Среща на групата - След урок 17 - Духовното значение на ТАНАХ (Еврейската Библия) според автентичната мъдрост на кабала - Fundamentals of Kabbalah 2025/2026

От източниците

...вътрешната част на науката кабала не се различава от вътрешната част на Танах, Талмуд и Агада и единствената разлика между тях се състои само в логическите конструкции. И това е като наука, която е пренаписана на четири езика. Очевидно същността на самата наука изобщо не се е променила в резултат на промяната на езика и всичко, което остава да решим, е кой вариант е най-удобен и приемлив за предаване на тази наука на ученика.

- Баал Сулам „науката кабала и негйната същност“

И в това е трудността за начинаещите, защото те възприемат думите в материалното им значение, в рамките на времето и мястото, заместване и подмяна, докато авторите са ги използвали единствено като символи, за да обозначат висшите им корени.

Баал Сулам, Учение за Десетте Сфирот,част 1, глава 1, Вътрешна светлина, стр. 1

Съществува строго условие за практикуване на тази наука: да не се овеществяват понятията с въображаеми и материални неща, защото по този начин хората нарушават заповедта: "Не си прави кумир или какъвто и да било образ". Нещо повече, тогава това носи вреда вместо полза.

Баал Сулам. „Предговор към ТЕС“, пункт 156

Езикът на клоните

Кабалистите са избрали специален език, наречен „езикът на клоните“. Причината за този избор е, че всичко, което съществува в нашия свят (неживата, растителната, животинската и човешката степен на природата), всичко, което се е случило с тях в миналото, случва се сега и ще се случи в бъдеще, тоест всички обекти и тяхното управление произтича от Твореца и преминава през всички духовни светове, преди да се появи в нашия. Управлението на всичко това непрекъснато се обновява отгоре надолу в нашия свят.

Всичко, което съществува в нашия свят, произлиза от Висшия свят, като всичко постепенно слиза в нашия свят. Тъй като всичко в нашия свят идва от Висшия свят, има строга връзка между обектите на нашия свят, техните следствия, причини и произход в духовния свят.

Кабалистите, които точно определят тази връзка, виждайки, както висшия обект (корена, от който всичко произлиза), така и нисшия обект в нашия свят (който получава от Висшия – своята причина и управляваща сила – несъзнателно, без да усещат това), могат да определят точно всяка връзка. Следователно те могат да нарекат корените във Висшите светове с имената на техните материални следствия, тоест клоните в нашия свят. Затова този език се нарича „езикът на клоните“, а не „езикът на корените“. Корените се наричат по имената на техните клонове, а не обратното. Така кабалистите са намерили езика, който с обикновени думи описва точно духовния свят. Не може да има друг език, защото няма други думи, разбираеми за тези, които съществуват в двата свята. Затова, за да опишат Висшия свят, кабалистите вземат имената от нашия свят и ги използват, за да опишат Висшите обекти, корените на нашия свят.

Обаче, ако човек не знае това, изглежда, че кабалистична книга разказва история за нашия свят. Тези думи обаче не объркват кабалиста, който ясно вижда за какво всъщност става дума в книгата. Те точно знаят кой клон (т.е. следствие) в нашия свят съответства на своя корен във Висшия свят.

Например „Йерусалим“ в кабалистичната литература не се отнася до физическия град, а до определени духовни сили и концентрация на определена духовна енергия, която има специфично място в системата на духовните светове. Освен това, части от човешкото тяло в Кабала като „Рош“ (глава), „Гуф“ (тяло), „Хазе“ (гръден кош), „Пе“ (уста), „Ейнаим“ (очи) и така нататък, всъщност се отнасят към техните духовни корени. Думата „Рош“ означава частта от духовния обект, която взема решения, докато „Гуф“ се отнася до концентрация на изпълнителните функции.

В началото – Берешит

В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше неоформена и пуста, и тъмнина беше върху лицето на бездната; и духът Божий се носеше над водите. И каза Бог: „Да бъде светлина.“ И стана светлина. И видя Бог светлината, че е добро; и раздели Бог светлината от тъмнината. И нарече Бог светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И беше вечер и беше утро, ден един.

