Среща на групата - След урок 18 - Молитва

Молбата е това, което човек чувства, че му липсва. Това е именно в сърцето, тоест няма значение какво казва с уста, защото „молба“ означава, както бе казано по-горе, какво му липсва на човека—за това той се моли. И всеки недостиг на човека не се намира в устата, а в сърцето. Затова няма значение какво казва човек с уста, но Твореца знае мислите. Поради тази причина, Горе чуват само онова, което сърцето изисква, а не това, което изисква устата, именно по гореспоменатата причина, защото устата няма недостиг, който да трябва да бъде напълнен.
— Рабаш, Статия 27, 1991

Какво е молитва, откъде произлиза тя?

Има молитва и има молитва. Молитвата, както я възприемаме в този свят, е вид молба, разговор, благодарност към Твореца, към някаква висша сила, която може да промени живота ни и наистина го променя, управлява го и ние зависим от нея. Тогава ние Му благодарим за случилото се, или молим за настоящето, бъдещето и още много други неща. Това е естествено за всички хора и виждаме много методики относно молитвата. Има много религии и вярвания за това как да се говори с висшата сила, как мога да я смекча, как мога да ѝ платя нещо, за да  бъде благосклонна. Виждаме как това се изразява в танци, песни, жертвоприношения, палене на свещи и други—от древността до днес.

В мъдростта на кабала, молитвата е нещо напълно различно.

(От лекция на Рав Д-р Михаел Лайтман)

Да се молиш означава да съдиш себе си

В мъдростта на кабала, молитвата е „леитпалел“ (да се молиш), което преди всичко означава да съдиш себе си, да се самоизследваш: Кой съм аз? Какво съм аз? Откъде? Защо? За какво? И защо обръщението не е към Твореца, а към самия себе си? Защото Създателят е абсолютен, Той е съвършен и ако чувствам, че Той е съвършен, тогава съвършеното не може да се промени. Той не може да е по-добър вчера и по-лош утре или обратно.

(От лекция на Рав Д-р Михаел Лайтман)

Висшия не се променя

Не мога да се обърна към Доброто, което прави добро, към „няма никой освен Него“, който е завършен във всяка своя цялост и да помоля: „Бъди по-добър към мен“. Ако се обърна към Него по този начин, значи, че Той може да бъде лош и може да бъде добър, а това вече е напълно погрешно отношение към Твореца. По-скоро „Тора говори на езика на хората“. Когато се обръщаме към Създателя, всъщност се обръщаме към себе си. Затова думата „да се молиш“ означава, че аз се изследвам и изяснявам: какъв съм по отношение на това Цяло? Как трябва да се променя и да стана по-подобен на Него, по-близо, по-сходен на Него. Това е въпросът на молитвата.

(От лекция на Рав Д-р Михаел Лайтман)

Молитвата е молба от страна на цялото

Тоест молитвата всъщност е молба към Безкрайното, към абсолютното Цяло, към Онзи, който не може да се промени. И според степента, в която мога да се обърна към Него, съответно получавам от Него сили да се променя и да стана подобен на Него. Защото моята цел е да бъда човек („Адам“), а „Адам“ идва от думата „да бъде подобен“ („Доме“) на Висшия, както е казано: „Върни се, Исраел, при Създателя, твоя Бог“. Затова постоянно изследвам себе си—как, къде и в какво още мога да се променя.

(От лекция на Рав Д-р Михаел Лайтман)

Молитвата се нарича работа на Твореца

Разбира се, това е процес. Както учим в „Изучаването на десетте сфирот“, всички наши молитви са когато издигаме нашите желания и привличаме Светлината, за да ги поправи, и тази работа се нарича „работа на Твореца“.

Тя се нарича работа на Твореца, защото според степента, в която сам се стремя, тпо този начин започвам да се лекувам, така се поправям. Затова няма срам от страна на човека за това, което му се случва; по-скоро, чрез молбата си, чрез недостига си да стане по-добър, той напредва и непрекъснато се поправя под въздействието на Светлината, която го изцелява от всички недостатъци, наречени „зло начало“.

