Общност изучаваща кабала- Урок 35

Тема: С това, с което Творецът удря, Той лекува"

Избрани откъси от първоизточниците

1. Рабаш. Статия 17 (1990) "Каква помощ получава дошлият да се очисти"

"Истината е, че на човека му липсва качеството, т.е. знанието за това, че той няма важността на усещането, че се намира във висшето управление. С други думи, на него не му достига вяра в това, че Творецът управлява света със свойството Добрия и Творящия добро. Защото, ако наистина имаше това усещане, човекът щеше да бъде щастлив и радостен, получавайки от Твореца блага и наслада, и не би пожелал да се разделя с Твореца нито за минута. Защото щеше да знае, че губи от това, че мислите му са насочени към всичко останало."

2. Рабаш. 338. "Изцеление преди болестта"
"Творецът изпраща изцеление преди болестта. И може да се попита: ако няма болест, как тогава може да се говори за изцеление?

И трябва да се каже, че намираме, че „Тората се нарича «тушия» (висша мъдрост)“, и нашите мъдреци обясняват: „Защото тя изтощава силите на човека“. А в трактата Ерувин мъдреците казаха: „За всяка плът тя е изцеление“, „Боли глава – занимавай се с Тора“.

А моят господар, баща и учител обясни, че в началото Тората е необходима, за да види човек, че собствените му сили не струват нищо. Защото „боли глава“ означава, че има чужди мисли, а „боли корем“ – че цялото му желание е насочено само към получаване за себе си".

3. Рабаш. 338. "Изцеление преди болестта"
"Медицината действа така, че за онзи, който е получил някакво лечение и вече не е болен, лекарството, обратно, е вредно. Затова първо той трябва да изучава Тора, защото благодарение на Тора ще види, че е болен. И тогава ще получи Тора и ще се изцели от своите болести.

Оказва се, че Тора се разбира при нас в два вида. 1) че той е болен, затова Тора се нарича „тушия“, понеже тя изтощава („матешет“) силите на човека. А всичките му сили и жизнена енергия се отнасят само към животинското състояние. И за да се поправи това, има Тора от втори тип: 2) че тя го изцелява от всички болести.

И оттук може да се разбере защо Творецът изпраща изцеление преди болестта. Тоест, Тора, наречена „изцеление“, се проявява преди болестта, защото Тора му носи осъзнаването на злото.

А после, когато вече има болест, тоест мярката на злото в него, „от самата болест ще приготви Той лекарството“, тоест от Тора, която го кара да вижда себе си лишен от добри качества. Тоест, Тора след това го изцелява. Съгласно това излиза, че ако той няма осъзнаване на злото, как ще може да се удостои с доброто?"

4. Рабаш. 133. "Всичко това са поправяния"
„Всички болести, които Аз докарах на Египет, няма да ги докарам върху теб, защото Аз, Творецът, съм твоят лечител.“

Въпросът на мъдреците – ако „Аз няма да докарам болести“, тогава защо е нужен лекар?

И трябва да се обясни: щом Аз съм лечител, защо да докарвам върху теб болести, ако съм длъжен да лекувам тези болести?

А какво печеля Аз, ако докарам болест? Няма съмнение, че това е заради наказание. А ако Аз трябва да излекувам болестта, какво ще е това наказание, тъй като ще излезе, че върша напразна работа.

Затова Аз няма да докарам върху теб болест. А това, което ти мислиш, че е болест – в това грешиш. Защото всички състояния, които усещаш, ако ги приписваш на Мен, всичко това са поправяния, чрез които ще се приближиш до Мен в сливане.

5. Рабаш. 289. „Творецът е точен с праведниците“

„Ударът, който човек получава от Твореца, се състои в това, че Той му отнема вкуса в работата. С това Той го и изцелява, защото тогава човекът няма друг начин да служи на Твореца, освен с вяра над знанието. Оказва се, че благодарение на този удар, който е получил от Твореца – благодарение на това той може да се излекува, защото в противен случай ще остане отделен [от Твореца].

И оттук е ясно защо нашите мъдреци са казали: „С това, с което Творецът удря, Той лекува“. С други думи, това е изцеление, т.е. Той му дава възможност да работи в свойството на вяра без никаква опора.“

6. Рабаш. Статия 30 (1991) "Какво означава, че за онзи, който е бил на далечен път, Песах се отлага за втори Песах, в духовната работа"

"Съществува поправяне свише, което се състои в това, че човек не е способен да види злото. Защото има правило, че „на човека не му показват зло повече, отколкото е способен да се поправи самият той“. Подобно на това, както и в материалния свят, когато на човек не му казват истинската му болест, ако той не е способен да се излекува от нея.

Затова именно този, който е дошъл, за да се оскверни, т.е. иска да види истината – на него му разкриват. И ако човек иска да върви напред и се моли да му разкрият истинския размер на злото, което се съдържа в желанието да получава за себе си, на него му дават помощ свише, т.е. оскверняват го свише. С други думи, изпращат му свише, за да види в какво се състои вредата от оскверняването. Тогава той започва да се моли от дълбините на сърцето си, за да му даде Творецът желание за отдаване вместо желанието за получаване, което има по природа, и да му дадат втора природа, която е дар от свише."

7. Рабаш. 337. "Щастлив е човекът"

„Щастлив е човекът, когото мъчиш Ти, Творецо“. И може да се попита: нали целта на творението е „да насладиш Своите творения“, а в такъв случай това е противоположно на целта? И може да се обясни, че както е известно, всеки клон желае да се уподоби на своя корен, както е казано в „Предисловие към книгата Зоар“, всички хора обичат покоя. Но това е подобно на човек, който държи тояга в ръката си и бие всички, за да работят. Затова всеки човек е длъжен да се откаже от покоя, за да се избави от страданията, причинени от това, че го бият с тояга.