Берешит (Битие), първата глава в Тора (Петокнижието) започва с тези думи. Те предизвикват определена представа. Чували сме различни тълкувания на тези думи на нивото на Пшат (буквален смисъл). Но тези прости тълкувания оставят огромен брой въпроси; те имат недостиг на логика и научен подход. Кабалистите обясняват това така:

Всички свещени книги говорят само за духовния свят, начина по който той е сътворен и как по-късно от него е сътворен нашият свят. Освен това, тези книги не просто разказват какво съществува, а и учат човека да може да види този свят.

Постепенното разкриване на Висшия свят се нарича духовно възкачване на човека или степени на духовното издигане. В книгите се използват няколко начина за описание на духовния свят. Кабала е науката за структурата на Висшия свят; тя използва езика на Сфирот, Парцуфим, графики и чертежи, за да го опише. Тора описва Висшия свят чрез обикновения език. Съществува и алегоричен език и езикът на законите. Сега ще се опитаме да преведем езика на Тора в кабалистичния език.

Тора описва появата на Висшия свят, неговата структура и развитие, след което описва процеса на нашето сътворение. Но това не е човекът от нашия свят. Тора говори за създаване на желанието за получаване (наречено Душа или Адам) с цел да напълни това създание-желание-дух с вечна и абсолютна наслада. Това желание за наслада е единственото творение. Освен него има само Творец. Следователно всичко освен Твореца е нищо освен различни степени на желанието за наслада.

Същото се случва и в нашия свят. Единственото, което разделя всички обекти един от друг, е различното количество желание за насладаждение, което определя всички качества на всеки обект. Желанието за наслада се състои от пет нива, и тези пет части на желанието-творение се наричат Сфирот: Кетер, Хохма, Бина, Тиферет и Малхут. Твореца желае изцяло да напълни творението с наслада, докато създанието не почувства съвършенство и вечност. Това е така, защото самият Творец съществува в такова състояние и иска да ни го даде.

Твореца е съвършен и единствен. Като съвършен, Той желае да дари съвършенство, своето собствено състояние на създанията Си. Затова целта на творението е да достигне съвършенството на Твореца и да бъде способно да приеме това, което Твореца иска да даде.

Кабала не се занимава със събитията в нашия свят. Тя изследва събитията във Висшия свят, откъдето всички сили слизат в нашия свят и генерират и стимулират всичко, което се случва тук. Чрез изучаване на кабала човек започва да вижда Висшия свят. Човек е способен да постигне Твореца и начина, по който е създал духовния свят. В кабала това действие се нарича „Първият ден на Сътворението“. В следващите Свои действия (т.нар. следващи дни) Твореца създава управляващите сили на Висшия свят. Последното, шесто, действие на Твореца (шестият ден на сътворението) е създаването на Адам.

Тъй като Адам е последното действие на Твореца, той е целта на цялото сътворение. Всичко, което е създадено преди него, е създадено за него. Каква е съдбата на Адам? Адам трябва да постигне подобие с Твореца, да стане напълно равен на Него и сам да управлява цялото съществуване и собствената си съдба. Освен това, ние сме длъжни да достигнем това най-висше и съвършено състояние самостоятелно. Да го достигнем самостоятелно означава, че първо трябва да достигнем най-лошото състояние (противоположно на това на Твореца), и след това да се издигнем от него по собствена воля.

С помощта на кабала, човек вижда и двата свята – нашия свят и Висшия свят, както и взаимодействието между тях. Информацията тръгва от Висшия свят и се реализира в материята пред очите ни. Нашата реакция на това (което слиза отгоре под формата на информация), се изкачва обратно във Висшия свят и определя по какъв начин (добър или лош) нашето бъдеще ще слезе и ще се материализира. Така Твореца (съществуващ на най-висшето ниво) сътворил създанието от свойството, противоположно на Него. Той го напълнил със светлина и по-късно, изпразвайки го от светлината, го спуснал до състоянието на „нашия свят“.

Изкачвайки стъпалата на духовната стълба, създанието става достойно да получи насладата, която е много по-голяма, отколкото е била преди да слезе в този свят. Освен това, творението трябва да има силата и възможността да действа свободно между две противоположни сили – своят егоизъм и Твореца – и тогава самостоятелно да избере своя път.