Затова молитвата е „издигане на МАН“, а издигането на МАН се нарича „Мейн Нуквин“. Тоест, недостига, който издигам—как искам да бъда поправен, да бъда по-отдаващ, по-любящ към другите.

(От лекция на Рав Д-р Михаел Лайтман)

Молба към състояние, което стои пред мен като пример за по-добро

Молбата не е това, че трябва да умолявам Него. Молбата означава, че разкривам себе си и откривам, че трябва да се поправя. Искам да поправя някакво желание, някакво свое качество и когато го открия, това се нарича молба. Не се обръщам към Създателя; обръщам се с тази молба към състояние, което стои пред мен като пример за по-добро, на което трябва да се уподобя.

Също така, Твореца е наречен в мъдростта на кабала „Бо-Ре“ (ела и виж). Тоест Твореца не е нещо—Той няма форма и не е нещо определено. „Творец“ означаваела и виж. Всеки път, когато видя нещо по-висше от мен, това се нарича Творец. И към това по-висше от мен, искам да се приближа, да Му се уподобя напълно, наистина да бъда с Него.

Разбира се, сега не Го виждам. Но този, който напредва в мъдростта на кабала, започва да разпознава какво се нарича „даващия“, „щедрия“, какво означава да бъдеш „любящият“, какво означава „да разкриеш духовното измерение“.

Всичко се случва вътре в човека. Затова Твореца се нарича „ела и виж“. Всеки стих в „Зоар“ започва с „ела и виж“. Тоест ела и виж—това е твоят Творец на тази степен, и това е твоят Творец на другата степен, и всеки път ти разкриваш друг Творец. И доколкото напредваш, постоянно се уподобяваш на Него, и тогава ти се разкрива по-висока степен, и така нататък. Тоест когато се молиш, искаш да откриеш себе си всеки път на по-висока степен. Това се нарича молитва.

(От лекция на Рав Д-р Михаел Лайтман)

Молитва за дъжд

Понякога в източниците се пише за състояния, в които човек се моли и получава отговор по привидно материален въпрос. Изглежда сякаш молитвата действа директно върху външната реалност—като молба за дъжд, например както в историята за Хони аМеагел. Но мъдростта на Кабала обяснява, че източниците говорят на езика на клоните, тоест използват образи от този свят, за да опишат вътрешни процеси в човека.

Пример за това е историята за Хони аМеагел.

В дни на тежка суша, не валял дъжд и хората много страдали. Те се обърнали към Хони аМеагел - който бил известен като праведен човек - Той начертал кръг на земята, застанал вътре и казал: „Господарю на света, няма да мръдна оттук, докато не се смилиш над синовете си.“ След това завалял дъжд.

Това се нарича „Победиха Ме синовете Мои“. И човек трябва да види историята в нейната цялост—кръгът и Хони—и това не е просто. Но, разбира се, ако човек държи на своето изискване и иска напредване и желае дъждът да се изсипе върху него. Дъжд на иврит е Гешем—което има същия корен като Гашмиют—материалност—тоест Гешем идва като благословия, чрез която ще растем—където материалността—нашият егоизъм да израсте нагоре към небето—свойството на отдаване. Но трябва да притежава голяма мъдрост за това как да се моли; не просто инат.

(От лекция на Рав Д-р Михаел Лайтман)

Създаване на съсъдите – подготовка преди молитвата

Затова трябва да има подготовка преди молитва, така че човек да привиква към молитвата, така че устата и сърцето му да бъдат равни.
И това може да стане, когато сърцето се съгласи чрез навика, и разбере, че получаването се нарича отделяне, а главното е сливането с Източника на живота, което е тайната на отдаването.
— Баал Сулам, Шамати, Статия 122, „Да се разбере какво е обяснено в Шулхан Арух“

Въпроси и отговори

Семинар: Как можем да молим за нещо, което още не усещаме?