А тоягата – това са страданията, когато човек чувства, че нещо му липсва. Затова, когато човек изпитва липса, че няма какво да яде, той е длъжен да положи усилия, за да успокои мъките на глада и пр. И ако нещо му липсва повече, трябва да положи по-големи усилия, докато задължително не достигне онова, към което се стреми.

Затова, когато Творецът му дава страдания, които се изразяват в отсъствието на каквато и да е духовност, тези страдания карат човека да полага по-големи усилия, докато не постигне непременно духовното, което, както той чувства, му липсва.

8. Рабаш. 307. “Няма тревичка долу”

"Няма тревичка долу, която да няма ангел, който я удря и я кара да расте". Трябва да се запитаме, защо трябва да я удрят? Иначе няма ли да иска да расте? Но нима не виждаме, че по природа всеки иска да израсне, а не да остане на ниско ниво?

За да разберем това, трябва да го обясним от гледна точка на духовната работа. Ясно е, че когато човек е потопен в желанието, той се отказва от всякакъв растеж и иска да остане на земно ниво. Но отгоре има сила, която се нарича ангел, и тази сила, въздействаща върху него, го удря и го принуждава да расте. Тоест тя го удря със сила и го кара да расте, да излезе от обикновеното, въпреки че човекът е създаден с желание да получава, което означава приземеност".

9. Рабаш. 409. "Същността на страданията - 2"
„Благодарение на страданията, у него се създава истинско желание да получи светлината на лицето на Царя на Живота. И това се нарича страдание на любовта, когато няма отмяна на Тора. И това е следствие на това, че колкото повече се засилва в Тора, толкова повече се умножават страданията му.

Оказва се, че няма при тях отмяна на Тора, понеже при изучаващия Тора се раждат страдания. Получава се, ако няма при него Тора, няма при него страдания. И това, както е казано, се нарича страдания на любовта, тъй като няма при тях отмяна на Тора.

И това се нарича „който обича Твореца, ще докаже“. Защото, за да има човек страдания за това, че не намира Твореца в Тора, не всеки човек се удостоява да има страдания от това. И затова е казано: „Щастлив е човекът, който страда за Твореца“.

Тези страдания човек трябва да си купи, за да има при него истинско желание и страст, понеже именно в истинското желание се разкрива в страданието, че човек няма друг кли за постигане на наслаждението, освен благодарение на това желание.“

10. Рабаш. 60. "Молба за помощ"

„Когато човек изпитва материални страдания, той трябва да съжалява за това, че Творецът му е изпратил наказание, което се състои в това, че той усеща страдание. А ако не съжалява, това не е наказание. Защото наказание се нарича, когато на човек му е болно и не може да търпи своето състояние – както страдания заради прехраната, така и страдания от болест.

А ако казва, че не изпитва страдания, това означава, че не е получил наказанието, което Творецът му е изпратил. Защото трябва да се знае, че наказанието е поправяне на неговата душа. И излиза, че ако не съжалява, той е пропуснал поправянето.

И той трябва да отправи молитва към Твореца, за да му отнеме мъките и страданията, които той изпитва, защото молитвата, произлизаща от страданието, е по-голямо поправяне, отколкото поправянето от наказанието. И както чух от Баал Сулам, това, че Творецът изпраща на човек наказание, не е като отмъщение и злопаметност, когато Той го наказва за това, че не Го е послушал, както е прието между смъртните, – защото наказанието е поправяне.“

11. Рабаш. 60. "Молба за помощ"
"Когато човек се моли на Твореца да му отнеме това наказание, се получава така, че човекът като че ли моли Твореца да му отнеме поправлението. И [Баал Сулам] попита как човек може да моли Твореца да му отнеме поправлението, та нали поправлението действа за доброто на човека.

И той обясни, че благодарение на молитвата, в която човек моли Твореца да му помогне, той има съединение с Твореца, а това е по-голямо поправление, отколкото поправлението, което човек получава чрез наказание".

12. Баал Сулам. "Предговор към книгата Плодовете на Мъдростта - за Тората"

"Невъзможно е да се припише злото на Твореца, който е безкрайно добър, затова през цялото време, докато човек усеща лоши състояния, той трябва да каже, че те произлизат от друг източник – от обкръжението. Но всъщност, когато човек заслужи да вижда само добро, и че в света изобщо няма зло, и всичко се превръща в добро, тогава му показват истината, че Творецът прави всичко, понеже Той може всичко, и Той Единствен е правил, прави и ще прави всичко".

13. Баал Сулам. "Предговор към «Учението за десетте сфирот»", т. 108

"Подобно на историята, която разказват хората за евреин, който вярно служил в дома на един господар, който го обичал като себе си. И веднъж се случило така, че господарят заминал, оставяйки делата си в ръцете на заместника си. А този човек бил ненавистник на Израел. И той направил следното: обвинил евреина и в наказание го ударил с тояга пет пъти пред очите на всички, за да го унижи добре. Когато господарят се върнал, евреинът отишъл при него и му разказал всичко, което му се случило. Много се разгневил господарят, повикал заместника и му наредил незабавно да даде на евреина по хиляда дуката за всеки удар, който му е нанесъл. Взел ги евреинът и се върнал у дома. Там жена му го заварила да плаче. С голяма тревога го попитала: „Какво ти се случи с господаря?“ Той ѝ разказал. Тогава тя попитала: „Защо тогава плачеш?“ И той отговорил: „Плача, защото ме е ударил само пет пъти. Ако ме беше ударил поне десет пъти, щях да имам сега десет хиляди дуката.“"