За да даде тези условия на творението, Твореца трябва да направи следното:

Да отдалечи напълнотворението от Себе Си
Да му даде възможност да се развива и да достигне това Съществуване
Да му даде възможност за свободен избор

Твореца ни дава тези условия постепенно. В началото творението, чувстващо Твореца (пълно със светлина), не е независимо. То е напълно подчинено на светлината и светлината му налага своите собствени правила и му прехвърля своите качества. За да направи създанието независимо от Твореца, Той трябва изцяло да се отдалечи. С други думи, творението, освобождавайки се от светлината, придобива свобода на действие. Действието на изгонване на светлината от духовното Кли (съсъд) се нарича Съкращение.

Тора започва с думите „в началото“ (Берешит), което е началото на процеса на отдалечаване на Твореца от творението. Думата „Берешит“ произлиза от думите „Бар“ – „вън“. Това значи, че се разказва за излизането от Твореца в отделно състояние, между небето и земята. „В началото Бог сътвори небето и земята.“ Небето е Сфира Бина с нейните алтруистични свойства. Земята е Сфира Малхут с нейните земни, егоистични свойства. Между тези две полярни свойства, които формират основата за цялата система на съществуването, се носи душата ни.

Тора започва с раждането на творението, Висшия свят и създаването на човека. Тя не започва с края на сътворението. Функцията на Тора е да даде на хората на този свят указание как да се издигнат до най-добро, най-съвършено състояние. В началното си състояние творението (душата или Адам) не е поправено. То трябва да се поправи и да достигне състоянието на „Крайно поправяне“. Представете си, че имате счупен работен инструмент, от който имате нужда. Следователно, първо трябва да го поправите и да го ползвате чак след това. Така Тора ни учи как да поправим този счупен инструмент – душата, която сме получили отгоре.

По време на поправянето човек съществува между два свята: висшия и нисшия. В процеса на поправяне, душата придобива необходимите умения, знания и опит. Най-важното е, че човек придобива нови усещания и нови, духовни качества. Когато човек напълно поправи душата си, той придобива свойства, които му позволяват да съществува във Висшия свят в неговата цялост; във вечност, мир и съвършенство.

Нито кабалистичните източници, нито Тора описват това специално състояние. То е невъзможно за описание, защото няма аналог в нашия език. Само тези, които преминат всички предварителни степени на поправяне и достигнат Крайната поправяне, достигат това състояние. Всичко, което е отвъд Крайната поправяне, не се описва никъде. Именно там се намират „Тайните на Тора“.

Съществуват само няколко намека в книги като „Зоар“ и Талмуд. Тези специални, тайни състояния се наричат „Маасе Меркава“ и „Маасе Берешит“. Но това са само намеци. Всъщност тези състояния, духовните царства не могат да се опишат с думи, защото нашите думи, букви и термини са взети от нашата система на поправяне и са ефективни само в нея. Ние сме напълно неосведомени за това, което съществува извън нашата система на поправяне и то не може да се пренесе на човешки език и да се вмести в нашата система от определения и вярвания.

„В началото Бог сътвори небето и земята“ се отнася за създаването на две свойства: егоизъм и алтруизъм. Егоистичното свойство „земя“ се поправя с помощта на алтруистичното свойство „небе“. Процесът на поправяне се състои от седем състояния, наречени „седемте дни на сътворението“. Естествено, това е условно название. То няма нищо общо със седемте дни на земята; не се отнася за ден и нощ или светлина и тъмнина на земята. По-скоро се отнася за духовни състояния и духовни усещания на човек, който преминава през тези етапи на поправяне. Става дума за системата, в която душата на човека се поправя, докато съществува на нивото, наречено „земя“.

Нужно е да се вдигне душата от нивото на Сфира Малхут до нивото на Сфира Бина. Това означава, че егоистичното свойство на Малхут трябва да се трансформира в алтруистично свойство на Бина. Това може да бъде постигнато чрез седем последователни поправки, наречени „седемте дни на седмицата“. Тора обяснява какво трябва човек да направи с душата си „всеки ден“.

