Урок 16. "Противоречие във Висшето Управление. Изучаване на статията «Мир» на Баал Сулам

Избрани откъси от статията "Мир"

Слайд 1

Статия "Мир"

Рав Йехуда Ашлаг (Баал Сулам)

Слайд 2

Оригиналното публикувана брошура «Мир» – брошура № 3 на Баал Сулам

Слайд 3

(научно изследване относно задължителната на работата на Твореца, основаващо се на експериментална основа)

«И вълкът ще живее с агнето, а леопардът ще лежи с козлето; и телето, и младият лъв, и волът заедно; и малко момче [ще ги] води».

«И ще бъде в онзи ден: Твореца отново ще (протегне) ръката Си, за да върне останалите от Своя народ, които ще оцелеят, от Ашур и от Египет, и от Патрос, и от Куш, и от Ейлам, и от Шинар, и от Хамат, и от островите на морето» (Йешая, 11).

Слайд 4

"Каза рабби Шимон бен Халафта: «Твореца не намери друг съсъд, способен да задържи благословението на Исраел, освен мира, както е казано: «Творецът ще даде сила на Своя народ, Творецът ще благослови Своя народ с мир»" (края на трактата Укцин).

Слайд 5

След като в предишните статии изясних общата форма на работата на Твореца, чиято същност не е ни повече, ни по-малко от любов към ближния, която от практическа гледна точка следва да се определи с думите «отдаване на ближния». Тоест, ако вземем предвид практическата част на любовта към ближния, тя ни се представя само като добри въздействия спрямо ближния, и затова заслужава да се определи «любов към ближния» с думите «отдаване на ближния», които най-много подхождат на подразбираното съдържание и ни гарантират, че няма да забравим за намерението.

Слайд 6

А след като вече добре изучихме формата на Неговата работа, трябва да изследваме дали тази работа се приема от нас само под формата на вяра, без каквато и да било научно-експериментална основа, или пък имаме за това и експериментална база. И това е всичко, което искам да докажа в тази статия.

Слайд 7

И така, първо, задължително трябва добре да обоснова самия предмет. С други думи, кой е този, който приема нашата работа? Обаче, тъй като не принадлежа към любителите на философията на формите, защото ненавиждам всякакви изследвания, построени на теоретична основа, и, както е известно, по-голямата част от моето поколение е съгласна с мен в това, понеже имаме твърде голям опит с основите от този тип, които са неустойчив фундамент, а когато се разклати самият фундамент, пада и цялата сграда…

Слайд 8

Поради това не възнамерявам да кажа тук нито една дума, която не изхожда от критиката на практичния разум: започвайки от простото осъзнаване, което не предизвиква никакви спорове, напредвайки по аналитичен път [тоест – разлагайки обекта на неговите съставни части], докато не стигнем до разкриването на този висш предмет.

Слайд 9

И от този анализ вървим обратно по синтетичния път [тоест – обединявайки и свързвайки елементите, както в методите на аналогията или умозаключението от лекото към тежкото], показвайки как работата на Твореца се потвърждава и доказва от простото осъзнаване чрез практическа гледна точка.

Слайд 10

КОНТРАСТ И ПРОТИВОРЕЧИЕ В УПРАВЛЕНИЕТО

Всеки здравомислещ човек, виждайки разпростряната пред нас реалност, намира в нея два диаметрално противоположни явления. Защото, ако погледнем реда на творението откъм неговото съществуване и поддържане, се набива на очи удивително щастливо управление, извършвано с дълбока мъдрост и голям талант:

както при раждането на частите на творението,
така и в осигуряването на съществуването му като цяло.

Слайд 11

Нека вземем за пример процесите на битието, ориентирани към поддържане на човешкия род. Любовта и наслаждението на родителите са приготвени за него като първа причина, надеждна и изключително подходяща за своята роля. И когато капката на основата (есода) се отделя от мозъка на бащата, Управлението [вече] й е подготвило надеждно място, устроено с голяма мъдрост и способно да приеме духа на живота.

