Курс "Практическа работа в група/десетка" - урок № 30.

Тема: "Намерение"

Избрани откъси от първоизточници

1. Рабаш. 577. "Относно целта"

Крайната цел на работата на човека се състои в това, да стигне до намерение заради отдаване, тъй като във външните действия няма какво да се поправя. Защото кли, създадено от Твореца, не може да се промени, а цялата промяна трябва да се случи само с намерението. Тоест тъй като целта на творението е да наслади Своите творения, с тази цел Той е създал кли, наречено желание и стремеж да получи наслада.

Но за да няма  "хляб на срама“, а [получаването да се случи] чрез уподобяване по форма, е направено поправяне, наречена съкращение, която не позволява да се получава, освен заради отдаване. Тоест в същото това кли, което е било преди това, т.е. желание да се получи, но с друго намерение, с други думи, да получава не заради това, че иска да напълни своя хисарон, а заради заповедта на Твореца, който иска да наслади Своите творения.

2. Рабаш. 577. "Относно целта"

Цялата работа е единствено по отношение на намерението - човек да пожелае да отдава. И това се нарича вътрешна работа, и това е възвишено нещо, невидимо отвън: намерението на човека в неговото действие.

Но за да достигне до това намерение, наречено вътрешна работа, първоначално е необходима външна работа и това са действията – онова, което се вижда с просто око, докато намерението е вътрешно и скрито нещо.

3. Рабаш. Статия 31 (1988) "Какво действие на човека в духовната работа се отнася към Твореца"

Ако намерението на човека е единствено да достави наслада на Твореца, а не за своя собствена изгода, тогава той не обръща внимание на големината на наслаждението, а само на големината на страстното желание да достави наслада на Твореца. Стремежът да достави наслада на Твореца води до уподобяване по форма с корена на неговата душа. И това привлича светлина в по-голяма степен. Защото Висшият иска да даде повече, отколкото нисшият иска да получи, но липсват келим за отдаване. И от това, че човек се усилва в свойството отдаване, така или иначе, се привлича голяма светлина. Затова не трябва да се моли да дойдат при него големи светлини, а трябва да се старае да има големи келим, келим на отдаване.

4. Рабаш. 390. "Свойството «етхапя» и свойството «етапха»"

Човек няма какво да даде на Твореца, както е казано: „Ако си праведен – какво ще Му дадеш?“ – защото човек няма какво да даде на Твореца, освен само намерението, което се нарича „заради Мен“. Освен това няма какво да Му даде, защото на Твореца не му липсва нищо, което човек да може да Му даде, и всичко, което може да Му даде – това е само намерението.

5. Рабаш. Статия 21 (1988) "Какво означава, че Тора е дадена от тъмнината, в духовната работа"

Всички действия, които са ни дадени за изпълнение, са дадени не за друго, а само за да се достигне до намерението за отдаване. А как може да стане това, след като принуждението не действа върху сърцето и желанието.

И както е казал моят баща и учител, това е „това, което Творецът създаде за изпълнение“, и смисълът на „това, което Творецът създаде“, е, че спрямо това човек трябва да извърши действие, тоест спрямо онова, което Той е създал. И трябва да се обясни „това, което Той е създал“ – че творение се нарича еш ми аин, създадено от нищо. Както е известно, това е желание за получаване. „За изпълнение“ – се отнася до творенията, че те трябва да създадат върху него намерение заради отдаване. Това означава, че всичко, което творенията трябва да направят, е само да имат възможност да настроят намерението заради отдаване. И това означава „това, което Творецът създаде за изпълнение“, и това изпълнение е възложено на творенията.

6. Рабаш. Статия 1 (1989) "Каква е мярката на завръщането"

Трябва да се знае, че ако човек иска да спре да се занимава само с физическа работа, без намерение, и иска да пристъпи към работа по действие с намерение заради отдаване, то това е голяма работа. Защото щом тялото чуе за намерението заради отдаване, веднага започва да се съпротивлява и не дава да се продължи тази работа, и представя тази работа в черен цвят.

В такова състояние човек трябва да вярва, че само Твореца може да помогне. И именно тук възниква място за истинска молитва на човека.

7. Рабаш. Статия 31 (1990) "Какво означава, че висшето благословение не почива върху преброеното, в духовната работа"

Що се отнася до намерението, няма разлика между действие на отдаване и действие на получаване, защото и двете се нуждаят от поправяне, така че и намерението да бъде заради отдаване. И това е защото основната работа е в сърцето. Тоест човек трябва да стигне до степента на любов към Твореца, както е казано:

"и обичай Твореца, Всесилния свой, с цялото си сърце и с цялата си душа." И всички действия, когато се занимаваме с Тора и заповедите, са за поправяне на сърцето, и това както е казано (в Предговора към книгата "Паним Масбирот, т. 10): "Виж „думите от устата на мъдрец“, рабби Авраам Ибн Езра: „Знай, че всички заповеди, написани в Тора, или приети и установени от праотците, всички те [са насочени] към поправянето на сърцето, защото „всички сърца иска Творецът“.

8. Рабаш. Статия 31 (1990) "Какво означава, че висшето благословение не почива върху преброеното, в духовната работа"

Преди да предаде на желанието за получаване намерение заради отдаване, това желание за получаване му е причинявало горчивина, така че във всичко духовно, с което иска да има контакт, той е усещал горчив вкус, защото над желанието да получи за себе си има съкращение и скритие и затова не може да усети приятен вкус в духовното. С други думи, всичко, което се намира в святостта, той го усеща като нещо далечно, т.е. трудно му е да се доближи до него, защото няма място, където желанието за получаване би могло да се наслади на това. И това наричат „горчиво“.

Но ако той придаде на това желание намерение заради отдаване, тогава вижда и усеща, че във всички неща в духовното усеща вкус на сладост.