Първи ден

В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше неоформена и пуста, и тъмнина беше върху лицето на бездната; и духът Божий се носеше над водите. И каза Бог: „Да бъде светлина.“ И стана светлина. И видя Бог светлината, че е добро; и раздели Бог светлината от тъмнината. И нарече Бог светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И имаше вечер и имаше утро, един ден.

Какво означава: „И раздели Бог светлината от тъмнината“? В нашите поправки ние трябва да следваме делата на Твореца. Следователно, първата заповед, която трябва да изпълним, е да подредим вътре в себе си мислите и желанията си, за да видим кои от тях са чисти – „небе“, и кои са тъмни – „земя“. Този процес се нарича „аКарат аРа“ (осъзнаване на злото). Това се случва, когато от изучаването на кабалистичните книги и от отношенията в кабалистичната група започнем да анализираме собствените си качества. Сравняването на духовни и животински свойства едно срещу друго и разделянето им едно от друго е първата крачка към поправянето. Това е първият ден на човека да създаде Човек вътре в себе си.

Втори ден

И каза Бог: „Да бъде твърд сред водите и тя да раздели водите от водите.“ И създаде Бог твърдта и раздели водите, които са под твърдта, от водите, които са над твърдта; и стана така. И нарече Бог твърдта Небе. И беше вечер и беше утро, ден втори.

След като сме разделили вътре в себе си егоистичните и алтруистичните свойства, трябва да започнем да ги поправяме. Това се прави чрез специалната светлина на Твореца, който излъчва два вида светлина: светлината Хохма и светлината Хасадим. Използвайки свойството на светлината Хасадим (милосърдие), наречена „вода“, усвояваме свойството на отдаването, алтруизма.

„Земя“ е егоистичното свойство да приемаш и абсорбираш всичко в себе си – това е първичната ни природа. Водата е свойството на отдаването и тя напоява земята, създавайки възможност за появата на живота. Свойството на отдаването поправя егоизма и ни позволява да го използваме правилно – за лична полза и за полза на другите. В егоизма, поправен чрез отдаване, човек чувства Висшия Свят (Твореца) и вижда своите предишни животи и пътя към целта на сътворението. Душата е вечна и преминава от тяло в тяло. Именно тогава човек вижда всичките си предишни прераждания. Този, който не е поправил душата си, не може да види нищо отвъд този свят.

Трети ден

И каза Бог: „Нека се съберат водите под небето на едно място и да се яви сушата.“ И стана така. И нарече Бог сушата Земя, а събраните води нарече Морета; и видя Бог, че е добро. И каза Бог: „Нека земята произведе трева, растение даващо семе, плодно дърво, раждащо плод според рода си, в който е семето му, по земята.“ И стана така. И земята произведе трева, растение даващо семе според рода си, и дърво, раждащо плод, в който е семето му според рода му; и видя Бог, че е добро. И беше вечер и беше утро, ден трети.

Водите се събраха под небето и се появи сушата. Част от първичната Земя се появява от водите. След като водата поправи земята, тя става подходяща за появата на живот, тъй като земята вече съдържа, както свойствата на водата, така и на земята. Водата сама по себе си е толкова унищожителна за живота, колкото и сухата земя. Помните как Ной изпраща гълъба от ковчега, за да намери суша. Именно точната комбинация между алтруистичните и егоистичните свойства на „небето“ и „земята“ вътре в човека формира основата за поправяне и прилагането на свойствата на Твореца в човешкото същество.

Тази поправка се нарича „Кав Емцаи“ (средна линия). Нашата естествена егоистична природа се нарича земя и представлява лявата линия. Дясната линия представлява свойството на Твореца, тоест свойството на водата, алтруизъм или отдаване. Средната линия е точно това, което човек трябва да постигне, тоест „да избере живота“. С други думи, трябва да вземем толкова „вода“, колкото е необходимо, за да я комбинираме със „земята“, така че тези две линии да се допълват и да дават плод. От тази комбинация на свойства земята ражда „Дървото на Живота“, което представлява духовния човек, способен да усеща цялото творение и съществува щастливо и вечно във всички светове.