Слайд 12

И там Управлението му отделя насъщния хляб всеки ден в точна мярка. Освен това Управлението му е подготвило прекрасно ложе в утробата на майката, така че никой външен да не му навреди.

И то се грижи за него във всички негови нужди, като опитна бавачка, която не го забравя нито за секунда, докато не придобие сила и мощ, за да излезе на бял свят.

И тогава Управлението му заема за кратко сила и мощ, достатъчни, за да разруши обкръжаващите го стени. И като въоръжен воин, опитен и привикнал, той се пробива навън и излиза на света.

Слайд 13

И дори тогава Управлението не го изоставя, и като милосърдна майка се грижи да го доведе при такива верни и любящи хора, на които може да се разчита – наричани „баща” и „майка”, които да му помагат във всички дни на неговата слабост, докато не порасне и не може да поддържа съществуването си със собствени сили. И същото е при всяко животно, а също и при растенията и неодушевената природа – всички се управляват с велика мъдрост и милосърдие, за да се гарантира съществуването им и продължението на техния род.

Слайд 14

А за този, който гледа откъм поддържането и подготовката за съществуването на тази реалност, се набива на очи голям безпорядък и объркване, сякаш тук няма никакъв Управител и никакво управление, и всеки може да прави каквото си иска, и всеки строи върху руините на другия, и грешниците набраха сила, а праведниците се потъпкват без всякаква жалост и т.н.

Слайд 15

И знай, че това противоречие, което се набива на очи на всеки чувствителен и разбиращ човек, занимава човечеството от древни времена. И хората са измислили много начини за обяснение на тези две противоположности, които се наблюдават в Управлението и служат на един и същи свят.

Слайд 16

ПЪРВА ТЕОРИЯ: ПРИРОДАТА

Тази теория е много древна. Защото, основавайки се на тези две противоположности, които им се набивали на очи без никаква възможност да ги сближат, те стигнали до общо предположение, че този, който е създал и измислил всичко това, този, който строго и твърдо управлява съществуването на реалността така, че нито един нейн елемент да не пропадне, не притежава никакъв разум и [нищо] не усеща.

И така, въпреки че той е създал и управлява съществуването на реалността с учудваща и чудесна мъдрост, самият той, въпреки това, е неразумен и е направил всичко това неволно. Защото, ако би имал разум и чувство, несъмнено нямаше да остави такива недостатъци в пътищата на осигуряване на съществуването на реалността, без всякаква жалост и милост към страдащите.

Затова те го нарекли с думата „природа”, с други думи – Управител, който няма разум и чувства. И затова според тях тук няма на кого да негодуват, на кого да се молят и пред кого да се оправдават.

Слайд 17

ВТОРА ТЕОРИЯ: ДВУВЛАСТИЕ

Някои проявили по-голяма изтънченост, тъй като им било трудно да приемат това предположение за управлението на природата. Оглеждайки управлението на явленията на реалността, чието съществуване е гарантирано с дълбочайша мъдрост и надвишава всяка човешка възможност, те не могли да се съгласят с идеята, че този, който управлява всичко това, е неразумен. Защото е невъзможно да дадеш нещо, което ти самият не притежаваш. И не можеш да научиш или да предадеш мъдрост на другия, ако самият ти си невежа.

Слайд 18

Как може тогава да се каже за онзи, който организира явленията пред нас с удивителна и чудесна мъдрост, че не знае какво върши и го прави случайно, докато е ясно за всеки, че случайността не може да създаде нито едно явление, което да е построено според принципите на мъдростта. И не само това – та дори и да гарантира неговия вечен ред на съществуване.

И затова те стигнали до второто предположение – че тук има двама управители и творци: единият твори и поддържа доброто, а другият твори и поддържа злото. И те много подробно развили тази теория, като привели по пътя си доказателства и примери.

