е тази работа, която вършите?“ – т.е. каква полза ще има от това, че той полага усилия?
А когато човек го преодолее и каже, че желае да работи против [своята] природа, т.е. да се отдаде на Твореца, злото начало излиза с друг аргумент и задава въпроса на грешния Фараон: „Кой е този Творец, че да го слушам?“ Може да се работи за благото на ближния само там, където ми е известно, че ближният приема [моите] усилия.
Различно е, ако при него има два вида усилия:
1. Че той трябва да се преодолее и да върви против [своята] природа, като работи не за собствена полза, а за ползата на ближния, т.е. за небесата.
2. Че трябва да вярва, че Твореца приема усилията му.
И тези два въпроса са основните в аргументите на грешника.
109. Рабаш. Статия 14 (1987) „Връзката между Песах, маца и марор“
Ожесточението на сърцето, което се е случило с фараона, е настъпило, за да има възможност да се почувства потребност от висшите светлини, докато ако те нямат тежка работа, няма да имат потребност от големи светлини.
Защото срещу този, който се готви да воюва с ръка или пръчка, противникът му няма нужда да използва танк или оръдие. И затова, за да имат нисшите нужда да получат големи светлини, те трябва да се сблъскат със силни клипот, и за да ги разбие, човекът е длъжен да привлече големи светлини, иначе би се задоволил с малкото. Оказва се, че властта на фараона, поради ожесточаването на сърцето му, води до това, че те ще привличат големи светлини.
И помни, че ти беше роб в египетската земя.
„Помни, че ти беше роб в египетската земя“
116. Рабаш. Статия 44 (1991) „Каква е причината, поради която Исраел са удостоени да наследят земята, в духовната работа“
„Помни, че си бил роб в египетската земя и Всемогъщия, твоят Творец, те изведе оттам“, какво означава това в духовната работа. Човек трябва да помни, че е преминал през падение, преди да стигне до издигане. Т.е. че Твореца му е дал да почувства злото в себе си. С други думи, човек трябва да вярва, че това усещане, че той е египетски роб, т.е. че не е в неговата власт да направи нещо за полза на Твореца, а всичко, което прави, е за полза на египтяните, които са в човека. Това идва от Твореца.
От изгнанието към освобождението
122. Рабаш. Писмо 66
Невъзможно е да се излезе от египетското изгнание, преди да се влезе в това изгнание. Едва тогава може да се каже, че излизаме от изгнанието.
И за това ни говори авторът на Агада: трябва да знаем, че първоначално нашите праотци са били идолопоклонници, тоест, че са били в изгнание под властта на идолопоклонниците – и едва тогава Твореца е приближил праотците. Но ако не се бяха почувствали под властта на идолопоклонниците, не би могло да се каже, че Твореца ги е приближил. Едва когато човек е отдалечен от Твореца, може да се каже, че Твореца го е приближил. И винаги липсата на нещо трябва да предшества притежаването му, защото липсата е кли, а притежаването е светлина, която изпълва недостига и тъмнината.
Моше
„Аз го извадих „мешетиу“ от водата“
148. Рабаш. 684. „Моше“
Защо нашият учител Моше е бил наречен точно с името „Моше“, което му е дала дъщерята на фараона? И трябва да се каже, че това е благодарение на спасението, защото „аз го извадих „мешетиу“ от водата“. По отношение на работата се има предвид, че човек се дави в злонамерени води, наречени свойства „какво и кой“, а благодарение на това го изваждат от злонамерените води.
Рабаш. 900. „Две степени“
Степента на Моше, т.е. свойството на скритите хасадим – това е свойството „око не е видяло...“, т.е. скритите хасадим „... Всемогъщия, освен Теб“, с други думи, че цялата му работа е в свойството „Той е велик и управлява [всичко]“, когато не е необходимо никакво възнаграждение (компенсация), освен Твореца, в това е цялата му жизнена сила, това е, с което той служи на Твореца.
Египетските наказания
270. Рабаш. 289. „Твореца е взискателен към праведниците“
Ударът, който човек получава от Твореца, т.е. когато му отнемат удоволствието от работата. И по този начин Той лекува човека, защото преди това той няма никаква възможност да работи за Твореца, освен в състоянието „вяра над знанието“. Оказва се, че именно от удара, който е получил от Твореца, той ще може да се излекува, докато в противен случай ще остане отделен.
И става ясно казаното от мъдреците: „Тези, които Твореца е ударил, Той лекува“ (Мехилта Бешалах). Тоест именно това е лекарството, с други думи, това, което дава на човека възможност да работи в свойството вяра без никаква опора.
Чудото на изхода от Египет
200. Рабаш. Статия 40 (1990) „Какво означава: „Защото вие сте по-малобройни от всички народи“ в духовната работа“
Човек вижда, че няма никаква възможност да работи с желание да отдава и не за собствена изгода. Това е възможно само като чудо от небесата. Всъщност това се нарича изход от Египет. Тоест да излезе напълно от разума, който има от страна на природата, когато е невъзможно да се направи никакво движение без наслада. И тук той моли Твореца да му даде сила да работи там, където няма никакъв вкус и усещане, а само вярвайки, че Твореца се наслаждава от тази работа, тъй като той е изцяло в отдаване.
Преминаване и прескачане
239. Рабаш. Статия 13 (1987) „Защо празникът на маца се нарича „Песах““
„Песах“ се нарича така, защото Твореца е прескачал домовете на Исраел, и този, който е принадлежал към Исраел, е останал жив. Защото, както е известно, в духовното няма изчезване, и най-малката свойство, свързано с Исраел, е останало живо, и нищо не изчезва. И тъй като Твореца е спасил Исраел, този празник се нарича „Песах“ – като знак за действията на Твореца.