Съществуваме вечно, защото се идентифицираме с вечната душа, а не с временното тяло. Започваме да усещаме себе си като душа и приемаме тялото си като временно покритие. Този преход към самоидентификация с душата, а не с тялото е чисто психологически и се случва, когато човек придобие свойството Бина.

Общата душа е създадена от желанието за получаване на наслада и удоволствие, или просто „желанието да получаваш“. Това желание е ядрото на душата и е повлияно от шест качества: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход и Йесод. Тези качества проникват в субстанцията – желанието за получаване – и я оформят в съответствие с висшата сила, Твореца. Причината, поради която човек се нарича „Адам“, е, че тази дума идва от Адама, от стиха Адаме ла Елион („Ще бъда подобен на Всевишния“, Исая 14:14). Това се отнася до подобието на Адам с Твореца – възвишено отдаване, възвишена любов – висшата сила, която го е родила.

Адам е структурата на душата, която е равна по форма на Твореца и е в Двекут (сливане) с Него в Райската градина. Градината означава „желание“, а градината е част от създаденото, субстанцията на Адам – това е желанието да се получава. Еден означава степента на отдаване, степента на Бина. Адам, който е на степента на Бина, се намира в Градината на Еден.

Берешит (в началото) означава, че Твореца е създал шест качества и човека. В човека се съдържат всички качества, с които да стане подобен на Твореца. Всъщност това е работата на Сътворението – да се изгради субстанция, желанието за получаване. Тези качества проникват в желанието за получаване, така че структурата като душа да достигне състоянието на Твореца.

Четвърти ден

И каза Бог: „Да бъдат светила на небесната твърд, за да разделят деня от нощта; и да бъдат за знаци, и за времена, и за дни и години; и да бъдат светила на небесната твърд, за да осветяват земята.“ И стана така. И създаде Бог двете големи светила: по-голямото светило, за да господства над деня, и по-малкото светило, за да господства над нощта; и звездите. И ги постави Бог на небесната твърд, за да осветяват земята, да господстват над деня и над нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и видя Бог, че е добро. И беше вечер и беше утро, ден четвърти .

На четвъртия ден светлината в небесната твърд се появява, за да обозначи промяната на деня и нощта, месеците и годините. Поправянето се случва както в най-малката част на вселената, така и в цялата вселена като цяло. Сътворението в неговата цялост се нарича Адам или Душата; неговите компоненти се наричат индивидуални души или „Бней Адам“ (синове на Адам). Всяка индивидуална душа преминава през същите етапи на поправяне, както общата душа.

Пети ден

И каза Бог: „Да произведат водите множество от живи същества и птици да летят над земята във въздуха на небето.“ И създаде Бог големите морски чудовища и всяко живо същество, което се движи, с което водите кипят, според рода им, и всяка летяща птица според рода ѝ; и видя Бог, че е добро. И благослови ги Бог, като каза: „Плодете се и се множете, и напълнете водите в моретата, и птиците да се множат по земята.“ И беше вечер и беше утро, ден пети.

Книгата Зоар описва, че всеки ден е изграждането на „Ейхалот“ (небесни обители), изграждането на празнота (желание). Докато егоистичните свойства на душата се поправят в алтруистични, те постепенно се изпълват с Висшата светлина. Хора, които са преживели клинична смърт, частично са почувствали тази Висша светлина и по-късно описват специално магическо небесно усещане за мир и радост. Това постепенно изпълване на празните пространства води всички души към състоянието на крайна поправяне и съвършенство. Във Висшия свят няма време, понеже времето изчезва, защото всички тези състояния са съвършени. Същото е и в повествованието на Тора: няма разделяне на време и всички събития са свързани само чрез причинно-следствени връзки. Ще видим, че човекът е създаден на шестия ден и е съществувал само няколко часа, преди да съгреши и да падне в нисшия свят. С него паднал целият свят.

