Курс „Практическа работа в група/десетка“ – урок № 31

Укрепваме десятката: принципи на съвместната работа

Избрани откъси от първоизточниците

1. Баал Сулам. „Шестстотин хиляди души“

„Няма нищо на света, освен една единствена душа. И същата тази душа се намира във всеки от синовете на Исраел – във всеки напълно, както в Адам Ришон. Защото духовното не се разделя и не се раздробява на части, както е характерно за материалното. А на 600 хиляди части и множество духовни искри душата се разделя от егоизма на човека... Затова, по отношение на материалното тяло, има две състояния:

1. Човек чувства своята частна душа и не разбира, че тя е обща душа за целия Исраел. И това всъщност е голям порок, който води до цялото това разделение.

2. Реално все още не му свети общата душа на Исраел с цялата си сила, а само частично – тоест в степента на неговото поправяне и единение с душите.

И това е признак за пълно поправяне на тялото, когато човек усеща, че душата му пребивава във целия народ на Исраел, във всеки един от тях, и затова вече не се чувства отделен от останалите, защото те зависят един от друг.

И тогава той става съвършен, без никакъв недостатък, и душата му свети с цялата си сила, както в Адам Ришон.

2. Баал Сулам, Предговор към „Учението за десетте сфирот“, пп.68-69

„Всички естествени наклонности и свойства, заложени в човека и служещи му в отношенията с другарите му, са необходими за работата на Твореца. Те са били сътворени и заложени в човека от самото начало само по силата на крайната им роля, която е цел и резултат за всеки човек, както е казано: „И няма да бъде отхвърлен от Него отхвърленият”.

И тогава всички те са необходими на човека, за да се усъвършенства с тяхна помощ по пътя към получаване на изобилие и да изпълни желанието на Твореца.

И за това е казано: „Всеки, наречен с Моето име, за Своята слава, Аз създадох“ (Йешаяу, 43:7).

А също и: „Всички действия на Твореца са за Неговия поклонник“ (Мишлей, 16, 4). А засега за човека е подготвен целия свят, за да се развиват и усъвършенстват всичките му естествени наклонности и свойства, като ги прилага в отношенията си с творенията, за да станат достойни за своята цел.

И за това е казано: „Човек е длъжен да каже: „За мен е сътворен светът”. Защото всички творения на света са необходими на индивида, тъй като те развиват и приспособяват наклонностите и свойствата на всеки отделен човек, докато станат подходящи, превръщайки се в спомагателен инструмент за работата за Твореца.

Затова трябва да разберем същността на любовта към Твореца, изхождайки от свойствата на любовта, присъщи на човека в отношенията му с другаря. Любовта към Твореца също е неизбежно подложена на влиянието на тези свойства, тъй като те са били заложени в човека от самото начало единствено заради Твореца".

3. Баал Сулам. „Не е време да се събира стадото”

"Един човек не може да излезе от обществото и да моли за себе си, дори за да достави наслаждение на своя Създател, а може само за цялото общество. Защото този, който излиза от обществото, за да моли за своята лична душа, не създава, а напротив, води до разрухата на своята душа, както е казано: „Всеки горделивец...“ Защото невъзможно е да си представим човек, излязъл от обществото, без да е облечен в гордост, и горко на този, който причинява разрушение на душата си. Също така и по време на работа, когато човек се моли сам, той неволно излиза от обществото и разрушава душата си.

Никой от синовете на Израел не трябва да има дори и най-малката склонност да иска нещо сам. Защото никой не е имал недостиг в нищо, защото те самите не са се чувствали като отделни личности, и в това е била тяхната сила, която им е позволила да излязат от Египет „с могъща ръка”

И всеки човек трябва да събере всичките си сили в общността на Исраел във всичките си обръщения към Твореца в молитва и [вътрешна] работа, и нека се включи в корена на целия Исраел".

4. Рабаш. Статия 4 (1984) „Човек да помогне на ближния”

„Има едно нещо, което е общо за всички – състоянието на духа. Както е казано: „Тревогата в сърцето на човека – нека я сподели с другите“. Защото нито богатството, нито мъдростта и т.н. помагат на човека да бъде в приповдигнато душевно състояние.

Но именно човек може да помогне на друг, когато види, че той е в отчаяние. Казано е: „Човек не може сам да се освободи от затвора”, но именно приятелят е способен да създаде у него приповдигнато състояние на духа. С други думи, приятелят го издига от състоянието, в което се намира, до състояние на духа на живота. И той отново започва да придобива сила на увереност в живота и богатството. И започва пътя, сякаш целта му сега е близо до него. Оттук следва, че всеки трябва да обръща внимание и да мисли за това, с какво може да помогне на другаря си, предизвиквайки у него подем на духа. Защото що се отнася до състоянието на духа, всеки може да намери в другаря си място на недостиг, което е способен да напълни.

5. Баал Сулам. „Поръчителство“, т. 17-18

„Всеки от народа на Исраел е отговорен за всички, както от страна на изпълнението, така и от отрицателната страна. От страна на изпълнението означава, че изпълнението на поръчителството, когато всеки се грижи за всички и осигурява нуждите на всеки, позволява да се изпълняват Тора и заповедите в съвършенство, тоест да се доставя наслада на Твореца. ъ От отрицателната страна означава, че ако част от народа не иска да изпълни порчителството, а остане потънала в любов към себе си, по този начин ще принуди и останалите да останат потънали в тази мръсотия и низост, без никаква възможност да се измъкнат от това мерзко положение. Затова мъдреците образно сравняват поръчителството с двама души, плаващи в една лодка, когато единият започва да пробива дупка в дъното на лодката под себе си и на въпроса на другия защо го прави, отговаря: „Какво те интересува? Аз пробивам дупка под себе си, а не под теб“. На което вторият отговаря: „Глупако! В края на краищата, като сме в една лодка, ще се потънем заедно»."