Слайд 19

ТРЕТА ТЕОРИЯ: МНОГОБОЖИЕ

Тази теория се е родила от теорията за двувластието. Понеже отделили и разделили всяко действие от всички действия като цяло – на отделно, а именно: сила и богатство, власт и красота, глад, смърт и хаос и пр., и назначили над всяко поотделно негов творец и управител, и го развили, както им харесало.

Слайд 20

ПЕТА ЧЕТВЪРТА: ОСТАВИЛ СВОЕТО ДЕЛО

В последно време, когато науката се обогати и стана видима здравата връзка между всички части на явленията на творението, признаха, че многобожието е напълно невероятно, и затова отново изникна въпросът за противоречието, което усещаме в управлението.

И затова направиха ново предположение: че наистина творецът и управителят притежават ум и чувства, но заради неговото величие, което не може да се оцени, нашият свят за него е като синапено зърно и нищожен, и не заслужава той да се занимава с нас и с нашите нищожни дела. Затова и поддръжката, която той предоставя за съществуването, е толкова изкривена и всеки живее според своята воля.

Слайд 21

И едновременно с гореописаните теории са съществували и религиозни учения, утвърждаващи божественото единство, и тук няма място да се занимаваме с тях. Защото тук исках само да разкрия източниците, от които произхождат разнообразните покварени учения и странни предположения, които, както е известно, са получили голяма сила и разпространение в различни времена и места.

Слайд 22

И тук става ясно, че фундаментът, върху който бяха построени всички гореспоменати теории, е роден и произлиза от контраста и противоречието между двата вида управление, усещани в нашия свят, защото всички тези теории са били замислени само да закърпят огромната пропаст.

Слайд 23

Обаче засега светът върви по обичайния си път, и тази ужасна и огромна пропаст не само че не е закърпена, а напротив, все повече се разширява пред нашите очи, превръщайки се в зловеща бездна, от която не се вижда и няма надежда за никакъв изход или спасение.

Слайд 24

И гледайки всички тези гореспоменати опити, с които човечеството си служи хиляди години без никаква полза, се питам: може би изобщо не трябва да искаме поправяне на тази пропаст от управителя, а цялото това велико поправяне се намира в нашите собствени ръце?

Слайд 25

ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ВНИМАТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЗАКОНИТЕ НА ПРИРОДАТА

Всички ние виждаме от простото осъзнаване, че човешкият род е задължен да живее обществен живот. Тоест той не би могъл да съществува и да поддържа живота си без помощта на обществото.

Слайд 26

Затова си представи такава ситуация. Например, някой човек вземе и се отдалечи от обществото на място, където няма никой, и заживее там – много страдайки и мъчейки се, понеже е слаб да удовлетвори всичките си нужди. Но той няма абсолютно никакво право да негодува срещу Управлението или срещу съдбата си. А ако го прави, тоест негодува и проклина горчивата си участ, с това просто изразява и проявява собствената си глупост. Защото, когато Управлението му е предоставило удобно и желано място в обществото, той няма оправдание да се оттегли от него в пустинята. И такъв човек не заслужава жалост, защото върви против природата на творението, при условие че има [известен] съвет – да живее така, както му повелява Управлението. Затова той е лишен от милосърдие.

Слайд 27

И това твърдение се приема от всички представители на човешкия род без възражения. А аз мога да го допълня и обоснова чрез религията, придавайки му следната форма: тъй като управлението на творението произлиза от Твореца, в чиито действия несъмнено има цел, – защото няма работник без цел, – следва, че всеки, който нарушава някой от законите на природата, които Той е заложил в нас, причинява вреда на крайната цел.

Слайд 28

Тъй като целта, несъмнено, се опира на всички закони на природата едновременно, без изключение. Както подобава на мъдрия Работник, който няма да прибави или намали дори с косъм в действията, необходими за постигане на целта.

И излиза, че ако някой е нарушил някой закон, чрез него е нанесъл вреда и е съсипал крайната цел, поставена от Твореца. И затова Природата ще го накаже. И затова и ние, творенията на Твореца, не можем да го жалим, защото той осквернява законите на Природата и обижда целта на Твореца. И според мен такава трябва да бъде формата на това твърдение.