Шести ден

И създаде Бог човека по Своя образ, по образа Божий го създаде; … и Бог им каза: … владеете над рибите в морето, над птиците във въздуха и над всяко живо същество, което пълзи по земята.“

Какво означава „по Своя образ“? В Тората „по Своя образ“ е написано като „Бе Целем Елоким Бара…“. „Целем“ означава част от Бина, която слиза от Бина в душата и ѝ придава свойствата на Твореца. С други думи, Парцуф Бина представлява инструмента на Висшето Управление, който ръководи всички души, техните пътища и реда на поправяне. Всичко, което става с нас, произлиза от Бина. Малхут е сборът от всички души, които се нуждаят от поправяне. За да се поправи Малхут, от Бина произлиза специален инструмент. Той прониква в Бина и ѝ позволява да поправя. Тази система за самопомощ, която Малхут на всяка душа получава отгоре, се нарича „Целем“ – „образ“. Това означава събиране на качества, образа на Твореца.

Без информация за програмата на сътворението и без усещане за духовните светове, не знаем как да действаме, какви стъпки да предприемем. Не сме в състояние да разберем какво се изисква от нас. За да имаме тези необходими средства за напредък, висшата степен Бина трябва да ни учи какво трябва да правим. Това прави Целем (помощният инструмент, слизащ от Бина) вътре в нас. Той се имплантира в нашите души и задейства всякакви необходими поправки. Ето защо се казва, че Целем помага да се превърнем в Човек.

На седмия ден човек се изкачва все по-високо. Той извършва шест поправки вътре в себе си: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Йесод. Тези шест последователни поправки се наричат шест дни или шест хиляди години на творението. Последната Сфира (т.е. Малхут) не е способна да се поправи сама. Обаче, след като Малхут поеме свойствата на предходните шест Сфирот, тя е способна да възприеме техните качества. Затова същността на седмия ден е всичко, което е било натрупано и създадено през шестте дни, да се влее в Малхут. Съботата се счита за особен ден, защото в това състояние душите се изпълват с Висшата светлина. Единственото условие е „да не се пречи“ на този процес – затова се символизира като ден на покой.

Въпрос: Можем ли да влияем на тези процеси, да „компресираме“ времето и да съкратим пътя си към целта на творението?

Единственото, което можем да направим, е да ускорим седемхилядната година, определена ни отгоре. Тези, които лично се доближат до този процес, влизат във Висшия свят и в съвършената реалност по-рано. Също така самият път на поправянето (ако се върши съзнателно, с прилагане на собствените усилия), се усеща като отражение или романтичен стремеж, а не като постоянни удари на съдбата.

Учейки структурата и функционирането на цялото съществуване, ние можем ясно да разберем как да се намесим и да променим този процес. Като цяло, човек не може да оказва пряко влияние върху своя корен/произход. Той съществува на нисшата степен като производно на висшата. Обаче, като се поправяме и ставаме подобни на своя корен, можем да променим вътрешното си усещане за това, което получаваме отгоре. Вместо удари на съдбата, постоянни проблеми и ежедневни трудности, започваме да усещаме блаженство, мир, съвършенство и пълно знание. Твореца ни е поставил в този свят, за да можем, с помощта на кабала, да овладеем Висшия свят и да започнем да управляваме собствената си съдба.

За щастие времето работи в наша полза. Според Предговора към „Книгата Зоар“, времето на вътрешно–духовно и външно–физическо избавление на цялото човечество наближава. Както човек не може да съществува в нашия свят без някакво знание за него, по същия начин душата на човека след смъртта на тялото не може да съществува във Висшия свят без да е получила някакви предварителни знания за него. Затова знанието по кабала гарантира комфортно съществуване в нашия свят и гарантира вечно и съвършено съществуване в бъдещия свят.

Речник

Берешит

Берешит (в началото) означава, че Твореца е създал шест качества и човека. В човека се съдържат всички качества, чрез които може да стане подобен на Твореца. Всъщност това е работата на Творението – да изгради субстанцията, желанието за получаване. Тези качества проникват в желанието за получаване, така че структурата като душа да достигне състоянието на Твореца.

Шабат (Събота)

Това е последната поправка на човека, когато той се връща в Градината на Еден. Това е състояние, в което се обединяваме в една-единствена душа.

Градината на Еден

В Градината на Еден всички сме в взаимно отдаване, във взаимна пълна гаранция. Светът Ацилут.

Дървото на Познанието

„Дървото на Познанието“ е най-голямата светлина. Първоначално е била получена, заради получаване, затова причинява разбиване на душата. В бъдеще ще получим тази светлина, но с намерението да отдаваме.