Слайд 29

И не мисля, че някой ще спори с мен относно формата, която съм придал на това твърдение, тъй като става дума за едно и също. Защото каква е разликата дали ще кажем, че Управителят се нарича „природа”, тоест няма разум и цел, или ще кажем, че Управителят е удивителен мъдрец, знаещ и чувстващ, и действията му имат цел?

Слайд 30

Понеже, в края на краищата, всички сме съгласни и признаваме, че е наш дълг да изпълняваме заповедите на Управлението, тоест законите на Природата. И всички признаваме, че този, който нарушава заповедите на Управлението, тоест законите на Природата, заслужава и е достоен за наказанието, което му налага Природата. И никой няма право да го жали. Следователно характерът на това твърдение е един и същ, и между нас няма разногласие, освен за мотива:

защото според тях, мотивът е – принуда,
а според мен е – целенасочен.

Слайд 31

И за да не ми се налага по-нататък да използвам тези две израза – [1] природа и [2] Управител, при положение, че няма никакъв спор относно изпълняването на законите, както вече доказах, по-добре е да се съгласим и да приемем думите на кабалистите, че думата „Природа” ("הטבע") има същата числова стойност като „Всевишния” ("אלהим"), а именно 86. И тогава мога да наричам „законите на Всевишния” със словосъчетанието „заповеди на Природата”, или обратно („заповеди на Всевишния” – със словосъчетания „закони на Природата”). Защото това е едно и също, и няма повече да умножаваме празни приказки.

Слайд 32

И от този момент е много важно да разгледаме заповедите на Природата, за да знаем какво изисква тя от нас, за да не ни наказва, както знаем, без всякаква жалост. И вече казахме, че Природата задължава човешкия род да живее обществен живот. Това е ясно. Но трябва да разгледаме заповедите, които Природата ни задължава да изпълняваме по отношение на този аспект, тоест по отношение на обществения живот.

Слайд 33

И ако гледаме като цяло, трябва да се занимаваме в обществото само с две заповеди, които могат да се определят с думите [1] «получаване» и [2] «отдаване».

С други думи, всеки член на обществото Природата задължава да получава [напълване] на всички свои нужди от обществото. А също така е длъжен да отдава – чрез своя труд – за доброто на обществото. А ако наруши някоя от тези заповеди, ще бъде наказан без никакво милосърдие, както казах по-горе.

Слайд 34

И така, в заповедта за получаване не е нужно специално внимание, защото наказанието се прилага на момента. И затова не може да се стигне до небрежност спрямо нея.

Но при втората заповед, тоест отдаване на обществото, където наказанието не идва веднага и, освен това, наказанието идва косвено, заради това тази заповед не се спазва достатъчно. И затова човечеството се пържи на огън в ужасяващ тиган. И меч и глад, и техните порождения не ни напускат и до днес.

Слайд 35

И удивителното тук е, че Природата, като професионален съдия, ни наказва, отчитайки нашето развитие. Защото виждаме с очите си, че колкото повече човечеството се развива с времето, толкова повече се увеличават мъките и страданията, които изпитваме за прехрана и осигуряване на съществуването.

Слайд 36

И ето това е научно-експериментално обосноваване, че управлението на Твореца е заповядало да се изпълнява заповедта за отдаване на ближния с цялото същество с абсолютна точност. Така че нито един от нас няма право да намалява работата от целия този обем, който гарантира успеха на обществото и неговото щастие. А докато пренебрегваме това и не го изпълняваме изцяло, Природата няма да спре да ни наказва и да си отмъщава. И съдейки по ударите, на които сме подложени в наше време, трябва допълнително да вземем предвид и изострения меч, който е над нашето бъдеще. Трябва да направим верния извод, че в крайна сметка Природата ще ни победи, и всички ще бъдем принудени да действаме заедно, изпълнявайки нейните заповеди изцяло – както се изисква от нас.